Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Петя Хинкова

18 май, 2009 от · 14 Коментара

Интервю на Велина Ватева с художника Петя Хинкова

Степента на развитие и красота в изкуството е признак за богатство

Ако гледаме на картините като на връзка, какво свързват те?

Свързват същността на човека, който ги рисува, с тези, които гледат картините му. По тях зрителят може да разчете как художникът се отнася към него. Това дори е част от един от големите спорове в изкуството – има ли връзка между личността на твореца и това, което е сътворил.

Ако човекът е добър – прави ли задължително прекрасни произведения, с които зрителят да се почувства погален?

А лош човек може ли да създаде прекрасно произведение и обратното – добрият, лошо произведение.

Мисля обаче, че тук въпросът опира по-скоро до професионалната подготовка или по-точно до достатъчно дългото време, през което един творец е работил в дадена област, а не до това дали някой е добър или лош.

В този смисъл картините изразяват и връзката между ценностната система на твореца спрямо хората, които наблюдават картините му. Ако човек уважава хората срещу себе си, би се постарал да се чувстват добре и съответно да има колкото се може повече знания и умения, чрез които да изрази по-ясно това си отношение.

Засега трупам знания и умения, пък да видим…

По какво историите, които пейзажите и портретите могат да разказват, се различават?

От малка са ми внушавали: „рисувай, трябва да се рисува, защо седиш, а не рисуваш“. И сега, ако се наложи да върша нещо по-различно, постоянно ме гризе съвестта и съм с усещането, че правя не това, което трябва.

Затова винаги имам един пейзаж на статива, по който работя, за да поддържа огъня на чистата ми съвест, която още в детството ми се оформи да крещи в това отношение. Може затова да клоня все към пейзажа, тъй като постоянно ми се ще да съм на някое хубаво и разпускащо място, в което всичко е слънчево, безметежно и тихо от подобни суетни крясъци.

Стига да се спра на един-единствен начин при третирането на формата, разбира се. Засега пробвам това и онова. Дори с последния пейзаж май ударих горната граница на кича, що се отнася до цвят. Така че пейзажите, може да се каже, разказват за една чиста съвест, която стои от сутрин до вечер в ателието и слуша музика за разтуха.

При портретите обаче е различно. Докато ги рисувам, се улавям, че си водя диалог наум. С различните портретувани е различен. Зависи от човека, който си личи, когато се вгледам внимателно, милиметър по милиметър в лицето му, изражението, най-малките детайли, които го оформят като краен резултат върху листа.

И задължително трябва да изпитвам добри чувства към тоя човек, иначе портрет не ми се получава. Може да му се се възхищавам за нещо – примерно на това, че една приятелка беше осиновила дете, или пък да изпитвам голяма милост към друг, че е имал житейско изпитание и някак разглеждам портрета като вид помилване за успокоение… различно е.

Какъв заряд носят цветовете за Вас? Има ли нещо, което те не биха могли да изразят?

Цветовете могат да изразят всичко, както и безцветието си носи своето послание. А най-добре се получава, ако човек успее да балансира двете по грабващ начин. Само едното или само другото водят до крайни залитания, които не биха дали верен поглед върху света.

Примерно по време на соца цветовете бяха едва ли не табу. Соцреализмът със своята строгост изключваше използването на много цвят, тъй като това не би подхождало на тогавашния модел на идеализъм от рода на „строим завод – яки, бетонни стени“.

Хванах края точно на това обучение и в университета ми правеше впечатление, че се харесваха повече проекти, които са в гамата на убитата охра и избелялото зелено. Имах една колежка, която прояви волност по отношение на цвета в един проект за театрална завеса и това определено стоеше бомбастично между т. нар. „стилни проекти“.

Тогава си дадох сметка, че експериментите с цвят не се поощряват. Затова и повечето колеги тогава бяха издигнали в култ импресионистите заради излизането им от рамките на тази потискаща безцветност в ателиетата ни, която се характеризираше със звучната дума „стил“.

Разбира се, безразборното съчетание на ярки цветове също действа потискащо, а и се е превърнало в запазена марка на някои аспекти от живота ни (най-добре проявяващи се в част от музикалното ни настояще, което граничи с порното), в които има вече големи специалисти, които трудно могат да бъдат надминати. По-разумно е да не се и опитваме да ги надминаваме.

В този дух балансът между цвета и безцветието в една картина изразява най-добре всичко, което човек иска да каже. Все още го търся.

Какво Ви дава изкуството?

Нормалното като за всеки човек, който е извършил някакъв труд – удовлетворение и щастие, че и този ден съм успяла да направя крачка в това, което ми се е оформило като път.

Всяка вечер, като приключи деня, без да искам си пея наум една песен „Устискахме, не се прекършихме, да пийнем по един коняк“. Не знам защо съм я запомнила от една студентска постановка преди много години в Търновския университет – „Стъклената тухла“, мисля, че така се казваше.

Явно спомените на безметежното съществуване от миналото имат вечен живот.

А какво Ви отнема?

Отнема от вниманието към децата ми. Все нещо мисля, обмислям, преценявам, съобразявам и за това ми трябва тишина. Понякога се усещам, че на равни интервали вкъщи току кажа „Шшт, тихо“.

А то няма никой в стаята и нито едно от децата не се мотае около мен да пречи с нещо. Тогава ме хваща срам и тръгвам да ги търся из стаите да ги гушкам като извинение за пред себе си, че съм такъв егоист… до следващото отнасяне по някоя тема.

Какво означава за Вас да си творец?

Да си се самоопределил вътрешно за себе си, че ще се занимаваш точно с това и да не очакваш животът да ти донесе нещо друго и по-различно като занимание.

И, естествено, да имаш възможност да се реализираш, за да има човек мотивацията да върви по този път.

По какъв начин изобразителното изкуство е обвързано с другите изкуства?

Изобразителното заедно с другите изкуства оформя една общовалидна за времето и мястото си естетика. Ако се излезе извън рамките на тази общоприета естетика, възприемането от публиката ще е катастрофално. Тоест – човек може да се поучи за пътя и границите на това, което прави само като възприема и друг вид изкуство.

Има принципи, които са общовалидни за всички видове изкуство, въпреки че в него може да се направи всичко, включително и дразнеща провокация или пък минаването на всякакви граници.

Но не ми е по вкуса човек да доказва безогледно единствено себе си по подобен начин, защото го тълкувам като вид насилие и издевателство над тези, за които е предназначено.

Мъдри книги и хора са казали, че всичко е любов и затова е добре да се има предвид любовния ефект върху публиката от дадено произведение.

А този ефект изключва нелепости, недомислици и изобщо демонстрации от типа на „вижте ме колко съм велик“.

Как то отпраща към т.нар. действителност? И задължително ли отпраща към нея?

Отпраща, ако човек иска и най-вече, ако има възможност да бъде част от живата действителност и дейния живот в изкуството.

А това става само ако е финансово обусловено подобно съществуване. Но това е доста трудно на днешно време, тъй като това не е хляб насъщен, дори напротив.

Изкуството, особено в очите на държавата, която би трябвало да се явява един от най-богатите му благодетели, прилича на капризна поддържана жена, която изисква безвъзмездна финансова поддръжка, само и единствено заради прекрасния резултат в очите на гледащите я.

Тоест степента на развитие и красота в изкуството е признак за богатството на тази държава.

Когато в действителността ни навлязат приоритетно всички видове изкуства, тогава може да се отсъди, че българите най-после са забогатели и бъдещето за изобразителното изкуство и тези, които го правят, ще е един широк равен път. Дай Боже.

Петя Хинковае завършила Изобразително изкуство със специалност Живопис в ателието на проф. Александър Терзиев във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Член е на дружеството на Пловдивските художници.

Има участия в разнообразни художествени форуми със свои картини.

През 2006 година прави две самостоятелни изложби – в Пловдив в Балабановата къща и в Трявна в галерия „Казаков“.

В момента работи с магазини и частни галерии в цялата страна.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

14 Kоментара за сега ↓

  • Dim // 13 авг, 2009 //

    много яко! и каката е яка!

  • Фр. Вийон // 16 окт, 2009 //

    Петя е нежност

  • holzdorf.de // 6 май, 2018 //

    Bem-estar? Não compre sapatos com planta rígida. http://www.holzdorf.de/cgi-std/gaestebuch.cgi

  • swingin-fireballs.de // 12 май, 2018 //

    Leve, ameno bem como grave. – A disfunção erétil. http://www.swingin-fireballs.de/cgi-std/gaestebuch.cgi

  • http://www.pandoraclearance.biz // 16 май, 2018 //

    Thanks for finally talking about >Artist of the Week –
    Петя Хинкова | Public Republic <Loved it!

  • ถังกรองสแตนเลส // 18 май, 2018 //

    Thank you for the good writeup. It if truth be told was a leisure account it.
    Look complex to more brought agreeable from you! However, how could we keep
    in touch?

  • 魔域gn基地 // 18 май, 2018 //

    生肖传说公益服www.86wy.cn

  • tattoo numbing cream // 19 май, 2018 //

    Hello to everyy body, it’s my first pay a quick visi of this webpage;
    this wwebpage contain amazing and really excellent
    data designedd for visitors.

  • sale // 19 май, 2018 //

    I know this web site offers quality based posts and additional data, is there
    any other site which offers these kinds of data in quality?

  • The Retail Compliance Association | Proponents of fair and sensible adult product legislation. // 19 май, 2018 //

    I’m impressed, I have to admit. Rarely do I
    encounter a blog that’s equally educative and entertaining, and let me tell you, you’ve hit the nail on the head.
    The issue is something which too few folks are speaking intelligently about.

    I am very happy that I came across this during my search for something relating to this.

  • Nike Free Run // 19 май, 2018 //

    This post will help the internet viewers for setting up new blog or even a weblog
    from start to end.

  • ตั๋วเครื่องบินราคาถูก // 21 май, 2018 //

    Hello outstanding blog! Does running a blog like this take a lot of work?
    I have absolutely no understanding of programming but I was hoping to start my own blog
    in the near future. Anyway, should you have any recommendations or tips for new blog owners please share.
    I know this is off subject nevertheless I simply had to ask.
    Many thanks!

  • blog post // 25 май, 2018 //

    I think this is among the most significant info for me.
    And i am happy reading your article. However want to statement on few basic things, The website style is ideal, the articles
    is really excellent : D. Good activity, cheers

  • Link Resmi H3nbetting // 25 май, 2018 //

    Great post.

Коментирай