Public Republic Art Studio

Африка има фотогенично лице

8 юни, 2009 от · Няма коментари

Марион Колева


Снимка: Mister-E

Природата е сътворила човека от суета – за да има кой да я съзерцава и осмисля; а пътешествениците са богоизбраните измежду всички хора за тази цел! Те са галеници на съдбата – очите им не само запечатват гледките като фотографска плака. Скиталците са “потърпевши” – участват, съпреживяват. Всичките им сетива са впрегнати да носят възприятия, стимули за вътрешния взор.

Претопени в работилницата на душата, избродените дестинации имат спицифична индивидуалност – хибрид между видимо и невидимо, между интимно и надличностно. Затова портретът на една страна никога не може да бъде двуизмерен или възпроизводим под индиго.

За мен Южна Африка има фотогенично лице – гальовно лятно слънце и поносим хлад през зимните месеци, жирафи и зебри с уникални шарки, стада от слонове, антилопи, бикове, леопарди и лъвове под сенките на Крюгерпарк, тюлени и пингвини край най-южната континентална суша, нахални щрауси и маймуни по пътя към нос Добра Надежда; живот на открито, сред простора на буша, пред спиращите дъха гледки на Годсуиндоу (Прозореца на бога) и Дракънсберг. Зрелищен екологичен спектакъл, разгърнат под Южния кръст.

В една фраза от “Философия на историята”, която днес със сигурност би го накарала да се чувства неуютно, Хегел пише, че Африка “не е историческа част от света… Това, което собствено разбираме под Африка, е неисторическият, неразвитият Дух, все още потопен в състоянието на чиста природа.”


Снимка: sara.atkins

Немският философ би се почувствал неудобно, защото освен пещерните рисунки, мега разнообразната флора и фауна, Южна Африка днес е и гостуващата изложба на Пикасо, и картините на Марлене Дюмас и първият турист в космоса; Южна Африка е желязо, злато и скъпоценни камъни, но и нобелови лауреати за мир и литература – Туту, Мандела, Гордимър, Кутси; а също джобургски миньорски сленг, гузни африканерски съвести; тя е още Шарлийз в ролята на Чудовище; виното на хугенотите; кръгът “Дръм”*; оригиналната музика на Царя лъв; турнирите по крикет и олимпийските шампиони по плуване; болните от СПИН, “Цоци” във всичките му измерения **; парламентът, заседаващ в два града по шест месеца; тя е държава с 11 официални езика по конституция, с уникална Комисия за истината; жителите й са конгломерат от бивши поданици на кралицата или на Шака зулу, потомци на холандци, немци, индийци, африкански племена; 50 етнически групи, като общностите нгуни представляват 2/3 от цялото; те се се състоят от групите кхоса, зулу, свази и ндебеле; други народностни групи са сан (или бушмени, най-старото местно население); сото-тсуана, тсонга и венда. Чернокожите са 33.2 от общо 44 милиона.

Битието на различните южноафриканци включва тайнствени ритуали край езерото Фундудзи, но и концерти на най-известните рок групи в света; Голд Рийф сити и Музея на апартейда – по някаква ирония между туристическото градче и хранилището на паметта за горчивия национален опит съществува мирно добросъседство.

Включва подвига на пионерите, изкуствените земетресения и казината на Сън Сити, действащите диамантени мини; “Люлката на човечеството” – местността около пещерата, където са открити едни от най-древните човешки останки; метеоритният кратер по пътя към Уормбад.

Включва целомъдрената Претория, надничаща през септември изпод лилавите букли на разцъфналите джакаранди; неспокойния, греховен Йоханесбург, в чийто среднощен търбух ритъмът на джаза се смесва със сирените на линейките и полицейските коли. Включва Тейбъл маунтън и крайбрежните ресторанти на Кейп Таун, курортите край Дърбан, лозята на Стеленбош.


Снимка: sara.atkins

Включва полети с балон над обширното плато на Джоузи с десетките изкуствени езера и басейни; ферми с ездитни коне почти в центъра на града, квартали за развлечение. Шопинг центрове, задръстени с бутици, занаятчийски и антикварни магазинчета; делови небостъргачи, озеленени жилищни квартали, мизерни тауншипове ***; нагъчкани централни улици, пищни зоопаркове и екзотични ботанически градини – едни от най-богатите в света; динамични индустриални зони, китайски пазарища, източни храмове; свръхмодерни складови площи и стъклени офиси; чайни и църквички в английски колониален стил.


Снимка: Randy OHC

Ориенталски ресторанти, населени с най-пъстрото човешко множество: индийки в сложно усукани сарита, тайнствено забулени арабски красавици, чернокожи матрони с пъстроцветни традиционни костюми и неподражаеми прически, босоноги, ослепително руси африканери. Направо “Юнайтед калърс ъф Бенетон” – не случайно наричат южноафриканците “нация на дъгата”.

Вече не мога да си поема дъх, а изброих само някои от маските и превъплъщенията на познатото от часовете по география плато и на неговите обитатели. Място, където природата и времето действат с артистичен анархизъм, а културата въплъщава най-необузданите езически и/или месиански фантазии на десетки народи.


Снимка: sara.atkins

Въпреки всичко това, или благодарение на него, Република Южна Африка е на светлинни години напред в икономическо отношение, сравнена с другите африкански страни – дава около 45% от промишлената продукция, 20% от БВП, 60% от добива на стомана и генерира над половината от електрическата енергия на целия континент. По основните икономически показатели тя фигурира в групата на 25-те най-развити държави в света. Инфраструктурата и банковата й система са добре развити, самоизхранва се и дори изнася част от селскостопанската продукция.

Тя е най-големият в света производител на злато, нарежда се сред крупните производители на платина, хром, ванадий, манган, живак; има в изобилие въглища, мед, заема едно от първите места по добив на диаманти.

Промишлените производства – машини, транспортно, електротехническо оборудване, електроника, химически продукти, текстил, хранителни стоки – допълват картинката.

Великобритания, САЩ, Германия, Япония, Китай, Италия, Саудитска Арабия, Франция се надпреварват да инвестират в района и да търгуват с този партньор, който показва забележителна икономическа стабилност, въпреки нарасналата престъпност, корупция и цикличните кризи – неизбежните язви по иначе красивото лице на Южна Африка.

Българските емигранти в РЮА наброяват между 15 000 и 50 000 души, никой не знае със сигурност точната цифра. Повечето са скорошни преселници – лекари, инженери, икономисти, има музиканти и художници, техници, учители, филолози; дошли са непосредствено след падането на Берлинската стена – по него време уреждането на документи и намирането на работа тук били по-лесни, отколкото в Европа или Щатите.


Снимка: DanieVDM

Всички са преминали през едно трудно начало, през някаква мъчителна адаптация: инженери, програмисти и лекари разнасяли пици, докато се явят на успешно интервю, или си вземат приравнителните изпити; техници, певци и художници трамбовали по 40 км пеша, за да работят като “момчета за всичко” във второразредни фабрики, докато си създадат професионално име; учителки, монтьори, козметички и майстор-готвачи обслужвали клиенти в ресторантите и магазините срещу дребни бакшиши, докато научат езика и отворят собствен бизнес.

По-слабохарактерните не издържали на напрежението, постепенно отпаднали от състезанието и се завърнали при удобствата и рутината на скромното си предишно съществувание. Други предпочели да се пробват в Канада, или в Австралия. Децата растяли, изчезвали едни трудности, появявали се други. Рухвали дългогодишни приятелства; никнели, зреели, повяхвали и издъхвали хора и обичи; разрушавали се семейства, създавали се нови; животът вървял напред.

Сега оцелелите с право се гордеят с постигнатото – прилични къщи и коли на изплащане, добро образование за децата, облекчения в грижите за дома, помощ за роднините; кратки, но интересни ваканции, живот на открито за широко скроени хора. Българи има във всички сфери на изкуството, производството и услугите – галерии, комуникации, музика, фабрики, работилници, банки, болници, магазини, разсадници, предприятия, ресторанти, хотели, сервизи, училища; в няколко правителствени учреждения, в редица преуспяващи частни фирми. Мнозина въртят успешен собствен бизнес. Плод на труд, усилия, воля, упоритост, а защо не, даже на балкански инат.

Разбира се, и сред тази пъстра китка се намират хора всякакви – нехранимайковци, позорящи не само личните си имена, но и престижа на нацията, към която принадлежат; новобогаташи, диплещи притежания и самочувствие с неизвестен произход; крадци на коли, фалшификатори на кредитни карти, притаили се мафиоти; сноби, мързеливци, грандомани, лъжльовци, клюкари, интриганти, дребни душици, с други думи – обичайната за всяко стадо мърша. Подобно на досадна пъпка, здравият организъм се стреми да ги отстрани от кожата…

Южна Африка с властно безразличие налага стила си над всеки човешки каприз.


Снимка: Randy OHC

Не е трудно човек да остави сърцето си из обширните савани, край разклона на Индийския и Атлантическия океан, в Претория, или Джобург. Потънал в себе си, този обстоятелствен, величествен, многослоен, но и топъл, колоритен, усмихнат свят привлича читавите емигранти, постепенно се превръща в обект на тяхната може би несподелена, спокойна, късна и затова предпазлива, но трайна любов.

Нощем изгубените африкански образи, битуващи в отвъдните думи на отминали поколения, нахлуват в съзнанието ми, преплетени със звуците на деня: шепотът на сейбите постепенно измества шума на моторите, а пращенето на съчките край огъня – досадните мелодийки от мобифоните. Сънувам лицето на Африка, вглъбено, потънало отчасти в сенките на миналото, отчасти разфокусирано от постмодерни комплекси и отчасти футуристично – като творение на Табани Мавундла ****, показано на Prêt-à-Porter в Париж.


Снимка: coda

——-

* Кръг от чернокожи интелектуалци в Йоханесбург по времето на апартейда, някои от тях са лични приятели на Надин Гордимър.

** Tsotsi (tsotsa – на сесОто думата означава безвкусен начин да се носи дреха; в чернокожия урбанистичен сленг е придобила значение на крадец, дребен мошеник, като от “tsotsa” варира в “tsotsi”). Има се предвид и южноафриканската кинолента с малък бюджет “Цоци”, която спечели “Оскар” за чуждестранен филм. Филмът на пръв поглед разглежда наболели проблеми на пост-апартейд обществото в РЮА, но отправя и едно по-общочовешко послание за преборване с бедността, насилието, отхвърлянето на различния.

*** Бедняшки квартали

**** Млад, талантлив чернокож южноафрикански дизейнер, естествено съчетаващ традиционни и модерни елементи в идеите си за съвременни облекла

Материалът е публикуван в списание “Екстериор”

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай