Public Republic Art Studio

Думите като вода – сила, живот, памет

23 юни, 2009 от · 3 Коментара

Едно възможно вглеждане/разчитане/вплитане в думите и Нищото на ЯRсен Василев

Рефлексия след/през пърформанса Dirtify / WarX на ЯRсен, Мина и Шамана

Започваш четенето Dirtify / WarX с думи за нищото. И се замислих за това, че нищото и този натрупващ се смисъл, всички думи всъщност не се разминават. Така ли е за теб? Какво за теб е нищото?

Салвадор Дали казва, че фактът, че докато рисува картините си, не вижда никакъв смисъл в тях, въобще не означава, че те нямат такъв. Може би и аз докато съм писал тези текстове, съм се осланял на някаква интуиция, а чак сега започвам да виждам смисъла им, възможните им интерпретации. Наскоро четох за дзен-будизма и мисля, че по някакъв начин ще се отрази и върху писането ми и там нали се говори точно за пустотата, за нищото, което е всъщност всичкото. Те са като двете страни на една монета.

Всички тези думи, които се натрупват, и са като потоци – ако им се оставиш да минат през теб, са като медитация, като докосване до по-висша енергия, до други пространства, които могат да бъдат наречени нищото, всичкото, бог.

С каква енергия искаш да заредиш пространството чрез думи?

Колкото и банално да звучи, с положителна, естествено. Истина, любов, вечност, вяра. Неща, които звучат банално, но вярвам, че поезията трябва да се занимава точно с тях, а и че светът се нуждае от това.

Смяташ ли, че днес тези думи са изпразнени от смисъл или ние не се вглеждаме в тях?

Трябва човек да вложи в тях смисъла, всеки сам да вложи този смисъл, който му харесва. Едно е сигурно – без вяра животът е невъзможен. И това може да се докаже. Просто всеки вярва в нещо.

А относно метафората – един афоризъм казва, че тя убива поезията. За теб какво е тя – път, отделя те от нещо или те доближава до него?

Не мисля, че трябва всичко да е много конкретно или ако е, трябва да се намери такъв път, че да се надмогне тази кокретност и да се качи на друго, по-високо ниво. Не, не мисля, че метафорите убиват поезията, напротив, ако са добре построени. Пак Дали има мисъл, че първият човек, който е сравнил една жена с роза, очевидно е бил поет. Докато вторият със сигурност е бил глупак.

Повторението никога не е хубаво. Затова и стихотворението, което отваря четенето, а и книгата ми, се казва “Трансмутации”, т.е. идеята за постоянната промяна, за това, че не трябва да спираш да вървиш, че не трябва никога да си позволяваш да напишеш две еднакви книги. Не можеш да стоиш на едно място. В момента, в който спреш да вървиш, да търсиш, да искаш да научаваш повече, спираш да съществуваш.

Очакваш ли игрите, постоянните връзки в текстовете ти да бъдат разбрани? Всъщност имаш ли очаквания спрямо публиката?

Мисля, че особено по начина, по който сега поднесохме текстовете, дори да не се разберат тези препратки, стиховете ще докосват на друго ниво. Хората могат да ги харесат и без да ги разберат. А ако започнат да дълбаят в текста, толкова по-добре. Но доброто произведение на изкуството е това, което се харесва едновременно на най-образования и най-необразования човек и може да е достатъчно интересно за абсолютно всички.

В “Сфумато”, където също ще представите твои текстове, смяташ ли, че ще бъде различно?

Там залата е по-малка и сигурно енергията ще бъде още по-силна. Просто няма да има къде да се разпръсне. Да, смятам, че всеки път ще е различно. Сега беше за пръв път и имаше някакво напрежение, следващият път ще сме по-уверени!

Музиката по чудесен начин допълваше думите и беше тяхно продължение.

През месеците, в които репетирахме, се опитвахме да постигнем това текстът напълно да се напасне към музиката, да станат едно цяло, а не просто някакъв фон.

Да, чрез текста и музиката нахлу много вода…

Много хора вече сравняват тези текстове с вода. Което ме радва! Във водата има и сила и живот и памет.

Пожелаваме ти жива, чиста вода!

Клип: Николай Николов
Снимки: личен архив на Ясен Василев

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · За творчеството · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • ve // 23 юни, 2009 //

    Много ми харесва: “Истина, любов, вечност, вяра. Неща, които звучат банално, но вярвам, че поезията трябва да се занимава точно с тях, а и че светът се нуждае от това. ”

    Много благодаря на Ясен Василев и Мина Стоянова за събитието в театъра на СУ! Беше забележително!

  • mislidumi // 23 юни, 2009 //

    Видях новия видеозапис и мога да кажа, че ставате все по-добри, съдейки от това, което се вижда. Изненадана съм и не съм никак изненадана, защото никога не съм се съмнявала, че ще се променяте и ще търсите нови пътища. :)

    Текстовете звучат много добре и наистина е постигнато взаимодопълване с музиката. Силно съм впечатлена от текста на Мина – напомня ми пак нещо, ще ти разкажа, Мина.

    Абе, браво просто!

    :) Поздрави на цялата компания!

  • мартин // 23 юни, 2009 //

    вчера ги слушах в сфумато и беше много ин-янско.

    явор – гневен. мина – спокойна.
    явор – почти нелична поезия. мина – много лична.
    явор – много сигурен в думите си. мина – малко несигурна в свойте.
    явор – много времена. мина – безвремие.

    тази мирна конфронтация го направи успешно. ( :

    (“между ин и ян .. колко може би-та”.)

Коментирай