Public Republic Art Studio

Бадемов цвят

7 май, 2009 от · 1 Коментар

Боян Биолчев


Снимка: tree-species

За разлика от критиците, които периодически се събират, за да се мразят вкупом, писателите се мразят по-сполучливо от разстояние. При музикантите омразата винаги се лее като мелодия.

Сега обаче става дума за художници.

Не че те се обичат безпаметно! Но имат странния навик да се придръпват един друг към някое затънтено селце, за да струпат няколко къщи и с това да си осигурят не взаимна любов, а взаимно пиене, от което самото селце става по-малко затънтено, без да го знае.

Обикновено ги привлича някоя природна красота, която други хора наричат дивотия. Във всеки случай виждат нещо, за което залепва погледът им, а душата, вместо да се препира с очите, както най-често се случва при художниците, прилепва и тя.

Моят приятел Вальо бе именно човекът, който е видял! Въпросното Нещо.

Впрочем, единствено човек като него може да се добере до село, до което няма път. И не само след това да успее да си отиде, но и да се върне втори път, за да построи къща.

От това село морето изглежда толкова далечно, че сякаш го няма. Сякаш е синя марка на жълт плик – изгорялата мера наоколо. Морето е голяма вода, без която може да се живее. Но в това село няма и малка вода, т.е. обикновена. Така че къпането с минерална вода е открито от художник.

И Вальо, и други художници, които се примъкваха след него, биеха свирепо сонди, за да достигнат на трийсетия метър подземен източник. Плащаха луди пари за помпи, които вадеха оскъдната като роса вода от дълбините, за да свърши тя горе озеленителната си дейност в този изгорял край.

Но какво бе привлякло вниманието на моя приятел.

Бадемите!

В тая изнурителна суша, в този неизтощим припек, в такъв демисезонен калъч за дъжд, растяха невероятно силно и независимо от всичко бадеми. Цялото село беше пълно с бадеми. Местните не помнеха откога бадемите растат по-буйно от човешката популация, художниците-пришълци не се интересуваха откога и защо растат бадемите, но в първите си платна започнаха изобилно да ги рисуват, а както е известно, бадем в картина расте и без вода.

Проблемът на бадемите беше, че изведнъж стават известни в художествен план, колкото и да е обществено непопулярен. Проблемът на художниците – че идваха в селото посред зряло лято, без изобщо да са видели как точно цъфти това дърво. А основоположникът на художническото селище, вождът на бадемовото племе, моят приятел Вальо, бе харесал селото точно напролет, когато бадемите цъфтят толкова цветно и красноречиво, сякаш се надсмиват над останалите дървета, които се размножават като по задължение.

Първата изложба на Вальо се състоя в съответното време след построяването на къщата, защото материалите за къща се купуват, все пак, а картините се създават от нищото, което не се знае, къде е. И защо е точно там, а не другаде!

Никога не съм успявал да налучкам разликата между вернисаж и изложба, докато практиката ми подсказа, че са едно и също и са еднакво безсмислени.

Важно е, че присъстваха всички художници от новосформираната селска махаличка, наред с доста колеги, които биха се заселили в нея, ако имаха пари, както и с някои други, чийто крак никога нямаше да стъпи там. Последните идваха, за да не изпуснат провала, ако той се случи.

Първа взе думата критичката, както би следвало да се очаква. Защото премиера без критик е като гара без стрелочник.

И най-скептичният художник върти телефони, за да дойде някой, който да каже професионално встъпителните глупости.

“Покорена съм от откровението на художника – започна критичката. – Откритието на горичка бадеми като особен контрапункт на екологично несъответното ни битие е особено интересно – и като наблюдение, и като изобразителна реализация. Но аз бих искала да спра вниманието ви върху един детайл, който особено ме развълнува: става дума за извора, който е в средата на бадемовата горичка. Това хрумване на нашия близък приятел Вальо, на нашия талантлив колега, ме накара да си помисля за цветните периоди на художническите школи, които ни предхождат, без да ни казват какви да бъдем, но и без да ни казват какви да не бъдем.

Вальо откри бадемовия цвят. Това е художническо проникновение, което може да се роди само в едно открито и безалтернативно творческо съзнание. Водата от извора, който блика в картината на художника, е червеникаво-кафеникава, но въпреки това е прозрачна. Това означава, че изворът е приел изначално бадемовия цвят на бадема, който като дърво се надвесва над него, сякаш бди над неговата чистота.”

Критичката говори още доста дълго, достатъчно, за да досади на тези, които чакаха от нея поне една отрицателна дума, и прекалено за онези, които никак не очакваха положителните й фрази в толкова бадемов калибър.

След това имаше и други мнения, които бяха издържани в подсказания бадемов цвят.

Обикновено накрая се дава думата на твореца.

Моят приятел Вальо е особен човек. Тщестлавен е като всички хора, които се докосват до изкуството, но същевременно ужасно се срамува от малоумието, изведено в статут на талант, който ти признават критиците, преди ти да си му се насладил по своему.

И тъй като по неписания устав на премиерите, вернисажите или каквото е там по най-нова терминология накрая дават думата на художника, той кимна, че ще говори.

“Скъпи приятели. Бадемът няма бадемов цвят. Когато той цъфти, е обсипан от невероятни ярки цветове. И никога не е кафяв, още по-малко прозрачен. Просто аз, като гледах колко бадеми има в моето селце, като гледах как от пъстроцветието се раждат плодове, които се разтварят като… като… просто се разтварят и от тях излиза костилката, си помислих, че след като няма грам вода в това село, не може, при толкова бадеми, да няма някой извор с уиски…

И го нарисувах…”

Текстът е публикуван в сборника на автора “Летен сняг”, ИК “Жанет 45”, София, 2009 г., с. 24-28.

Текстът е публикуван е в стихосбирката на автора “Деветнадесет без четвърт”, ИК “Литавра”, София, 2003 г., с. 41.

Първата електронна публикация на разказа е в “Public Republic”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Marta // 29 мар, 2010 //

    Най-хубавото е, че независимо от критици, художници, изложби и цялата земна суета отново цъфтят бадемите и ухаят вълшебно:)

    Поздрави!

Коментирай