Public Republic Art Studio

“Имигрантката”

23 май, 2009 от · 2 Коментара

Катя Ташева


Photo: flo_mueller

Сигурна съм, че всички ние, българите в чужбина, сме се замисляли и опитвали да храносмелим странния факт, че в една чужда държава сме много по-активни по отношение на България, от колкото в самата България.

Това е един особено забавен феномен – докато сме в собствената си родина сякаш нарочно прикриваме закачливите, типични особености на бита ни със солидна доза Reality TV от култивирания запад, а когато сме на чужда територия изведнъж залюбваме отново всичко нашенско.И сме особено мнителни, когато представители на други националности се опитват да навлязат в свещената територия на често попреувеличеното ни родолюбие. А ето, че отивам на презентация на книга за България, писана от немец!

die immigrantin

Това беше първата мисъл, която ми хрумна, когато влязох в една от залите на Червеното Кметство в Берлин, където се състоя организираната от Osteuropa Zentrum презентация на новия роман на Румен Еверт, „Имигрантката”. Признавам, че имах смесени чувства. Но когато чух трите авторитетни персони, седнали пред мен, да говорят с особена компетентност и любов за България и българското, хората и човещината, се почувствах по-скоро засрамена от предубедеността си.

Във въведението си ръководителят на Osteuropa Zentrum Детлев Щайн закачливо вметна, че по щастливо стечение на обстоятелствата и той, и авторът на „Имигрантката” са се превърнали чрез своите съпруги в „зетове на България” и са приели българските култура и начин на живот като свои. Фолкер Дитрих от издателство „Dittrich” пък разказа, че типичната българска настоятелност на съпругата на Румен Еверт е допринесла особено много за издаването на книгата.

Самият автор, който при своите пътешесвтия се е запознал с изумителна колоритност на света, не само владее перфектно писмено и устно българския език, но и избира преди 13 години да бъде кръстен именно в българската ортдокосална вяра. Още по-изненадващ е фактът, че в своята книга идващият от западна Германия писател успява достоверно и „по български” да опише една специфична реалност, разбираема трудно дори и от хора, живяли в нея, а именно България по времето, около и след падането на социализма.

„Имигрантката”, разпространяван в Германия от издателство „Dittrich” на Фолкер Дитрих, а в България чрез пловдивското издателство „Жанет 45” на Божана Апостолова, е роман, базиращ върху разказите и наблюденията на много български граждани.

Той разказва историята на млада жена, принудена да напусне родината си в търсене на едно по-добро бъдеще. Написан в първо лице, единствено число, текстът се състои от ретро- и интроспективни откъси от нелесното битие на Лена, нелегално имигрирала в Австрия и работеща „на черно” като сервитьорка в типична виенска кръчма.

Нейната своеобразна автобиография обрисува странните феномени, съпътстващи рязката промяна в живота и ценностната система в България през 90те години, както и съдбата на онези, избягали от родината, за да се спасят от кризата.

Несъмнено тази книга не представя нещо, през което ние като общност не сме минали и което не ни е до болка познато – режима на водата и тока, поскъпването на храната, приготвянето на зимнина. С чувство за хумор и доза тъга тя разкрива един свят, който западният човек не познава.

Сякаш романът по-скоро цели именно да запознае чуждестранната публика с чудатостите на българския бит, радостите и страданията на хората, борещи се за оцеляване в едно изключително трудно време. Въпреки това той е полезно четиво и за всеки един от нас, позабравил или не съвсем запознат с миналото си.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Ник // 12 юни, 2009 //

    Едно представяне, което те кара да потърсиш книгата…Благодаря, Кате

  • iva // 24 авг, 2009 //

    az q tarsih i ne moga da q namerq v knijarnicite :( sajalqvam,4e ne pi6a na kirilica,prosto nqmam na pc-to si

Коментирай