Public Republic Art Studio

Из романа “Черната жена и Стрелеца” – VI

6 май, 2009 от · Няма коментари

Maрия Карагьозова – Станкова

Chernata jena
Снимка: Sara >>Morning Star<<

Продължение

Жената на Стрелеца откраднала лекарството на безсмъртието

Всяка стъпка връща един миг обратно. Тялото се движи напред, а времето – в негова посока. Вървиш покрай червени домати, зелени чушки, магданоз, целина и знаеш. Това си го виждал вече. То е било. Другото лято отново ще бъде. Абсолютно същото. Ти също ще бъдеш абсолютно същ. Или поне така ще ти се иска.

– Искаш ли да излезем? – Стрелеца беше започнал да се уморява.
– Вече не ми се излиза с теб – и Черната жена беше уморена от мисленето.
– Има интересна изложба.
– Иди сам.

– Ходи ми се на планина. Трябва да отида. Ще ми мине всичко.
– Какво ти е?
– Нищо.
– Ами, върви. Иди на планина.

– Няма ли мръднеш от тази къща? Направи нещо! Някакво усилие!
– За какво?
– Ела с мен.
– Вземи кучето. То има нужда от движение.
– Ти имаш…

– Да не продължаваме. Щом ти се ходи на планина – ходи. Уморена съм. Не ми се спори.
– То какво ли ти се прави!? Знаеш ли изобщо какво искаш?
– Знам, но това няма значение. Нищо няма значение.
– Защо?
– Не ме обичаш. Няма да разбереш – Черната жена се обърна на другата страна и изчака Стрелеца да излезе.

Гледаше стената. Познаваше я много добре. Знаеше за пукнатините, за шуплите боя, за петната от убити комари… Стената пожълтяваше с всеки ден. А в началото беше бяла… Всичко в началото е красиво, защото е изначално. После се променя. Като любовта, която пожълтява в уважение. Черната жена стана от леглото и то се изпъна веднага по войнишки.

Намери дрехи, за да покрие нараненото си тяло и се понесе към пазара. Там си почиваше. Всичко беше пъстро и нищо не беше празнично. Като самата красота, която не е празник… за очите.

Момчето, с което сподели първата си целувка стоеше зад купчина зарзали. Не беше вече момче. Беше Продавач на зарзали. Плодовете преливаха от зелено в жълто и се зачервяваха по бузите. Зарзалите не бяха загинали геройски на бойното поле. Кръвта им не беше попила в земята. Някои от тях бяха накълвани от птици. Не всички птици са гарвани.

Това беше мъжът, с който изигра първото си сексуално упражнение. Продавач на зарзали. Черната жена се колебаеше. Дали да допусне елемент на съжаление? Не. Никаква близост с допотопни чувства!

Тя застана пред зарзалите и погали мъха им.
– Не сме се виждали от години.
– Нямаше да те позная…
– Погрозняла ли съм?
– Променена си.
– Така е.

– Искаш ли кайсии?
– Не са ли зарзали?
– Едва ли някой знае разликата…
– Аз знам.

– Толкова години мислех за теб…
– Спомняш ли си?
– Дали си спомням!? Не съм бил влюбен в друга. Тогава ме побърка…
– Все още мога…

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай