Public Republic Art Studio

Ако една картина е истинска, тя е фантазна

13 юни, 2009 от · Няма коментари

Интервю на Велина Ватева с художника Нели Ценова

Смятате ли, че за да може да се създаде фантазен свят, е задължително художникът да има познание за съществуващото, за т.нар. дейтвителност?

Ако една картина е истинска, тя е фантазна. Реалните елементи в нея, пречупени през света на художника, се превръщат в нова реалност.

Въпросът за фантазията е доста спорен. Някои мъдри хора казват, че всяко нещо което човек си помисли, вече съществува някъде. Светът на картината не е светът на реалността, това е светът на емоцията, фантазията, на идеите и философските внушения, тя е част от духовния свят на художника.


Ноктюрно

Иначе, ако картината просто копира действителността, то от нея в днешно време не би имало голям смисъл, просто би била учебен етюд. Колкото повече познание има художника за съществуването, за това как работи света, за логиката на нещата, толкова по-силни внушения може да извади от своята фантазия и толкова по-философски да осмисли живота.

Неслучайно се казва, че най-силният период на един художник, така наречения “зрял период”, е когато творецът е достигнал житейска мъдрост.

И най-простите реални предмети от живота, пречупени през духа на художника, придобиват сакрално, символно значение и носят ново послание. Затова е належащо той да познава материалния свят не само визуално, но и символично.


Есенен танц

Вярвате ли в реалността на реалността?

Всичко е реално и нищо не е реално. Нещо може да бъде пипнато, друго само усетено, но за нищо не е постигнато абсолютно познание, затова вярвам, че реалността е относителна.

Древните са казали, че “човек вижда само това, което познава”. И сякаш всичко е една реалност в реалността. Всеки човек е една реалност, абсолютна и неповторима, която същевременно е част от общата.


Порив

Доколко изкуството мами или доближава до знание, което не бихме могли да получим непосредствено?

Според това какво послание носи от автора си, изкуството може да бъде илюзорно и измамно, може да бъде и по-реално от самия живот, може да плаши и потиска, може да възпитава. Всичко зависи от духовната зрялост на автора.


Из цикъла “Природни храмове”

Според мен най-голямото послание в изкуството е любовта, тя като основен принцип в живота е носител на най-важното познание. Аз рисувам картините си за хората, които ги купуват и закачат в домовете си. Затова смятам, че не мога да си позволя да заключвам негативни емоции в тях, а се стремя да са позитивни, утвърждаващи вярата, надеждата и любовта.


Из цикъла “Природни храмове”

Кое Ви привлича и Ви е близко – сюжетността или липсата на сюжет?

Липсата на сюжет е липса на пространство. Самият живот е сюжетен. Ако говорим за елементарния сюжет – като разказ в духа на битовизма, това не е моето амплоа. Дори и абстрактната картина, събудила въображението, създава пространство, а това вече е сюжетност.

След като работя с реалистични символи, по моите картини би могло да бъде направен разказ, но това би профанизирало внушението. С думи всичко може да се опише, но не може да замени универсалното послание на визуалния образ, най-малкото защото няма нужда от преводач и може директно да се възприема на емоционално ниво.


Храм


Из цикъла “Погледи”

За мен най- сакралния смисъл на думата “ живопис” е живото-описание, а може ли живот без сюжет, та нали това е вечно движение и промяна, един разказ без край. В моите картини разказвам чрез образи и символика за нещата от живота, които ме вълнуват – за природата и божественото начало, за храма на душата и природата нато храм на човека, за красотата на света и любовта, за които трябва да се припомня на хората.

Надявам се българското изкуство вече да изживее сивотата и трагизма, пропили се в него през един скоро отминал период.


Полята на мечтите

Кога смятате една своя картина за завършена? Има ли абсолютна завършеност за Вас?

Едва ли някога може да се каже за някоя картина, че е завършена окончателно и нищо не може да бъде прибавено или извадено. Няма формула, това е личното усещане на автора.

Понякога художникът довежда една форма до крайна завършеност за да постигне желаното внушение, понякога я оставя незавършена, да раздвижи въображението на зрителя.


Гнездо


Из цикъла “Природни дарове”

Определено завършва тогава, когато е решил, че е казал каквото и колкото е искал. Аз самата понякога изпитвам нужда да изведа образите до тяхната екзактна завършеност. Природата не търпи празни пространства, затова в моите картини не си позволявам да оставям празни необработени елементи.

И винаги, когато след време гледам своя завършена творба, намирам възможност за промяна. Затова си мисля, че абсолютна завършеност няма, както няма абсолютно познание.


Из цикъла “Стихии” – Земя

Ако картините Ви са за Вас пътешествия, къде пътувате чрез тях?

Да, картините са за мен духовно пътешествие. Аз наистина създавам някакъв “свой свят”, а може би той някъде съществува и аз просто го посещавам и рисувам?..


Пролет

Ако върху картините Ви би била написана музика, как би звучала тя?

Определено би била медитативна – бавна, хармонична, вглъбена навътре, към душата. А аз определено слушам такава музика, когато съм пред статива. Това е моята музика, такава би съответствала на моите платна.

Както слушането на такава музика, така и рисуването на картините, изисква усамотение. За да се вгледаш навътре в себе си, трябва да останеш насаме с душата си. Това е едно от моите послания към хората чрез творбите ми.


За водата

Нели Ценова е родена през 1961 г. в Пловдив. Семейна, съпругът й също е художник. Живее и работи в Пловдив.

Завършила съм с първия випуск на Пловдивската художествена гимназия, а след това Академията в София – специалност Художествен текстил. Нямам много самостоятелни изложби, тъй като работя бавно. Много от картините ми са достъпни в интернет пространството, защото смятам това за най-демократичната форма за споделяне на моите идеи с възможно най-широк кръг от хора. Аз съм от тези художници, които използват реалността като изразно средство, затова и стилът ми е някакъв вид реализъм, според теоретиците в тази сфера, може би така наречения “магичен реализъм”. Но това едва ли има някакво значение.

Трябваха ми доста години за да се отърся от натрупаните влияния от образователния си период, за да потърся “своя свят” в света на изобразителното изкуство. Това е може би най-трудният и болезнен процес за всеки творец. Въпреки цялото уважение към преподаватели, любими образци и автори, художникът трябва да открие “своя свят”, а това става, като се поотдаличи и усамоти.

За мен това откъсване се случи съвсем естествено, както за повечето жени – отгледах дете. Моето сериозно творчество започна едва след като синът ми придоби относителната самостоятелност на училищния период. Когато душата ми се освободи от постоянния стремеж към закрила и съприживяване с невръстното дете и успях да отворя пространство за една не по-малко поглъщаща времето и сърцето любов – живописта.

Открих, че с времето много от стиловете в живописта, които съм харесвала и работила, вече не са за мен. Като студентка се увличах по абстрактното и декоративно изкуство, за времето си беше нещо ново и модерно, противоречеше на статуквото. Но и това беше нещо вече преживяно. Новото се появи постепенно, със спецификата на работата ми. При мен идеите за картини се раждат и визуализират в медитативно състояние. Аз ги оформям и изграждам като на екран в ума си и после се опитвам да пресъздам тези “видения” върху платното.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай