Фотографии: Мира Димова и Камен Фердинандов
Мисли на Халил Джубран
Снимка: Мира Димова
Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува. Те идват чрез вас, но не от вас. И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат. Можете да има дадете любовта си, но не и своите мисли, защото те имат свои собствени мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Снимка: Мира Димова
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден. Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч. Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и той се насочва с мощта си, за да могат неговите стрели да летят бързо и надалеч. Нека когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро. Защото както обича стрелата, която лети, така той обича и здравия лък.
Снимка: Камен Фердинандов
Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.
Снимка: Мира Димова
Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.
Снимка: Мира Димова
Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.
Снимка: Камен Фердинандов
Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.
Снимка: Мира Димова
Какво е тъгата, ако не стена между две градини.
Снимка: Мира Димова
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Снимка: Мира Димова
Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.
Снимка: Камен Фердинандов
Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска…
Снимка: Мира Димова
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Снимка: Камен Фердинандов
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Снимка: Камен Фердинандов
Не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Снимка: Камен Фердинандов
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало…
Но вие сте и вечността, и огледалото.
Снимка: Камен Фердинандов
Да бъдеш означава да следваш красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма красота, няма нищо.
Снимка: Камен Фердинандов
Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане голо, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
2 Kоментара за сега ↓
Златка Караиванова // 9 сеп, 2009 //
Браво, страхотни сте. Истинска песен за душата в уловени моменти и мисли. Да сте живи и здрави, за да творите още красоти!
Metilius // 14 сеп, 2009 //
Много,много истинско,за жалост малцина го разбират.Но добре че ги има.
Коментирай