Public Republic

Интервю на Велина Ватева с художника Валентина Колева-Вецерка

Какво е за теб усещането да създаваш образи и смислите в тях?

Да създавам образи за мен е вътрешна потребност. Тя е съществуваща реалност, която трябва да бъде “задоволена”. Потребност, без която моята душа и тяло не биха могли да просъществуват.

Смяташ ли, че днес статутът на художника е различен от този някога?

Художниците в миналото са имали целта и задачата да портретират кралските особи, много от тях са използвали образи и разкази от Библията, като са ги пресъздавали на своите платна. Мисля, че днес не е по различно.

Съвременните художници отразяват известни личности от политиката, шоубизнеса и модата, други взимат образи от филми и ги пресъздават. Мисля, че съвременният художник се стреми малко или много да бъде полезен със своето изкуство, да показва, да разобличава недостатъците на обществото, да провокира зрителите си и в тази насока мисля, че сме една стъпка напред в сравнение с художниците в миналото.

А кои са най-острите разлики между разбирането за твореца в България и, да кажем, в Австрия, където живееш?

На творците в България все още не се отделя заслуженото внимание, хората, които се интересуват и ценят изуството, са по-малко, отколкото би ми се искало. Никьде по света не е лесно да пробиеш – в България е още по-трудно.

Изкуството тепърва се опитва да си пробие път към хората и се вижда едно начало и желание от страна на обществото. В днешно време не е трудно да намериш мотив или тема, по която да работиш. Ние сме затрупани и пренаситени от информация. Така и моята работа е всестранна.

Как се раждат темите на картините ти? Ти ги търсиш или те идват при теб?

Аз работя както фигурално, така и абстрактно, създавам обекти-склуптури и работя в сферата на текстила. Моя тема е кръговратът, повторението (често две фигури на платно) и промяната.

Едно нещо, било то предмет, човек или животно, ситуация или мотив има винаги две страни, два “цвята”, две настроения. Затова моите образи са често в различен цвят, но движението остава същото. Много е важно да се знае какво хората преди теб са правели, защото ако не знаеш, ще се въртиш в кръг и ще мислиш, че преоткриваш света, а ще се окаже, че ти просто копираш.

Кога диалогът между картина и зрител би могъл да бъде пълноценен?

Човек трябва да е отворен за изкуството, да иска да го разбере, чак тогава може да се говори за “диалог”. Понякога създавам творби, към които нищо не чувствам и с времето ако това чувство, този диалог не се появи, я преработвам, докато успея да се идентифицирам с моята творба.

А кога разговорът между картината и нейният създател е пълноценен?

Една картина е пълноценна за мен, когато чрез работата ми върху нея открия нещо ново, когато успея да отида една стъпка по-напред. Тогава чувствам удовлетворение и смисъл. Не знам дали ми помага да осъществя мечтите си, но е начин да излея душата си и отново да я напълня.

Валентина Колева-Вецерка е родом от Бургас. Понастоящем живее и работи във Виена, Австрия.

Образование:

1987-1992 – Художествена гимназия за приложни изкуства, Сливен
1993-1995 – Колеж за мода и техника на облеклото, Виена
1995-2001 – Академия за приложни изкуства, специалност Живопис, текстил и анимационни филми, Виена; Диплома с отличие
2002-2004 – Академия за приложни изкуства, специалност Педагогика

Самостоятелни и съвместни изложби в:

Малката галерия (Kleine Galerie) , Виена
Есенно време, Галерия H17, Виена
Музей за модерно изкуство (Museum moderner Kunst), Виена
Каста на художниците (Künstlerhaus), Виена
Откриване на галерия Фрей, Виена
Галерия Weilinger, Залцбург, Австрия
Музей за приложни изкуства (Museum für Angewandte Kunst), Виена
Участие на панаира на изкуствата (Viennafair), Виена
“Добро утро, Балкани!” (Good morning, Balkans!), Атина, Гърция
Съвместна изложба в Охрид, Македония