Public Republic Art Studio

Марк Дюген

2 май, 2009 от · Няма коментари

Проф. Милена Кирова

Марк Дюген. Обикновена екзекуция. Превод от френски Красимир Петров. Факел експрес, С., 2008

„Обикновена екзекуция” е типичен политически бестселър, създаден от френски автор, т.е. написан добре, с увлекателна интрига, добре прицелена в актуалността на представените събития.

Започваш да го четеш с доброто желание да запълниш приятно и донейде полезно свободното време и завършваш в нравствено вцепенение, с неясното желание да не си бил роден в света, в който си роден, и да си копаеш градинката, ако си спомним прозорливата метафора на Волтер.

Марк Дюген е съвремен автор на политически романи, роден в Сенегал, завършил политически науки и финанси в Гренобъл, получил множество литературни награди за своите пет книги, написани през последните десет години.

Моделът на книгите му е общ, но затова пък неизменно печеливш: много знания в областта на политическата история плюс криминално напрегната интрига в стил Джон льо Каре. Типичен случай, в който научната ерудиция се е съюзила с масовата литература в най-добрата стратегия за въздействие върху съвременния читател.

„Обикновена екзекуция” е книга за Русия, за нейната невероятна история, в която размерът на политическите престъпления никога няма да престане да поразява въображението, защото надхвърля всичко, което обикновеният разум може да си представи.

Сюжетът е ясно разделен на три повествователни линии, които се засрещат малко изкуствено, чрез връзките на роднинската принадлежност, и затова интригата набира инерция бавно, а напрежението се трупа с измамната лекота на поредния литературен коментар върху известни факти от архивите на Съветска Русия.

Първата линия ни връща към Сталин от последните години на неговия живот. Психологическото портретуване тук съдържа елементи на хипербола и гротеска, но ясно задава основния път, по който върви сюжетът: да се търсят пресечни точки между зловещата сила на голямата власт и житейските драми на малките хора.

Всъщност този вид оксиморонно пресичане на голямо и малко, велико и незначително, национално и лично е зададен още със заглавието на книгата; то, от своя страна, може да се прочете като метафора на съдбата, отредена за руския народ.

Втората линия въвежда един жив герой на голямата власт – Владимир Владимирович Путин, наречен Плотов с усилията на една прозрачна словесна алюзия. Този „Плотов” е още в началото на своята кариера, разузнавач в Берлин точно преди падането на Берлинската стена; неговият образ ще започне да се появява отново и все по-зловещо в последните стотина страници, когато властта на един президент определя живота на множество малки хора.

Съзнателно не искам да резюмирам романовия портрет на този човек, с когото по неволя сме много свързани в днешния свят. Той трябва да бъде прочетен: точен, ясен, безмилостен, за да разберем поведението му в третата сюжетна част, която – вече много подробно и с психологически драматизъм – разказва трагедията на атомната подводница, избухнала край Курск.

Това е вече нашият свят; вцепенението идва от съзнанието за не-човешката логика на силите, които управляват днешна Русия и влияят пряко върху живота ни на съвременни малки хора. Всеки, който иска „да си копае градинката”, не бива да чете тази книга.

Не мога да се въздържа обаче да не помисля какво пречи на нашите днешни писатели да работят по толкова очевидно печелившата формула на политическия роман?

Основният отговор според мен е нежеланието им да разучат фактите, да се заровят в архивите, да посветят времето си на занимания върху политическата история.

Защо да не напишат три измислени книги вместо изтощително да работят върху една с документална основа? И продължаваме да имаме мутренски фантасмагории, които са в състояние да развличат единствено хора с мутренски ум.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай