Интервю на Ваня Николаева с Йоханна Фасбендер
Йоханна Фасбендер е художничка, певица и музикантка, живееща в Берлин.
Тя нарича картините си „слепи” защото никога не поглежда към тях, докато рисува. Вместо това, погледът й се е спрял на модела, когото иначе казано, бавно пресъздава. Естетическият идеал не е в изобразяването на обекта, а по-скоро душата, духа на модела.
„…Без какъвто и да било външен импулс – въвличане в интуитивния процес при създаването на композиция – действието произтича от друго действие и затова е непредсказуемо, неизчислимо, уникално… След дълго противоборство между постоянното съграждане и постоянното разрушение, процесът завършва с внезапната убеденост, че почти „сляпо” търсената картина е намерена СЕГА, тя е и завършена СЕГА…”
Кога и защо реши да станеш художничка?
Никога не е имало осъзнато решение, по-скоро беше постепенен процес. Още в ранното си детство изпитах едни от най-интензивните си чувства докато рисувах и използвах цветовете.
Имаш ли любими картини – твои или от други художници?
Харесвам много картини. Невъзможно е да посоча само няколко. Дълго време любими художници ми бяха Пикасо, Бекон, Ротко и Киркибай.
Къде търсиш и намираш вдъхновение?
Никой не е самотен остров, но аз имах доста периоди в живота си, когато се бях изолирала. И пулсиращият Берлин е чудесно място за по-усамотен живот. Така че моят вътрешен живот се оказа доста богат и затова намирам вдъхновение най-напред в себе си.
Рисуването ли е твоето призвание?
Да бъда художник е моето призвание. И рисуването е една от възможностите ми да изразя себе си.
Какви други интереси имаш освен рисуването?
Освен изящните изкуства и интересът ми към литература, кино, театър, пътувания, йога и медитация, другата ми голяма и не по-маловажна любов е към музиката. Това е огромен дар, който дълбоко оценявам.
1 Kоментар за сега ↓
mislidumi // 23 юни, 2009 //
Имах удоволствието да се запозная с Йохана Фасбендер по време на арт срещата в Берлин, да се разровя из нейните творби да се смеем задно върху трудностите на разгъването на дървен статив, който никога преди не си разгъвал.
Успех и да нови срещи, надявам се!
Коментирай