Public Republic Art Studio

Блус 3

20 май, 2009 от · 19 Коментара

Елин Рахнев

Jensko lice
Снимка: Kevin N. Murphy

Тя се качва към къщата,
ходила е да пазарува. В мрежата има праскови,
спанак и ядки. Вгледала се е в стълбите и се
качва полека. Сенките под очите й са гъсти
и квадратни. В дъното на очите й има още
някакви работи.

Някъде през октомври стоим двамата,
масата е кипнала от бутилки вино. Танцуваме
в тебеширената стая. Пуснали сме си някаква плоча.
Тя пее, танцува и пие почти едновременно.
Сребристите й движения се катерят по стените.
Аз малко се срамувам.

Сутрин тя отива на работа. Качва се в един прозрачен
тролей. Вътре мирише на бира и лавандула. Аз после
отварям гардероба й. Гардеробът е пълен с импресии.
Роклите й се полюшват. Имат си очи и рамене. Понякога
треперят, все едно е студено. Аз се замислям за
нея. Тя танцува в прозрачния тролей.

У дома има два-три паяка. Тя винаги ги гали по
муцуните. Стъгно й е. След това се поглежда в огледалото,
остава в него няколко минути. Понякога, докато стои така,
си мисля най-различни работи. Цялата се сгъстява. После
си слага друга рокля на квадратчета и зелени портокали.
Тази вечер е щастлива, но малко.

Някакъв дъжд ни валя в Несебър. Аз я целувам по рамото.
Тя влезе отсреща в книжарницата и си купи Езра Паунд.
Докато я гледах как отива към книжарницата, се разцепих.
Когато излезе, от косите й падаха цветни вадички. После,
двамата продължихме нататък – някаква барманка много
ни се зарадва и ни почерпи бира.

Един път я снимах вкаменена до едно дърво. Отстрани по
пейките седяха старци и четяха вестници. Отгоре пъшкаха
облаците. Тя обаче се беше изправила на пръсти. Аз се
притесних и не можах да я снимам добре. Тя се подхлъзна
в себе си и се разплака. Тогава я ревнувах за първи път.
Някакви деца излетяха край нас, качени на скейтбордове.

Тя сега се качва към къщата,
ходила е да пазарува. В мрежата има праскови,
спанак и ядки. Вгледала се е в стълбите и се качва
полека. Сега ще отключи вратата, докато си говори със
съседката. Аз я чакам вече няколко минути и докато я
чакам, си мисля как се качва по стълбите.

Из книгата “Октомври” (1998 г.)

Първата електронна публикация на текста “Блус 3″ е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

19 Kоментара за сега ↓

  • Валери Иванов // 20 май, 2009 //

    Е, и какво… Кому и какво правим с подобна “фина” и красива, поетична, алазападнярска литература? Имайте впредвид, че това са водещи имена в модерната… Няма смисъл. Защо ли се ядосвам?

  • vanja.konst // 20 май, 2009 //

    Кому и какво точно, според Вас, трябва да “правим” с литературата? А стихът наистина е изключително красив, прав сте.

  • 1 // 20 май, 2009 //

    Аз мислех, че литературата е за четене. Друго какво се прави с нея не се сещам :)
    Текста е хубав.

    Поздрави!

  • mislidumi // 20 май, 2009 //

    Елин Рахнев определено не е хоби-поет. Един от съвременните родните поети, нагърбил се да изведе поезията ни от блатото на битовизма, традиционализма и да даде свобода на езика да рисува чисти образи.

    Поздравления!

  • angella // 20 май, 2009 //

    А ла западнярска – как само звучи: нещо зверско има в израза, нещо ужасяващо. Литературата е литература навсякъде, в частност – поезията. На запад, на изток, на север и на юг. При това положение център няма!
    За какво служи поезията, наистина – да си спомним, примерно, символистите – с какво е различен отчаяно красивият на всяка цена техен стих, та заслужава да твърдим, че Бояджиев, Лилиев, Вен Тин и пр. са а ла западнярски, щом сами по себе си не съдържат нищо освен болезнено красива тъга… Като контрапункт съществува патриотичната поезия . Както се казва, за всекиго според нагласите…

  • agnostic // 20 май, 2009 //

    Ивайло Иванов.

    Момичетата са прави!
    Ще ги допълня само с два културни аргумента.
    Който е взаимствал свободния стих, а преди това – и силаботониката от Запад, той, безспорно, е един предател. Обаче който пък е пренесал топлата вода, той направо е за убиване.

  • Катерина // 20 май, 2009 //

    Много ми харесва.

  • Валери Иванов // 20 май, 2009 //

    Имам впредвид, че литературата има мисия… Тя не е само естетическо шептене на ухо. Обидно е и досягането за “алазападнярска”… Чиклитът е рожба на щатския разхайтен манталитет и култура. Друг е въпросът, че на мнозина се харесва /подобно чалга-та и фентъзи-то/. В България все още има ценности, които ни правят истински щастливи /а не хамбургерно/. Включително и литературните. Сред тях липсват имената на новонапъплилите постмодернисти. Простете консерватизма ми, съчетание от хаос и Дейвид Ковърдейл… С безполов инфантилизъм напред!…

  • mislidumi // 20 май, 2009 //

    Валери Иванов, а кои сме тези “ние”, от чието име Вие говорите и изказвате присъди? Може би има и други българи, която са щастливи да откриват нови места по света, да черпаят вдъхновение и от други култури. Разбира се, Вие имате прави да бъдете консервативен, но не е разбирам какво Ви пречи да има и друго разбиране за литература?

    И последното Ви изречеие е просто обида, не е в духа на един културен диалог.

    И позволете да Ви обърна внимание, че в интервюто си за Public Republic самият Елин Рахнев се обявява против постмодернизма. Но го прави без да отрича неговото право на съществуване.

    Благодаря Ви за коментарите и показания интерес. И бих си пожелала повече толерантност в литературата ни. От това биха спечелили всички. Все пак има и други “ние”, които имат право да творят според собствените си разбирания.

  • 1 // 20 май, 2009 //

    Да, мисията… Интересно обаче кой я определи тази мисия?! Кой се опитва да я наложи, апропо на мен читателя да ми нарежда какво да харесвам и кое не! Литературата е една.
    Едно време ни нареждаха и подреждаха на лавиците “избрани”. Днес аз нареждам и подреждам в домашната си библиотека също избрани /без кавичките обаче/. Въпрос на избор, а не на натиск.
    Чалгата и фентъзито нямат нищо общо с точно този литературен текст и примерът понакуцва, да не кажа че си е баш сакат.
    Хамбургерите, включително и литературните ги поръчват на друго място.

  • Госпожа А // 20 май, 2009 //

    „Разбирането за литература”, за което говориш, мислидуми, сигурно го е имало и преди, но вече никой не знае за него. А българската литература със своя мисия, за която говори Валери Иванов, е надживяла и времето и създателите си. Тази тук няма да издържи на проверката на времето. Освен ако не стане образец за антилитература и с това да бъде запомнена.
    По-обидно е това, което казваш – „блатото на битовизма и традиционализма” – много по-обидно, като вникнеш в смисъла му, от визираното от теб изречение на В. Иванов.

  • nikolai atanasov // 20 май, 2009 //

    “Чиклитът е рожба на щатския разхайтен манталитет и култура.”

    “С безполов инфантилизъм напред!…”

    Неонацистки и сексистки коментари. Това не е консерватизъм, това е еснафска ограниченост. Но кой изобщо е Валери Иванов??
    “Няма смисъл. Защо ли се ядосвам?” от такава агресивна посредственост.

  • mislidumi // 20 май, 2009 //

    :) Госпожо А, ама за какво време говорим? Каква проверка? Съвременното изкуство не търси никакви проверки. То съществува, то е равноправно. То е трепет и няма никакви претенции. То описва един свят, в който ние двете си говорим светкавично, макар да не седим една до друга. То описва време, в което децата вече не играят, а възрастните са безпомощни, време в което ценности и дадености, които уж все така са били, се преобръщат, значат изведнъж друго.То е крехко – вкисва се вързо, мухлясва, необработено е, колажно е. И още много.

    Моля да бъда извинена, ако съм Ви обидила с онова за блатото. :) Все пак в блатото могат да се открият и диаманти, измежду жабешките яйца. Нека да има литератури, някои с мисии, други с рога. :)

    Поздрави! Прикючвам тук този диалог. Ако има какво да си кажем още по темата, моля обърнете се лично в имейл.

  • Госпожа А // 20 май, 2009 //

    Това пълно определение за нея не потвърждава нищо друго, освен че наистина е инфантилна. И аз нямам какво повече да кажа.

  • ЯRсен ВасилеВ // 20 май, 2009 //

    ами като нямате какво да казвате какво правите тук въобще
    четете соцреализъм или вазов

  • nikolai atanasov // 21 май, 2009 //

    “С безполов инфантилизъм напред!…” – Валери Иванов

    … много се извинявам, само едно нещо искам да добавя – любовта е обратното на пола – тя не се налага с насилие като него, а разбира, СЪчувства, слива се с Другото.
    Любовта е това, което остава въпреки- и след- егоизма на пола.
    Любовта е свободна от веригите на пола, когато наистина е любов, а не само нужда.

  • troha // 21 май, 2009 //

    Текстът е хубав, чист и нежен. И художествен.

  • Елина Благоева // 12 дек, 2010 //

    колко е хубаво да се оставиш на първичното усещане,когато четеш, не задълбавш в някакви анализи па било то и литературни…и тогава ти става густо на душата! :)

  • http://www.linux.org // 24 сеп, 2017 //

    WE WILᏞ.? They each shouted and so they ran to the bed room bickering about who
    will get to go first.

Коментирай