Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Лидия Кулекова

4 май, 2009 от · 8 Коментара

Lidia Kulekova
 
Лидия Кулекова/III награда във фотоконкурса на Public Republic “Модерни времена”/ е родена през 1978г. в София. Завършва курсове по фотография през 1997г. и 2002г. Има десетки участия и самостоятелни изложби, част от тях през последните 2 години са:
 
2007
 
Представяне – изложба “Заспалите неща” във Фото – Култ
“Голо тяло” – Фото Форум – XVIII изложба – участие в изложба
 
Конкурс “Ноти от сърцето” – Дюкян Меломан и Фотосинтезис – участие в изложба, II награда
Пленер “Бодиграфия” – участие като фотограф и модел – награда за репортажен кадър
Конкурс “Небесните скитници” – съвместно с Фото-Култ и клуб Скайномад, Интер Дата Системи и Лукойл България – награда на публиката
“Най-доброто от ФФ 2007” – Фото Форум – участие в изложба
 
2008
 
Конкурс “Модерни времена” – списание “Public Republic” – III награда
Конкурс “Природата и човека” – Фото-Форум – участие в изложба
Международен фестивал на съвременното изкуство “Пъзел” – гр. Бургас – участие с фотографии
Международен конкурс “Музика в обектива”– участие в изложба,
III награда в раздел “Серийна фотография”
Национален конкурс “Фантастични образи” – клуб “Землемория” – (част от програмата на Дни на фантастиката “Аквалония” 2008 – участие в изложба
Worldwide photo walk – световна фоторазходка, организирана от Скот Келби – награда за България / град София
 
Международен конкурс “Ерос 2008” – “Бултравел ейнджълс” ООД – 5 награда
 
Конкурс “Без компас” – съвместно с Фото Форум и списние Одисей – участие в благотворителна изложба
II Международен фотографски салон Варна – участие в изложба, III награда в раздел “Черно-бяла фотография”
II Международен фотографски салон Варна – участие в изложба
 
2009

Национален конкурс на Canon – участие в изложба, номинация в раздел Художествена фотография

Фотоакадемика’2009 – участие в изложба, номинация в раздел Художествена фотография

Черно-бяла актова фотография

[Кликнете върху снимките за да ги разгледате в голям формат]

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Lidia Kulekowa

Уча. Имам много да уча. Искам да уча.
Мога. Няма невъзможни неща. Макар и силно казано – така е. Думичката е ”искам”.
Зная, че най-простото нещо е да се заблудиш. А най-краткият път е правилният.
Говоря каквото мисля. Понякога това е най-силният ми коз, а друг път – най-големият враг. Държа на откровеността.
Пиша, когато пиша на компютър, често разменям букви и срички от една или съседни думи. Случва се и като говоря. Много е забавно, но понякога се излагам. За моя изненада така е и с английския език.
Вярвам, че тялото е опаковката на съдържанието – личността. Определям хората първо като човек и ги разделям на силен и слаб, добър и лош, умен и глупав и т.н., а след това на мъж и жена. Определението “силен пол” би могло да бъде дадено с еднаква сила и на мъжа и на жената, според различните характеристики. Трудности и улеснения има и за единия и за другия. Смятам, че е важно всеки човек да успее да отстоява позицията си и да преследва амбициите си, без да губи равновесие с околната среда. Геройство е не толкова да бъдеш “някой”, а да постигнеш и победиш себе си. (Все пак се смятам за “мъжко” момиче – повече се разбирам с мъжете, по-добри приятели са ми, повече типично мъжки характеристики са ми присъщи, отколкото женски).
Искам да пътувам, да обиколя света. Ако имах по-дълъг живот, бих прекарвала по няколко години във всеки един град, село или местност с различни хора, националност, обичаи, природа и животни. Но тъй като е кратък, бих се задоволила дори с една каравана и един самолет, с които за по-кратко време да посетя най-желаните места. Когато човек пътува, се откъсва като свободен електрон от ужким твърдата и сигурна земя. Само тогава, когато е малък и един от многото, може да оцени какво богатсво е животът, препълнен с всичките му възможности и лица.
Разочаровам се повече от това – не понасям лицемерието и фалша.
Прощавам – уча се да прощавам. И на себе си.
Истината – най-добрият антибиотик. Най-силното оръжие. Най-правилният избор.
Грешката – е човешка, когато носи поуки.
Емоциите – и положителни, и отрицателни – хубаво е, че ги има. Те са моите пътепоказатели.
Съжалявам – има неща, за които съжалявам, но с времето човек преосмисля и се научава да приема. Затова не ги споделям – не искам да ги определям.
Харесвам думичката ”хайде”. Зелено. Солено. Деца. Райета. Вятъра. Морето. Името си. Да правя подаръци. Да изследвам хората. Да обичам.
Не издържам – май няма такова нещо. Разбира се, има неща, които малко или много ме дразнят, но те са по-скоро капризи и предразсъдъци.
Любима книга – “Джонатан Ливингстън – Чайката” на Ричард Бах. И “Аз съм един сън” на Дафина Георгиева – Роня.
Любим филм – “Невероятната съдба на Амели Пулен”. Понякога го ползвам като тест за “порода” човек. Следващият претендент за любим филм е “Пътят” на Ф.Фелини.
Музиката – дава възможност да се потопиш в себе си, същевременно хармониращ с избрана среда около теб. Аз се отнасям в най-сладките места на пространството.
Любовта – е главният, може би дори единствен, двигател на живота. Единствената реалност
Усмихвам се – когато и хората около мен се усмихват. Дори на сън.
Благородно завиждам на онези, които не завиждат
Не знам – какво ми предстои. Но и не искам да знам. Това му е хубавото – изненадата.
Ако искам, мога да обърна света.
Мечтая … като остарея да си имам една малка книжарница – работилница, в която освен вълшебни книги с ефект за запазване на детството, създаване на жажда за активен живот и връщане на вярата и любовта, да има разни дребни неща за душичката, като карнавални костюми, музикални кутийки, калейдоскопи, касички, стари снимки, криви огледала, моливи със сменящо се мастило, сухи цветя, ментови бонбони, морски миди на въженце, чаши с водни отражения, кутийки с различни миризми и сънища, и всякакви други изкушения.

Бих седяла зимно време пред заснежения прозорец на люлеещ се стол, до камината, с коте на кълбенце в скута, скрита зад очилата в спомените си… Мечтая да имам самолет, парапланер, кон, мотор, фотоапарат за подводни снимки.

А сега сериозно – бих искала да се занимавам в сферата на рекламата, дизайна, приложните изкуства. Да съчетая художествените си умения и фотографията, за да се получи идейно, художествено, технически издържан и завършен продукт.
Когато мечтая, се чувствам свободна.

Името ми е Лидия Георгиева Кулекова. Родена съм на
22 януари 1978 г. в гр.София, в една снежна студена неделна сутрин, 40 минути след брат ми Александър, с дупето напред. Вероятно тези факти са причината да постигам трудно и бавно нещата, по-рядко да успявам от първия път, да съм инат. Преместих си рождения ден на 22.06 – не обичам зимата, затваря ме, дори по астрология да ми е сезонът. Е как така ли? – ми ей така.

Псевдонимът ми Amelid е сложна съставна от името на героинята от любимия ми филм и моето собствено, с добавка “дилема”, но естествено наопаки. С него от 22.01.2006 г. фигурирам и във фотографските сайтове Фото форум и Фото – Култ.

Преди малко повече от десет години за пръв път надникнах в света на фотографията, като попаднах почти случайно в един курс по фотография за начинаещи. Оказа се, че ми харесва и точно преди да завърша училище започнах работа в магазин на Кодак Експрес на ул .”Шипка”. Там имах шанса да се запозная с доста имена от фотографската гилдия и да черпя от техния опит.

През тези десет години присъствах на почти всички Фотоваканции. Именно там, през 2002 г. започнаха моитe първи прояви като модел, в приятелска среда, между другото. Постепенно започнах да пречупвам погледа си и да се възприемам и от другата страна на обектива. В момента идеята за автопортретиране е предизвикателство за мен и опит за себепознание, търсене на душата, както и портрети на отражението на света в моите възгледи.

Винаги съм искала да се занимавам с изкуство, да бъда творец, да играя. Обичам да рисувам, да измайсторявам нещо, да измислям разни истории, да се вживявам в някаква роля. Като цяло предпочитах момчешките игри и активни занимания – футбол, стрелби, игра с войници, топки и топчета, конструктори, обичах да се катеря, да карам колело, да плувам, да играя на фунийки, криеница, гоненица… Представяла съм си, че ще бъда спортист, изследовател, космонавт, следовател, пилот на самолет, водолаз, художник, учител… но не съм предполагала, че страстта ми ще се окаже фотографията.

С течение на времето установих, че за мен тя се е превърнала от развлечение в начин на мислене.

Предизвикателството във фотографията за мен е в опита да пресъздадам едно състояние, движение, мисъл, разказ или дори цял живот само в една снимка. Опитвам се да се науча да слушам и усещам, за да спечеля доверието и откровението на отсрещния, да почувствам енергията на мястото, да го опозная, за да мога да покажа същността му и да бъда достоверна.

Старая се да възпитавам окото и сетивата си, за да успея да уловя момента, да погледна на един обект от различен ъгъл, така че той, макар един и същ, да бъде нов и интригуващ.
Когато човек твори, той се развива и променя. Нужно е периодично да спре за миг и да се обърне назад, за да направи самооценка. Изложбата е олицетворение на някакъв установен резултат, на оперделен етап – започнат или завършен.

Бих искала да пътувам, да обиколя света. Ако имах по-дълъг живот, бих прекарвала по няколко години във всеки един град, село или местност с различни хора, националност, обичаи, природа и животни.

Но тъй като е кратък, бих се задоволила дори с една каравана и един самолет, с които за по-кратко време да посетя най-желаните места. Когато човек пътува, се откъсва като свободен електрон от ужким твърдата и сигурна земя. Само тогава, когато е малък и един от многото, може да оцени какво богатсво е животът, препълнен с всичките му възможности и лица.

Мечтая като остарея да си имам една малка книжарница – работилница, в която освен вълшебни книги с ефект за запазване на детството, създаване на жажда за активен живот и връщане на вярата и любовта, да има разни дребни неща за душичката, като карнавални костюми, музикални кутийки, калейдоскопи, касички, стари снимки, криви огледала, моливи със сменящо се мастило, сухи цветя, ментови бонбони, морски миди на въженце, чаши с водни отражения, кутийки с различни миризми и сънища, и всякакви други изкушения. Бих седяла зимно време пред заснежения прозорец на люлеещ се стол, до камината, с коте на кълбенце в скута, скрита зад очилата в спомените си…

Мечтая да имам самолет, парапланер, кон, мотор, фотоапарат за подводни снимки. А сега сериозно – бих искала да се занимавам в сферата на рекламата, дизайна, приложните изкуства. Да съчетая художествените си умения и фотографията, за да се получи идейно, художествено, технически издържан и завършен продукт. Искам да оборудвам голямо ателие с нужните ми фотографска техника, художествени и технически материали.

Определям хората първо като човек и ги разделям на силен и слаб, добър и лош, умен и глупав и т.н., а след това на мъж и жена. Тялото е опаковката на съдържанието – личността. Определението “силен пол” би могло да бъде дадено с еднаква сила и на мъжа и на жената, според различните характеристики.

Трудности и улеснения има и за единия и за другия. Смятам, че е важно всеки човек да успее да отстоява позицията си и да преследва амбициите си, без да губи равновесие с околната среда. Геройство е не толкова да бъдеш “някой”, а да постигнеш и победиш себе си. (Все пак се смятам за “мъжко” момиче – повече се разбирам с мъжете, по-добри приятели са ми, повече типично мъжки характеристики са ми присъщи, отколкото женски).

Трудно ми е да посоча любим цвят, песен, вкус, място и т.н., тъй като предпочитанието ми се определя от обстановката, състоянието, моментата потребност, настроение, компания и изобщо всичко, което ме заобикаля. Не може да бъде дадена строга дефиниция. Животът е динамичен и именно това е хубавото в него – разнообразието.

Но все пак ето някои ориентири – обичам синьото, защото ми дава усещането за свобода и пространство, както и го свързвам с морето и небето, червенто ми отива, обичам да гледам жълто, зелено и оранжево – действат ми много позитивно и енергизиращо. Предпочитам спокойна, мелодична и ритмична музика. Не налитам на сладко (остава соленкото). Бира, ядки, дъвки. Обичам да съм сред природата, на въздух.

Неща от историята, статистики и изводи:

Сменила съм 3 училища и 7 класа. Повтарях 9 клас (аз така поисках, не съжалявам).
През 2007 г. навършихме 10 години от завършването на гимназия, организирах среща.
Все още ми става роклята от абитуриентския бал. (Поправка – голяма ми е)
Колкото по-голяма ставах, толкова по-непослушна бях (Поправка – съм).
Бягах от училище. И от къщи.

Обожавах да пътувам на стоп, да спя на палатка и открито на морето, да печем пилета на плажа на огън и да свирим, скачаме и пеем.
Пропуших в 8 клас. Сега пуша малко, за кеф, не се смятам за пушач. (Поправка – май съм пушач)

Баща ми ме свикна да пия бира от малка. В стъклени чашки от горчица – по една на обед, май в почивните дни… Сега не мога без бира (без бира сърцето ми спира).
На 19 години почти в един и същ момент завърших училище, започнах работа, преместих се да живея при приятеля си.
Имам 7-8 скока с бънжди. На Аспаруховия мост беше най-гот – топнах си главата до кръста в морето.

Летях с мотоделтапланер – на 800 м безмоторно усещането е страхотно.
Свирих на пиано до 7 клас. Започнах насила, жалко че не ме спряха и да се откажа насила. Оснатаха ми за спомен дългите пръсти (скромоността краси човека).
Започнах курс към театрална студия при Петър Върбанов. Прекъснах поради външни обстоятелства. (Прекъснах. Не съм се отказала от занимания с театър).
Родителите ми се разведоха, когато бяхме малки и усещам голяма празнина.

Липсва ми детството, времето и начинът на живот и мислене (с ключ на врата, обувки пред вратата и сигнал от балкона)
Помня го с ваканциите в Габрово и Варна.

Не искам да пораствам. Пък ;)
След 30 животът изглежда все така интригуващ, не усетих треска “Леле, остарявам”.
Винаги съм искала да живея с баща си – Георги, но все не съм имала реална възможност да бъде пълноценно. Открих близък приятел в него в последните години . За мен той е добър пример за силен характер, след като на 60 години се пребори със страха от риска и се адаптира добре в друг свят, запазвайки усмивката си.

Майка ми – Рада е доказателството, че човек може да се промени, когато наистина го иска и никога не е късно за пропуснатото. Може да прости и преодолее. Също пример за силен характер, след като на 60 години продължава да се бори с живота с вдигната глава, въпреки всички поражения. Много я обичам.

С брат ми не сме достатъчно близки. Жалко. Много се карахме, особено кой ще спи на горното легло и кой на долното. Просто сме много различни. Но е прекрасен човек, и като един истински водолей – също творец – рисува и пише стихове.

Имам една жива баба – Мария, на 90 години, страхотен дух има – жив и с настроение. Много добре имитира някои животни и прави смешни физиономии. Да можеше да живее вечно…
Наскоро установих, че съществува и друго момиче с името Лидия Кулекова – каква уникална уникалност, нали? При това също с творческа жилка и красавица.

Откакто се запознах лично с Иван Кулеков, уверено смятам, че сме роднини. Това провали един стар замислен пъклен план – като бях ученичка си бях намислиа, че ще се омъжа за сина му Георги Кулеков, с който сме почти връстници, за да си запазя фамилията, а детето ми ще се казва Александър Георгиев Кулеков – точно като брат ми.

Имам нужда и много държа на приятелите си. Имам си една любима луда Петя (определението “особено/а” може да се сложи пред всяка друга дума от изречението), която най-силно ми помага да вярвам и да бъда себе си.

Имам си един много скъп Жоро (барабар с жена му и двете му момиченца-кокиченца), който навремето разчете другата страна в мен – дилемата в амелид. Добавих наскоро още един “животоспасяващ индивид” – както наричам аз най-ценните приятели – Цветан, с когото се работи много леко и както трябва. И още двама, които за жалост рядко виждам – Ивайло, който прилича на приятеля ми като брат и когато ги снимах заедно ги обвиниха в гейство; както и Деничка – едно истинско врабче, което скача весело, чурулика, обича странните и хубавите неща, природата и мен. (Май обичам да колекционирам приятели)

Обичам децата, и те ме обичат.
Винаги съм имала усещането, че като имам дете ще е момче (а и съм чувала, че който обича крайчета на хляба ще има син), но пък съм си намислила няколко момичешки имена.
Имам доста дрехи на райета. Значи обичам райета – като детска близалка.
Откакто работя във Фотосинтезис установих колко много зелено има около мен 
Всички дънки ги късам първо отдясно и първо отзад. Всичките ми дънки за скъсани. (Поправка – имам едни нови, здрави – все още)

Винаги си мисля за нещо. Почти постоянно тече вътрешен монолог/ диалог.
Сънувам често и разнообразни, понякога странни сънища. Кино без пари
Обичам да се смея, обичам и да плача.
Обичам да правя подаръци. (За мое собствено удоволствие).
Обичам да обичам!

Имам усещането, че много изпускам. Понякога забравям важни или хубави моменти от живота си, а помня ненужни и отрицателни впечатления. (Преди 6-7 години посетих психиатър с това оплакване – той ми каза 5 думи, от които все още помня 4 – врата, асфалт, боза, чорап). Следствието е все още в процес…
Често, когато пиша на компютър, разменям букви и срички от една или съседни думи. Случва се и като говоря. Много е забавно, но понякога се излагам. За моя изненада така е и с английския език.
Обичам да ходя по посока на вятъра, защото имам усещането, че летя.
Обичам да стоя срещу вятъра с отворени ръце, защото имам усещането за прегръдка.
Когато ям, неволно си разделям храната на комбинирани хапки – парче кебапче, с хлебче, с доматче… Не обичам някой да ми бодне в чинията и да ми развали системата.
Когато ям солети, ядки, ги разделям симетрично отляво и отдясно.

Когато вървя си правя мислени пътечки по плочките, не стъпвам на канали, или напротив – с двата крака. Или си тактувам нещо с пръстите на ръцете – еднакво за двете.
Не обичам да ходя бавно. Не мога да си лягам рано. Трудно ми е да ставам рано. Трябва да променя това. (Всъщност – трябва ли?)

Предпочитам да спя с лице към вътрешната страна на леглото. По корем или на кълбенце, със свита ръка под брадичката.
Поспаланка съм. А понякога и мързеланка. Но не мисля, че е фатално.
Не обичам да нося аксесоари. Чудя се на хора с много дрънкулки, грим, напудрени прически, стегнати и неудобни дрехи. Обаче за веселба – като коледна елхичка ставам
Не нося сутиен (с редки изключения – имам един бял и един черен). Не мога да ходя на високи обувки. Язък. Изглеждам добре в дамски тоалет. (Поправка – май след 30 това започва да се променя полеееекичка…)

Често закъснявам – голям минус. Работя по въпроса… (точките не са случайни…)
Не съм си чупила крайници. Не съм боледувала тежко. В последните 15 години поддържам едни и същи килограми (± 2-3). Имам сенна хрема. Имам гъдел – направо си е болест.
Имам чувствителен нос, кожа, очи. И душа.

Обичам да ми е чисто и подредено. Обичам да чистя и подреждам.
Обичам да наблюдавам хората, да си ги представям в друга ситуация. Примерно голи и дебели – шегувам се ;)

Като малка играех необявена игра с пътниците в градския транспорт – зяпах ги втренчено и ги “предизвиквах” да се обърнат с поглед – работеше. Губеха тези, които не се усмихваха.
Когато нося слънчеви очила имам чувството, че съм невидима и нуязвима. Супер
Не харесвам филми, в които акцентът са ефектите и визията. Предпочитам такива, в които има диалог с вътрешното Аз.

Любимият ми филм е “Невероятната съдба на Амели Пулен” и понякога го ползвам като тест за “порода” човек. Следващият претендент за любим филм е “Пътят” на Фелини.
Филмите на Ф. Фелини ми се отразиха на възприятията. Наблегнах на черно-бяла фотография. И като че ли открих един по-леко забележим пласт в обвивката на хората.
Любимата ми книга е “Джонатан Ливингстън – Чайката” на Ричард Бах.
Има няколко неща, за които много съжалявам. (Поправка – с времето човек преосмисля и допуска).

Има неща, които не мога да приема – такива, които смятам, че не трябва да приемам, но и такива, които искам, но не успявам да приема.
Най – честият ми въпрос е “Защо?”. (Лидка – питка – любопитка ми казват, приятно ми е :-Р)
Все повече си мисля, че човек не ръководи напълно сам живота си, а има и съдба, от която не може да избяга. И късмет.

Бяха ми необходими 6 години, за да преодолея една загуба, да преживея връзка. Но най-сетне се освободих от този товар. (Оставям си няколко месеца в аванс, за зор заман…).
Не съм материалист. Макар, че имам доста “земен багаж”.

Много съм критична, взискателна, нетърпелива, което пречи на душевния ми мир.
Имам (вредната) потребност да имам поглед върху нещата, която понякога преминава в опасната проява на контрол над всичко.
Уча се да прощавам. И на себе си.

Не съм си намерила още мястото, търся се.
Понякога си мисля, че съм хамелон. Разбирайте го както искате.
Мисля, че съм един обикновен необикновен човек. Казват, че съм различна. От?
Казват, че имам особен пламък (или мокро) в очите. Странно е, но звучи приятно
Луда съм била. Хе! Чешит – мисля аз. Но на кого не му пее цяло хорче в главата…?
От малка съм възпитавана да не бъда егоист, да мисля и да се съобразявам с другите. Но започвам да мисля, че това е вредно… Защото ако не си щастлив със себе си не можеш да радваш и другите и да си полезен. Мярка му е майката!

Държа на откровеността. Понякога това ми е най-силният коз, а друг път – най-големият враг. Не понасям лицемерието и фалша.
Обичам да работя. Но при условие, че работата дава живот, а не когато животът е просто работа.

Залагам на качеството, не на количеството. Напълно подкрепям поговорката “Бързата работа – срам за майстора”

Пътуването ми до Лас Вегас е преживяване, което ме изненада с някои лични възприятия: че има доста неща, които ми харесаха и намирам за основателна причина някои хора да предпочетат Америка пред България; че наистина с хубавото лесно се свиква (хубавото си е хубаво, какво да си кривим душата); трудното адаптиране там и тук в първия момент; усещането за спокойствие в един чужд свят, в който си никой; потресаващата изненада от вида, отношението и маниерите (лицето и профилът) на българите в България (след връщането), въпреки, че не са ми новост. Срещата ми с този друг свят и някои чуждоземци (не чисти американци) засили още повече жаждата ми за изследване, пътуване и нови преживявания, познания и опит.

Въпреки това нямам желание да живея на друго място (поне не “завинаги”). Искам тук да преборя себе си.
Живея на три места едновременно – по документи, по багаж и по присъствие. Но се чувствам бездомна. (Не се оплаквам, защото ако го направя, сигурно трябва да се оплача от себе си ;)
Две години бях постоянно някъде съм в ремонт – “живот в кашони”. (Стига толкова – сега вече само декорации)

Чувствам се свободна. Мечтая. И когато мечтая се чувствам свободна
Интуицията ми е много силна. Лошото е, че не й се доверявам достатъчно, просто я констатирам в последствие.

Харесвам си името. Защото е звучно, кратко, рядко срещано и има много производни, като Лид, Лиди, Лиде, Лидка, Лудка, Лидунка, Лудинка, Лидушка, Лидончо, Лидиета, Лидио (последното ми носи голяма наслада).

В най-тесен кръг с удоволствие бивам наричана Шошко, Жабо, Пипо, Кики, Гръмчо, Джиджо, Дундебела Гуцкова – Прасе. В същия този кръг аз ползвам обръщения като Охлюв, Бръмбар, Ръмпи, Кънчо, Пънчо, Пиле, Жгмъц, Мърличко (Иначе се казва просто Владо ;) ).
Харесвам външността си. Защото имам много лица.

Харесвам човека в себе си. Защото се опитвам да следвам сърцето си.
Имам много да уча. Искам да уча. Имам достатъчно материал за работа по себе си.
Животът е прекрасен, защото е приключение! В него именно препятствията се оказват стълбата нагоре…

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

8 Kоментара за сега ↓

  • late // 5 май, 2009 //

    удоволстние беше да се потопя в тази визитка :)

    а

    фотографите са много добри!

  • late // 5 май, 2009 //

    удоволствие беше да се потопя в тази визитка :)

    а

    фотографите са много добри!

  • late // 5 май, 2009 //

    и трети път. за късмет и правилен правопис ))))))))

    удоволствие беше да се потопя в тази визитка :)

    а

    фотографиите са много добри!

  • Гичка Граматикова // 5 май, 2009 //

    Ужасно е наистина, че при коментарите няма опция за редакция. Бихме си спестили доста конфузии.
    Нооо, но тези фотографии са прекрасни!!!
    Поздравления!

  • Ralev Brand Design // 18 яну, 2010 //

    Една истинска “Amelid” :) Готино си ги разписала нещата.

  • Galina // 22 юни, 2010 //

    Zdrawei,Lidushke!Ne se poznawame no pak fotografiyata e neshtoto koeto ni prawi izwednag priateli ili pak nepriateli….strahotno udowolstwie mi dostawi da razgledam snimkite ti i da se potopya za moment w twoya swat prez moya pogled,hareswa mi swobodata na duha ti i plamaka s koito zapalwash strasti okolo sebe si…radwam se 4e si otkrila sebe si i o4akwam s netarpenie nowite ti snimki…..
    fenka fotografka ,giweeshta w USA.

  • Darka Gospodarka // 2 ное, 2010 //

    Попих всичко от раз – и снимките и написаното! Толкова открито, спонтанно, истинско и най-вече талантливо… винаги се впечатлявам от откровеността, защото има толкова фалш в измисления ни напоследък свят. Изкефих се максимално :) ))

    Браво, Лидка-питка-любопитка!

  • Fani Tudjarova-Alexandrova // 20 яну, 2011 //

    Браво, Лидхен! Скоро – не скоро, а изобщо не съм чела Някой да е разкрил, така дълбоко-откровено и аналитично, съкровеното “СиВи” на Душата си…!!! Безспорният ти талант да проникваш с лекота в дълбините на собственото си Аз, споделяйки Го с Другите, възхищава и провокира близките ти по душевност. Ти даваш крила на Надеждата за по-добър и смислен свят. А колко е прекрасна възрастта ти! Не, че всяка възраст не носи своята си Красота и Смисъл, а това, че Времето, носещо в същността си нашия Избор си Го приела и за приятел, и за служител. Не си допуснала да бъдеш “…броеница във ръцете Му”, както се случва на някои от нас в определени Мигове от Живота ни. Нека това не звучи като плач и съжаление, а като Извод и Стъпало…, не за теб, разбира се. Радвам ти се! Аплодирам Същността, Стремежите, аналитичната ти и богата Мисъл! Творчеството ти го потвърждава.
    Здраве и късмет на въжделенията ти несметни! Доста старомодно прозвуча, но искреността ми е приятел, а това е едно от важните неща. На първо място слагам ЛЮБОВТА… – двигател на всичко възвишено в Живота и в Изкуството. Ще продължа да се радвам на успехите и достойните ти стъпки Напред и Нагоре!

Коментирай