Public Republic Art Studio

Жена си припомня Хирошима

16 май, 2009 от · 6 Коментара

Морийн Морхед


Photo: Lee Nachtigal

Беше приятен ден. Чист и слънчев.
Аз бях 13, в кухнята приготвях чай за баща си.
Слънцето осветли стаята. Виждах нещата
с такава лекота. Баща ми садеше в градината,
и когато му занесох чая, забелязах ириса,
тънък и лилав, на статива пред него,
и в градината, полегнал. В този момент
чухме самолета. Баща ми каза, че е красив,
толкова бял, светкавица в слънцето. Аз гледах, присвила очи.
И тогава баща ми изчезна, градината също,
и нямаше нищо освен светлина и болка.
Помислих, че ако умра, кой ще ме познае, и посегнах
и написах името си на ръката с четката на баща ми.
После в болницата, чичо ми ме погледна,
и не ме позна. Лицето ми не беше лицето
на дъщерята на баща ми, но той ме взе у тях,
защото ми видя името, той ме взе у тях.

Преведе от английски Катерина Стойкова-Клемър

Морийн Морхед е автор на три поетични книги, най-новата от които е “Чувство за оставащото време” издадена от Ларкспър Прес.

Нейни стихове са публикувани в престижни американски издания като America, The American Poetry Review, The Black Warrior Review, The Iowa Review, и други.

Морийн е доктор на литературните науки и професор в Сполдинг Юниверсити в Луивил.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • kerana ang. // 17 май, 2009 //

    Кате, много ми хареса – ако си превела и други нейни стихотворения, изпращай тук да четем!

  • Катерина // 17 май, 2009 //

    Благодря, Керана. Не съм засега, но благодарение на добрите ти думи непременно ще преведа още.

  • troha // 17 май, 2009 //

    Трябва да се помни! За това са словесните работници. Браво за избора!

  • Катерина Стойкова // 17 май, 2009 //

    Благодаря, Трошичке :-)

  • Selena // 19 май, 2009 //

    Впечатляващо! Наистина трябва да се припомнят тези ужаси, за да не допуска тяхното повторение.
    Преди доста години беше популярна една балада на турския поет Назъм Хикмет – монолог на дете, загинало по време на атомните бомбардировки в Япония. Не помня чий беше преводът на български, но започваше така:
    “Аз съм момиченце. Идвам отрано,
    аз спирам и чукам на всяка врата,
    ала не мога пред вас да застана,
    че мъртвите нямат лице за света…”

  • Takeo // 25 юни, 2011 //

    Your article was exlecelnt and erudite.

Коментирай