Public Republic Art Studio

Испания разказва за Димитър Димов

15 юни, 2009 от · 1 Коментар

Тихомир Игнатов

През месец юни в испанския културен център “Сервантес” се състоя кръгла маса, посветена на писателя Димитър Димов. Стогодишнината на автора беше отбелязана с прочит на откъси от неговото творчество. Също така форумът се допълни от скромна изложба на фрагменти от пътеписи, които бяха предоставени от къщата музей на писателя.

Но какво знаем ние за Димов и какво ни казаха испанците за него? Потънал ли е авторът в забрава в собствената си родина и с какво толкова е впечатлил страната на тореадорите.

Не е скрита любовта на Димов към Испания, която се ражда още в детството му, живеейки в близост до еврейски квартал в родния си град Дупница. Възможността за личен допир с испанската култура поражда у писателя едно любопитство, копнеж, който по-късно ще бъде запечатан между редовете на пътеписи като „Януска пролет“, „Куха Испания” и др., където Димов ще се опита да изследва народопсихологията на испанския народ, преминал през пожара на Гражданската война от 1936-1939 г.

Димитър Димов се чувства винаги близо до него, чувства се част от испанците, дори и в тяхното страдание. Авторът превъзмогва клишетата, както и готовите форми на мисълта що се касае за пресъздаването на испанската действителност. Той не подхожда като един пътешественик, който просто отразява впечатленията си върху белия лист.

Димов успява да вникне по наистина задълбочен начин в душата на тази страна или по-скоро в раната от гражданската война, която ще се превърне в обект на вдъхновение за написването на романа ,,Осъдени души”.

Върху ,,испанските произведения на Димов голямо влияние оказват Мигел де Унамуно, Хосе Ортега-и-Гасет, Пио Бароха, Рамон дел Валие-Инклан, Асорин, Антонио Мачадо. Именно те му помагат да се огледа във философските въпроси, които поражда гражданската война в Испания. Пътеписът „Куха Испания“ загатва именно тази проблематика.

Психологическият профил на испанската култура продължава и в разказа „Задушна нощ в Севиля“. Тук Димов подчертава дълбокия драматизъм на едно разделено общество и трагичното раздвоение в душата на индивида. „Почивка в Арко Ирис“ също е издържана в този дух и провокира у читателя редица философски въпроси около историческата съдба на страната.

Испанският цикъл в творчеството на Димов придобива може би най-завършен вид с написването на романа ,,Осъдени души”, превърнал се в шедьовър на българската литература, но за съжаление тази може би най-испанска творба остава непреведена.

И ако трябва да извлечем с няколко думи посланието и откритието на Димов за испанския народ то трябва да звучи по следния начин – ,,един трудещ се народ със славно вековно минало, с богата култура, но все още с неясно бъдеще”.

Снимки: Николай Николов

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Силвия Георгиева // 7 юли, 2009 //

    А повече информация за самата Испания и нейните традиции,народопсихология,дали не може да се предостави от възгледите на Д.Димов?

Коментирай