Public Republic Art Studio

Петер Шулц: В ценъра на нашето човешко битие трябва да поставим онова, което ни свързва

2 май, 2009 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Росица Йотковска с Петер Шулц

Визитна картичка: Основател на “Икуменическия филмов кръг Люцерн”, основател на “Международно дружество за историческо проучване на Алпите”, основател на фондация „Проучване на музиката на Централна Швейцария“, основател на издателство „Про Либро Люцерн“ – това са само част от многобройните изяви на швейцарския хуманист и културтрегер Петер Шулц.

За нас е чест да го представим на нашите читатели.

Вие сте пионер в сферата на медийното образование. През 1984 г. сте били сред основателите, а до 1996 г. директор на Медийния образователен център (MAZ) на Швейцарското училище по журналистика. Много пъти сте анализирали развитието на печатните и електронните медии като телевизията и радиото. Как оценявате разпространението, предимствата и недостатъците на интернет-медиите?

Появата на нови медии винаги се е отразявала върху медийния свят и го е променяла. Интернет е толкова революционен, колкото и откритието на Гутенберг за неговото време и за столетията след това. Интернет дава възможност всеки да бъде информиран по всяко време посредством слово и изображения от всякакъв вид. Това е необратима промяна от епохално значение и е важна част от нашия глобализиран свят.

При все това: ако зад печатните медии, радиото и телевизията стоят все още отговорни издатели и редакции, които могат да бъдат идентифицирани, то наред с това днес съществува и опасността от неконтролируема дезинформация и от свързанания с това абсолютен произвол. С други думи тази нова ситуация задължава всички нас сами да носим отговорност на коя информация от интернет се доверяваме и за какво я използваме.

През 2006 г. Вие основахте “Про Либро”. Как възникна идеята Ви за издателство, което дава възможност за изява на регионални таланти?

Централна Швейцария с нейните шест кантона и около 750 000 жители е регион без федерални граници, с дълга история и традиции. През ХІІІ век тук е била създадена Швейцарската конфедерация. Тук, благодарение на манастирите и техните библиотеки и училища, откриваме една богата култура. Природата предлага изобилие от планини, езера и приказни пейзажи, което е стимулирало развитието на туризма. Най-големият град, Люцерн, със своите фестивални седмици се е превърнал в град на световната музика.

Затова през 1997 г. по моя инициатива бе положено началото на поредицата книги “Културата на Централна Швейцария”, която през 2006 г. прерасна в мое собствено издателство “Про Либро Люцерн”. Специализираните книги се стремят да документират този регион отвътре и отвън (досега са издадени 18 книги). Сега даваме възможност за ново съприкосновение до литературното наследство с най-важните произведения, появили се през ХХ. век, и предоставяме на съвременните авторки и автори нова платформа. Програмата на издателтвото може да се види на www.prolibro.ch

От какви принципи се ръководите при избора на книгите?

В рамките на описаната тематика търся специалистите, които познават най-добре съответната материя. Книгите трябва да се базират върху добри проучвания и да са написани разбираемо за заинтересованата публика.

В издателската си дейност Вие акцентирате върху специализираната и художествената литература. Планувате ли по-нататъшно разгръщане на тази дейност и разширяване тематиката на книгите?

Тъй като разбирането ми за културата е много широко – не споделям елитарното разбиране за културата – давам простор на много теми. Така например през 2008 г. издадох книга за тристагодишната история на стоманодобивното предприятие „von Moos“, а един опитен социален психолог описа в автобиография своя вълнуващ живот, акцентирайки върху работата си с младежите. Но книги за деца, готварски книги и развлекателна литература няма да издавам!

С какво една регионална литература може да обогати националната?

Аз не отдавам особено значение на разграничението между регионална, надрегионална или международна литература. Има само добра или по-малко добра литература. Естествено, тук става въпрос за немскоезичната литература. Немското езиково пространство има най-вероятно свой собствен характер. От решаващо значение е, че историята е обвързана с конкретни места. И в световната литература хората имат свое собствено място!

Имате ли поглед върху българската култура, бихте ли препоръчали нещо специално на българските читатели?

Върху съвременната българска култура придобих поглед посредством приятелството ми с авторката от български произход Евелина Йекер Ламбрева. Тя и нейният мъж поканиха мен и съпругата ми също и на екскурзия в родината ви, която имаше силно въздействие върху мен. Без съмнение онова, което разделя България и Швейцария, е преди всичко техният исторически опит в миналото. За мен от решаващо значение обаче е, че ние разпознаваме, разбираме и зачитаме тази различност. В центъра на нашето човешко битие трябва да поставим онова, което ни свързва.

В стремежа на съвременното общество към сензационното и лесно смилаемото Вие винаги успешно сте защитавали в дейността си непреходните ценности: Вие сте основател на фондация за международно историческо проучване на Алпите, на фондация “Проучване на музиката на Централна Швейцария” и на “Икуменическия филмов кръг” в Люцерн. Девет години сте давали своя принос в изграждането на университета в Люцерн. Какво Ви дава сили и вдъхновение? Имате ли формула за оцеляване?

По време на детството си в град Базел аз преживях от 1939 до 1945 г. Втората световна война. Живеехме в страх, че немската армия ще нахлуе и в Швейцария. През последните военни години американските бомбардировачи прелитаха над Швейцария и хвърляха смъртоносния си товар в Германия. Когато бе обявено примирието, аз знаех: никога повече война! Исках да посветя живота си на културните ценности и разбирателството между хората. За това ми помогна някакво изконно вродено доверие!

Вие се теолог по образование и призвание, били сте 15 години пастор. Как съчетавате вярата и творческата дейност? Мислите ли, че творческата мисъл може да изпревари или прецизира вярата? Има ли сфери, в които творческата мисъл не трябва да се намесва в религиозната?

Вероятно Вие свързвате творческата мисъл, творческата дейност с философията и със самостоятелното културно творчество. Аз произхождам от една религиознолиберална традиция на протестантизма, която води началото си от Просвещението. За мен няма принципни разногласия между философията и теологията. Винаги съм изживявал своята дейност като пастор и преподавател като принос към общата мисъл. Това неизменно е и творчески акт в разговор с традицията. Предпоставка е необходимата откритост, вслушването един в друг със съзнанието, че никой не владее пълната истина. Ние все пак само се доближаваме до нея!

Вие сте писател и публицист, издател и мениджър, духовен водач и културтрегер. Какво от Вашите дейности и постижения Ви носи най-голямо удовлетворение?

Във всичко, което съм правил и продължавам да правя, намирам най-голямо удовлетворение в разговора и в комуникацията, която чрез него става успешна и чрез която стигам до познанието кое осмисля живота. Така съумявам да изживея всеки път отново чудото на любовта.

Имате ли свои учители в живота и работата си, на които сте особено благодарни?

Имах голямото щастие в гимназията и после в университета да попадна на учители, които да стимулират мисленето ми и да ме напътстват по такъв начин, че да не прибързвам с намирането на решения. Сред тях се откроява моят учител по философия професор Карл Ясперс (1883-1969 г.), който с неговата «Философска вяра» оказа трайно влияние върху мен. Към нея се прибави и трудът на теолога, философа и лекаря проф. Алберт Швайцер (1875 – 1965), който ми предаде принципа на “благоговеенето пред живота”.

Кое е най-важното, което бихте казали на младите журналисти и писатели?

В тази професия са фундаментални три неща: компетентното владеене писмено и говоримо на поверения език, задълбочените проучвания, както и честността и скромността при общуването с хората.

За какво мечтаете?

За изпълнено с любов общуване на хората един с друг и с природата! Ние сме призвани да изживеем тази прекрасна земя така, че да си струва, и да я съхраним.

Петер Шулц, биография
Роден през 1929 в Базел
Следва теология в Базел и Марбург
Викарий и пастор (1954-1968)
Програмен сътрудник в Радио и телевизия DRS (1969 – 1972)
Ръководител на обучението в Радио и телевизия DRS (1973 – 1983)
Основател и директор на Швейцарското училище по журналистика MAZ в Люцерн (1984 – 1996)
От 1996 г. пенсионер
Женен, три големи деца, живее в Люцерн
Води обучение по медийна практика към университетите в Базел и Цюрих (1976 – 1992)
Създава «Окуменически филмов кръг» в Люцерн (1960)
Основава «Международно дружество за историческо проучване на Алпите» (1995)
Основава фондация „Проучване на музиката на Централна Швейцария“ (2001)
Основател и директор на фондация «Академия 91″ в полза на университет Люцерн за Централна Швейцария (1991 – 2000)
Омбудсман на вестник „Neue Luzerner Zeitung“ (1996 – 2008)
1986 г. – започва да издава поредицата „Трудове по медийна практика“, (десет книги) в издателство “Зауерлендер”, Аарау
Основава заедно с проф. д-р Курт Имхоф, Цюрих, „Медиен симпозиум Люцерн“ (от 1994 г. до днес), участва в издаването на първите четири тома на симпозиума в издателство “Вестдойче Ферлаг”
1997 г. – започва да издава документалната поредица „Културата в Централна Швейцария“ в издателство «Майхофферлаг», след това в издателство «Комениус», Люцерн, и понастоящем в “Про Либро” (18 книги)
2006 г. – основава издателство за специализирана документална литература „Про Либро Люцерн ГмбХ“ , което впоследствие включва в дейността си издаването и на художествена литература (девет книги)
Множество собствени публикации на тема медии и култура

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай