Public Republic Art Studio

Балконът на Габриела

3 юни, 2009 от · Няма коментари

Иван Райков


Снимка: glitter feet

Видях за първи път Габриела, когато бях на шестнайсет.

Видях за първи път Габриела, докато пушех на балкона и гледах мрака.

Габриела не беше срамежлива.

Вечер след вечер виждах как тя съблича дрехите си в своята мизерна спалня, сетне се напъхваше в голямата тениска, вероятно пожълтяла, ала от далечината ми се струваше бяла.

Виждах формите й, не виждах погледа, ала виждах как винаги гледа в земята. Представях си балатумът, който тя зяпаше, от онези, които имитират паркет, под който вероятно мърдаше царството на незнайните насекоми, хранещи се с прахта. Мислех си как голям процент от тази прах представляваше парченца от кожата й. Буболечките, които ядяха Габриела.

Една вечер тя ме видя.

Не, не видя мен, а видя цветилото на цигарата ми, което ту гореше, ту стихваше в никотиновите изпарения, които бълвах. В първия миг се притесних, тя също. Беше застанала с голотата си точно на прозорецът и гледаше сянката ми.

Миг след това, без да се колебае, тя излезе, все така гола на балкона и запали цигара. Не я виждах. Ала знаех, че е там, видях как пали цигарата си и пламъчето за секунди озари лицето й.

Беше по-голяма от мен. По прическата разбрах, че е студентка. Мека, коса, стегната на опашка, ала над челото й някак си един кичур, един вълшебен кичур се люлееше пред очите й.
Случвше се всяка вечер.

Всяка вечер тя ми показваше голотата си и после я скриваше в тъмния балкон и гледах цигарата й.

Минаха година, две, или може би три, не знам.

Тя спря да се появява. Виждах я, виждах да се съблича, ала нищо повече.

Тя спря да се появява. Тя спря да ме вижда.

Истината е, че не знам как се казва тя. Но Габриела й отива, защото… защото е красива.

Красива е гола, красива е в мърлявата си тениска, красива е, когато лампите в стаята й угаснат, красива е докато гадините се хранят с нея.

Красива беше и тази нощ, когато не я видях. Когато спрях да се страхувам от това родителите ми да ме заварят да пуша.

Когато видях стаята й да свети, когато излязох да запаля поредната цигара, когато разбрах, че светлината не е от стаята й, а от простото отражение на Луната в спуснатите й щори.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай