Public Republic Art Studio

Градините Юмико*

16 юни, 2009 от · 4 Коментара

Марион Колева

/”Листа” от хилядолетното Дърво на поезията в Япония”/

Всяка завършеност противоречи на принципа на непрекъснатото развитие.
Дзен


Снимка: thinboyfatter

Някои хора поддържат приятелства, както други отглеждат цветя – поливат ги с години – добавят хранителни вещества, бъбрят им, дооформят ги, пускат им музика, поставят ги на слънчеви места с чист въздух, пазят ги от сланата, плевелите, паразитите.

„Няма нищо по-лесно от грижата за един бонзай – засаждаш го и после, в продължение на 100 години, само подрязваш”- твърдеше Юмико. От нея научих за японските градини и японската поезия. Тя винаги говореше за двете неща едновременно, сякаш използваше устойчива рима.

От нея научих също, как с азиатска упоритост едно приятелство може да придобие философската многозначност на бунжин-зукури***, красотата на хайку и дълголетието на императорски поданик**, костенурка, или кипарис. Паралелизмът на обясненията й обхваща всички нива на източната хортикултура и кадо****.

В древната местна религия шинто съществува схващането, че природните обекти са обиталища на духове – обяснение за изключителната почит към природата, развита до съвършенство още в стила „шую” на японското ландшафтно изкуство. Заедно с това островитяните вярват, че словото има душа, че то притежава същата реалност на съществуването, както събитията или вещите.

Самото произнасяне на думите е нещо като магически ритуал, който освобождава съхраняваната в тях енергия за извършване на действието. В одухотворените източни ширини, култът пред писмения текст и благоговението пред писмения знак като материализирана форма на думата, са сравними само с култа на японците към градината като микрокосмос, рефлектиращ видимия и невидимия свят.


Снимка: thinboyfatter

Юмико се отнасяше към дългогодишната кореспонденция, започнала по случаен повод в детството ни, като към нещо свято. Научи и мен да бродя из тази мъничка вселена, където пламъкът на приятелството мъждука в традиционния фенер и доминира пейзажа. Особено нощем. С времето оформлението на ръкописи и пространства в японската култура се превръща в мярка за духовна извисеност.

Щурчето плаче
над книжния фенер, изцапан с туш
от покойното ми дете.

Какей

Далечната традиция на Юмико се вписа естествено в нашия семеен култ към Словото и Сътворението. Веднъж тя ми разказа притча за прочут майстор на чаената церемония от 16 век. Той построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето.

Поръчителят бил недоволен – докато един ден не се навел да измие ръцете си в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на дизайна. Защото, с помощта на свещено вдъхновение, умът му направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.

Символичното представяне на вселената на ограничено пространство се свързва с идеята „да се пресъздаде чрез градини будистката представа за рай”. /Стилът „джоудо” в японското ландшафтно изкуство процъфтява след 14 век, с разпространението на дзен будизма в Страната на изгряващото слънце/.


Снимка: thinboyfatter

Планината се раздвижи,
тръгна през градината,
влезе и в разтворения дом.

Башо

*

Над хралупата в скалата
виси бръшлян -
малък храм.

Шики

Разбрах, че Юмико идва от свят, в който образованието и възпитанието са насочени към формиране на дискретно мислене, към фокусирането върху единичните, отделните неща, към търсенето на извънлогични форми на познание, към разбулването на скрития смисъл – качества, без които е немислимо да се постигне поетично откровение или да се прозре същината на природните явления. „Като си създадеш приятелство с природата, лесно ще откриеш спокойствието, удовлетвореността и богатството на своя живот.”

Окапа вишневият цвят
и между дърветата
надникна храмът.

Бусон


Снимка: thinboyfatter

Пазя снимките и писмата на Юмико в нейния двор, пред плъзгащите се врати на далечния й дом. Миниатюрните вселени на японската градина и минимализмът на японската поезия побират в себе си всичко, твърдеше тя – от океаните и реките /загладен пясък и чакъл в сухите русла, или езерца, каскади, рекички с надвиснали мостчета/, през островите и планините, загатнати чрез включените в композицията скали, до грижливо оформените дръвчета, предаващи идеята за гора.

Отличават се с простота на формата, баланс. Открити пространства, липса на прави линии, асиметричност, нечетен брой елементи, естественост, усещане за свобода. „Тайната на приятелството е никога да не злоупотребяваш със спонтанността му.”

Предназначението на японската градина е свързано повече със съзерцанието, размисъла, медитацията, дзен концентрацията, почивката, насладата. Тя е прозорец към друга реалност, към въображаеми пространства и пътешествия на духа.

Истинското приятелство надхвърля границите
на близостта и отчуждението.
И няма разлика в това
дали приятелите ще се срещнат или не.
На старата слива, окичена с цвят,
южният клон владее цялата пролет.
колкото и северния.

/Из „Желязната флейта”/


Снимка: thinboyfatter

Характеристиките й са чувството за мярка, деликатността, изящността, хармонията, нежността, елегантността, дискретността, а не изумителното изобилие от цветове, „бунта на палитрата”, или пищността на видовете в арабските, европейски, американски градини.

„Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното.” /Един късен Уайлд ще възкликне по този повод – „простите удоволствия са последно убежище за сложни натури”./ В японската градина не преобладават цветята, а борът или кипарисът, символ на мъжество и дълъг живот.

Периодът на цъфтеж на различните растения в нея обикновено е кратък и интензивен, подбрани са видове като черешовите дървета, азалиите, ирисите и водните лилии, които се покриват с цвят едни след други; но дори когато цветната приказка окончателно свърши, през късната есен и зимата, японската градина запазва своята хубост и вечно спокойствие и така напомня колко преходен и крехък е човешкият живот.

“Колкото повече оста­рявам, толкова опростявам моята наука и религия. Книги­те означават по-малко за мен, молитвите означават по-малко за мен, лекарствата означават по-малко за мен, но мирът, приятелството, любовта и живота, изпълнен със смисъл означават повече за мен, определено повече”.


Снимка: thinboyfatter

Стиснах в ръка отронено черешово венчелистче.
Отворих я -
нямаше нищо.

Киоши

*

Навяваш ми
Безброй спомени,
О, вишна!

Башо

*

Окапа божурът.
Няколко листенца –
Едно в друго.

Бусон

Всъщност елементите на японската градина имат различно значение – докато скалите и камъните /езерни и речни, разделящи поток, лежащи камъни/ символизират пермаментното, устойчивото, то растенията са алегория на времето, което отминава. Някога имало два основни типа ландшафтни проекти – изкуствени могили и равнинни градини.

Според най-разпространените схващания, основните видове градини сега са четири, в зависимост от формите на стила – скална градина; водна градина /най-мащабна, с острови, водопади, чийто шум напомня за преходността на живота, езера, предлагащи възможност за разходка с лодки, и скали, често по 2, малка и голяма, от които едната символизира щъркела – доброто здраве, а другата костенурката – дългия живот/; градина на литераторите / характеризира се с по-опростена церемония за приготвяне на чая, интерес към природните обеми и форми, литературата и живописта, любимо място за интеректуални разговори/ и градина на чая.


Снимка: thinboyfatter

Юмико бе избрала „водната”, по много и видими причини. Всъщност, това е предпочитаната от мнозинството японци версия, заради своята универсалност. Колкото до строгите правила на подреждане и задължително миниатюрния размер на градините, Юмико смяташе това за митове – „Нито дизайнерските закони са особено строги, нито пространствата задължително трябва да са малки. Просто специфичните начини за организация и обработка на елементите създават илюзорно впечатление за минимализъм.”

„Плоските градини” са съчетание между пясъчни /с техните сухи реки/ и естествени /натурални, включително обитавани от птици и гризачи/ паркове; пясъкът в тези смесени ландшафти се оформя в концентрични кръгове, символизиращи щастие. Чайната градина обикновено има като задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, кладенец, каменен басейн и фенер.

Съсредоточаването и самовглъбяването са основното предназначение на повечето паркови разновидности, особено на чайните и скалните. Въпреки привидната аскетичност на каменно-пясъчните дзен-версии, каменната градина в Киото, наброявяща само 15 скали, разположени сред загладен чакъл, може да бъде наречена „отпадъци на средновековен строител”, „празно пространство”, или пък “смехотворна, неприложима шега” единствено от ограничени умове, като този на журналиста Джил. Нечие по-събудено око веднага ще открие в нея живот, достатъчен да подхрани цяла философия:

Пролетен ден.
В пясъка на градината
се къпят врабчета.

Оницура

Колкото и да е малко култивираното пространство, то непрекъснато се променя, усъвършенства, актуализира: когато Юмико се ожени, узнах подробности за мъжките и женските скали – два еднакви по форма, но различни по размер отломъка се поставят един до друг, за да символизират ин и ян, мъжкото и женското начало.

Научих повече за ин /предимно водните/ и ян/предимно каменните/ елементи в градината, за тяхното противопоставяне и единство /мекота и твърдост, светлина и сянка, вода и огън/. Всеки естествен камък там имаше свое име: камък на божеството, пазител на дома, или камък-часовой, камък на неугасващата любов итн.


Снимка: thinboyfatter

Когато се родиха /с малка разлика във времето/ двете й деца, в градината се появиха други „водни” и „каменни” детайли. Неизменна оставаше аранжировката на устойчивите елементи, съобразена с трите нива – човек, земя, небе.

Красивата композиция от естествени растения, пясък, вода и камъни в парка на Юмико трябваше да въздейства както емоционално-естетически, така и рационално – чрез внушението за комбинацията от трайно и нетрайно в Естеството, за преходността на всичко живо, за съчетанието между вечните стойности и поемането на щафетата от различните поколения.

Корените на голямо лятно дърво
простират се по скалата
във всички посоки.

Киоши

*

От вси страни
довяват ветровете
черешови венчелистчета
в езерото на гмурците
*****.

Башо

Водата, която пречиства сетивата и ума, очевидно бе постоянен елемент в японската градина и особено в творението на Юмико, наред с фенери /понякога с форма на четириетажни пагоди, като всеки етаж отговаря на стихиите – вода, въздух, земя и огън./; пътеки и фигури от чакъл и пясък /за навлизане крачка по крачка, с цел постепенно опознаване на таинството – алюзия за пътуването през живота/; мостчета /каменни, дървени, от бамбук, прави, или дъгообразни, символизиращи стабилност/; каменни лъвове /често по 2, ин и ян, белег на могъщество/, пясъчни вълнички /”трасета” за страстващата мисъл/, кладенци, стъпала, туфи мъх, каменни чаши с формата на бъчвички, високи 20-30 см, в които се мият ръцете за чаената церемония, перголии, бамбукови огради и други декоративни елементи; и разбира се, рибите koi, които са символ на любовта, приятелството и късмета. В японската градина постоянно присъстват каскади и водопади /единичен, на две стъпала, три стъпала, гладък (равен), неравен (грапав, променлив)итн./. Те действат както на зрението, така и на слуха и също символизират преходността. Ах, това Panta rei…


Снимка: thinboyfatter

Из езерцето препускат
лотосови листи.
Юнски дъжд.

Шики

*

В градината млади фиданки.
Тихо, тихо – да ги ободри,
шепне есенният дъжд.

Башо

*

Угасна фенерът.
В градината вятърът шумоли
В листата на банана.

Шики

*

Напев на жаби.
По младите листа
Плющи порой.

Рансецу


Снимка: thinboyfatter

С тези стихове Юмико ме накара да „видя и чуя дъжда”. Тогава ми писа, че за да чуват музиката на дъждовните капки, японците засаждат близо до жилището си бананови дръвчета. И още – когато се засажда група от дръвчета, следи се те никога да не забулват луната. В японската градина може да има само реално срещащи се в природата елементи. /”Водопади да, фонтани – не.”/

Тези пространства допускат всякакво творчество, смирен и дързък стил, но по-скоро са синтез на стилове. Затова им приляга толкова– шакей, или “пейзажът на заем”. Различни елементи от околните гледки – далечни хълмове и планини, естествени водоизточници, се “заимстват” и интегрират в тъканта и/или перспективата на градината.

Лятно зашики******-
Люшват се и влизат
планината и градината.

Башо

Аранжираната среда и девствената природа сякаш стават едно цяло и говорят много по-малко чрез преки внушения, отколкото чрез емоционален подтекст – също като японската поезия. Едно от схващанията на дзен будистите гласи, че „за истината думите са тесни”.

Затова те обръщат огромно внимание на интуицията, недоизказаността, съавторството на събеседника, особено ценени в „моносценичното” лапидарно хайку. „Затвори очи, за да прозреш истината.” /Съзвучно с късната сентенция на Екзюпери „съществените неща са невидими за очите”./


Снимка: thinboyfatter

Ако се върнеш гневен,
Погледни в градината
върбата.

Рьота

*

Вечерен дъжд.
Мравката слиза
По стъблото на бамбука.

Джосо

*

Полумесец осветява
мъгливата земя.
Елдата цъфти.

Башо

*

В градината
камелията
цъфнала е в бяло.

Оницура

Признавам, пристрастна съм към градините на Юмико, които „говорят” на ума и сетивата. Но кой би могъл да остане безразличен към подобно съчетание от мистика, традиция и духовност? „Всяка привързаност, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък.”


Снимка: thinboyfatter

Япония е място, където първите поети са богове и където ежегодно се провеждат поетически състезания по зададена тема, а изпратените тристишия са стотици хиляди. Днес съчиняващите хайку в Страната на изгряващото слънце са няколко десетки милиона.

По традиция, идваща от 14 век, победителите в януарските конкурси четат стиховете си пред императора. Във всеки случай, не съм единствената очарована от въздействието на природната хубост върху човешкото съзнание, от ролята на приятелството като основа за духовното израстване на индивида.

Ето цитат от друг изкушен: „…Тя притежава естетическо единство, родено от разнообразието; измамна красота, криеща сложна реалност; външна непретенциозност, разлагаща се във все по-дълбоки перспективи.” Не, това не е казано от поет за хайку, или танка, а от пазарен фундаменталист за … монетарната теория, която гуруто на неолиберализма Милтън Фридман сравнява с…/изненада, изненада!/…японската градина.

Излиза,че изящното творение на източния дух е в състояние да предизвика дълбок резонанс, който да превърне дори един макроикономист в мечтател и философ: „Монетарната теория е като японска градина…И двете могат да се оценяват по достойнство само, ако се разглеждат от много различни страни, само ако се изучават спокойно, но задълбочено.” – продължава Фридман. – „И двете имат елементи, които могат да се съзерцават независимо от цялото, но все пак се осъществяват напълно единствено като част от цялото.”

Щом Фридман е съзрял подобие между две толкова разнопорядкови явления, не ми е чудно защо ние с Юмико бяхме открили сходства между японските изкуства и култивирането на човешка привързаност.

Нужни са въображение, творческа интуиция, естетическо чувство, изобретателност, почит към истинските стойности в живота, преклонение пред Духа на природата, мисловно усилие и съпричастие, за да разбереш хайку, японската градина и истинското приятелство. Защото те са привидно крехки******* – като източен порцелан; и в същото време са вместилища и източници на чудеса, като детелиновия лист от този стих:

Полюшва се разцъфнал детелинов храст -
не разсипва
капчица роса дори.

Башо


Снимка: thinboyfatter

———–

Yumiko

* Името “Юмико”, според някои източници, се превежда като “Детето стрела”, а според други – като “Красиво дете”. В японската традиция лъкът и стрелата са символ на полет с голяма скорост и дължина на траекторията, също на волност, изобретателност, сръчност, пъргав ум и прецизност.

** Японците са сред най-дълголетните хора в света.

*** Градина на литераторите. /яп ./

**** Кадо – Изкуството на стихосложението на вака /японска придворна песен, обикновено синоним на танка/, най-общо – поезия. /

***** зоол.гмурец /сем. Colymbidae/

****** зашики: стая в японски стил, покрита с татами и отворена към градината./

******* Изгубих следите на Юмико Хара, по мъж Фукатцу,след земетресението в Кобе /1995/ Близо 27 години водихме постоянна кореспонденция, много преди появата на Интернет. Не искам да мисля най-лошото, вярвам, че е проблем на комуникациите, или на
инфраструктурата. Това е последният й адрес.

Aichi-ken Nagoya city

Higashi-ku Chikara-machi 2-8

Yumiko Fukatsu

461 Japan

Yumiko

Надявам се на чудо. „Трудностите крият нови възможности.” Ако някой научи нещо за нея, моля да ми се обади.

На едно източно момиче, на едно южно момче, на един западен ангел и на една северна елха, посвещавам. /Сбогом, Дани!/

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • kerana ang. // 19 юни, 2009 //

    Японски пейзаж “на заем”… Благодаря!
    Отличен текст.

  • Mar Vel // 20 юни, 2009 //

    Винаги съм била привлечена към красотата на японските градини, но не знаех, че зад тях има цяла философия. БЛАГОДАРЯ!

  • marteniza // 27 юни, 2009 //

    АРИГАТО, kerana ang. и Mar Vel. Историята на този текст е поредното доказателство, че словото може да твори реалности. Една наша сънародничка, която живее в Япония, го прочела в Интернет и се наела да издири Юмико чрез кметството в Кобе. Процедурата се оказала доста сложна, но сега в ръцете си държа истинско хартиено писмо :) от “моето японче”, с което успяхме да подновим връзката след десетгодишно прекъсване. Благодарение на людското съпричастие. За което БЛАГОДАРЯ.

  • kerana ang. // 27 юни, 2009 //

    Страхотно, marteniza!
    Юмико наистина ти е долетяла със скоростта на стрела!
    В днешно време да получиш хартиено писмо от скъп приятел в ситуация като описаната от теб си е цяло вълнуващо събитие.
    А Интернет наистина е чудо…
    Поздрави на Юмико!

    Керана

Коментирай