Public Republic Art Studio

Любовта на глухонемите

1 май, 2009 от · 5 Коментара

Ивайло Иванов


Снимка: josef.stuefer

„И Словото стана плът”.

Йоан. 1:14

В купето, на седалките, до нас –
двама глухонеми.
И детето им.
То изчуруликва нещо, сочейки
птицата, за миг влетяла в кадъра
на прашното стъкло.
Те заговарят!

Аз не съм виждал по-отелесено слово
от техния пантомимичен говор.
Аз не съм чувал по-небесен глас
от полъха, облъхнал във анфас
лицата ни, втрещени като статуи…
Какви пейзажи шепнеха лицата им!
Не устни, а копринени, прозирни ласа,
ловящи прелетелите гримаси,
не пръсти, а най-тънки ветропоказатели,
готови с всеки полъх да препратят
по нови друми думите. Нима
не проговаряше плътта сама?
Един екстаз от патетични длани,
от мигли, гънки, мимики, събрани
във речника на тялото. Едно
двугласо възкресение!… Дано
да се намери друг да го опише.
Аз ще се слея с лекото затишие
в предзалезния дрезгав полумрак
на Тракия, за да погледам как
под стихналата синева свенлива
на погледа им малкият заспива,
а татко му запалва… Дрезгав дим
разсява се в купето свечерено,
в което вече час със теб седим
и си мълчим подобно глухонеми.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Dimana Ivanova // 1 май, 2009 //

    Великолепно стихотворение! Не, не ще се намери друг, който с такава лекота на философския си изказ и вълшебство на музиката на стиха да опише това тъй ОТЕЛЕСЕНО Слово на ПЛЪТТА! Поздрави за автора!

  • Катерина // 1 май, 2009 //

    Да, Димана! И на мен много ми хареса. Побиха ме тръпки.

  • agnostic // 1 май, 2009 //

    Ивайло Иванов

    Благодаря ти за коментара, мила Димана! Ти направо ме караш да си изчервявам, ако един зрял мъж може по този начин да се изрази за себе си… Трогнат съм от коментара ти, разбира се, особено сред този лес от страсти, призраци и холограми, какъвто по дефиниция е интернет. / Слава Богу, че има и такива извори на красотата като настоящия сайт! / Бди над нас и нашето приятество обаче – да не стане като с героите от визираната поема: „Черна ги Веда подслуша!”

  • agnostic // 1 май, 2009 //

    Ивайло

    Благодаря ти и на теб, Катя! Извинявай , че не ти отговорих в предишния пост – просто го бях написал преди да прочета коментара ти. Всичко най-красиво ти желая! Не мисли, че твоят труд остава назабелязан от нас, които пишем и потребяваме култура предимно на български. Напротив, четат очите ни, виждат и самите небеса – и благославят!

  • ve // 2 май, 2009 //

    Много е хубаво!

Коментирай