Public Republic

Интервю на Мариана Величкова с фотографа Мартин Николов

Какво е мястото на фотографията в живота ти?

Честно казано за момента е на второ, с тенденция да стане на трето място в края на юни (Тогава чакам да ми се роди син) . Семейството за мен винаги е било на първо място и може би след това идва и мястото на фотографията.

В материалния свят, в който живеем фотографията има способноста да ме отвлича и да прави света ми малко по-красив по един начин, за който дори не подозирах преди да започна да снимам. Нужно е толкова малко да накараш един човек да се усмихне… при мен това става чрез фотографията.

Какво мислиш за социално ангажираната фотография?

Възхищавам се на снимки, които имат внушение. Чрез социално ангажираната фотография можеш да накараш човек да се замисли и да престане да оплаква собствения си живот, защото има много по-зле от него. Относно фотографите, уважавам тези, които успяват да го постигнат т.е. да накарат човек да мисли

Има ли послание, което би искал да внушиш чрез фотографиите си?

Може и да е клиширано, но ако дадена моя снимка усмихне дори и един човек, то аз считам, че съм успял да направя нещо добро. Да направим света едно добро място за живеене е един добър девиз, който може да се постигне и чрез фотографията.

В каква посока експериментираш?

Има много фотографи които са добри в дадена област. Аз засега не мога да определя точно, какво искам да снимам. Харесва ми да снимам както пейзажи, така и макро снимки, така и портрети, за които сега се уча по-сериозно.

Също бих желал да се науча да снимам деца… Въобще обичам да снимам, без значение какво. Важното е да е красиво и да ми хареса.

Ако можеш с една снимка да направиш по-добър света, каква би била тя?

Много сериозен и отговорен въпрос. Трудно ще ми е да отговоря… Дали е свързано с предстоящото събитие или не, но си мисля, че снимка която би трогнала всеки, почти без изключение, е на дете. В него се съдържа почти всичко… Минало и бъдеще, страх и удовлетворение, сила и слабост… всичко.

Какви са твоите прозрения за фотографията?

Мога да кажа, че откакто снимам вътрешният ми свят е станал по-красив и спокоен. По-разнообразен. Виждам много неща, които не са ми правили впечатление преди да започна да снимам. Все красиви неща, за които фотографията ми отвори очите. Много съм благодарен за това. Дори самата дума – рисуване със светлина носи красота в себе си.

Какво би посъветвал един начинаещ фотограф?

Какво ли? Да не се затваря само с един вид фотография. Да експериментира. Да се оглежда, защото около нас има много неща, които чакат да бъдат открити и показани на света. Да снима много.

В началото количеството ще е за сметка на качеството, но след време съотношението ще се обърне. Най-важното обаче е това да му доставя удоволствие, защото красотата във фотографията (а и навсякъде) идва тогава, когато обичаш това, което правиш.

Биография:

Мартин Николов е роден във Варна преди 30 години. Фотографията като хоби открива преди малко повече от три години и попада в тотален плен на нейната красота. Това което можеш да покажеш с една снимка, понякога не можеш да изкажеш и с хиляда думи.

Завършил е магистратура стопанско управление в ИУ Варна, но се занимава с нещо съвсем различно от това. В бъдеще много би искал да се занимава професионално с фотография, но засега това са само блянове. Стреми се да се учи постоянно и да става все по-добър в това, което прави и е убеден, че постоянството му ще бъде възнаградено един ден.