Public Republic

Проф. Милена Кирова

Снимка: bortescristian

Историята на героя Самсон се намира в Книга Съдии, която разказва живота на библейското общество за един период от около 250 години, разположени в ХІІІ-ХІ век пр.н.е.

Това е времето, когато еврейските племена са навлезли и вече усядат в Обетованата земя; животът им представлява поредица от конфликти с местните ханаански племена и упорита борба с филистимците, други завоеватели на региона, дошли по море, завладели средиземноморския бряг горе-долу по времето, когато самите евреи прекосяват на запад Мъртво море и река Йордан.[1]

В света на Съдии все още не съществува еврейска държава. Дванайсетте племена живеят отделно и всяко се ръководи от свой Съдия. Институцията на “съдиите” е любопитно явление, често определяно като проява на примитивната теокрация, защото всеки “съдия” е обединявал функциите на религиозната, политическата и съдебната власт. Той, с други думи, е бил едновременно магистрат, военачалник и главен свещеник.

Точно такъв съдия е и героят Самсон. Той се появява по начин, който вписва рождението му в легендарния модел на чудотворно разтворената утроба. Неговата майка, жена на Маной от еврейското племе на Дан, е безплодна в продължение на много години, докато най-сетне Ангел Небесен не й донася вестта за бъдещото зачатие.

Моделът на чудотворното раждане има приказно-митологичен характер. Старият Завет го употребява, когато иска да пред-положи изключителното в характера на някой герой. Утробата на майката, колкото и чудотворно разтворена, не представлява цел на подобни разкази, още повече, че нейните функции принадлежат на Бога по дефиниция. Невероятното раждане е просто начин да се бележи изключителното благоволение, с което Йахве дарява някой “човек”, т.е. мъж.

Даже преди да бъде роден – “от самата майчина утроба” – младенецът Самсон е обречен от благодарните му родители в дар на Бога; той ще бъде назорей: “бръснач няма да се докосне до главата му”, няма да пие “вино и сикер”, няма да хапне нечисто и ще извършва само Богоугодни дела.

И още нещо, което е много важно: до косата му, символ на специалните връзки със свещената институция, никога няма да се докосне бръснач. Косата в подобни случаи замества цялото тяло (по принципа, наречен pars pro toto); тя става символ на духовно-телесната цялост, която прави героя необикновен и различен от другите хора.

Така че още преди да има собствен живот, Самсон вече е принадлежност на Бога. Насоката на неговия живот е формулирана в “не” категории на социалното поведение (“няма да пие”, “няма да хапне”, “няма да се подстриже”…). Той не може да бъде “като другите хора” и точно тази “не”-разположеност в полето на социалните отношения ще гарантира неговата изумителна физическа сила като белег на принадлежност към пространството на сакралното.

Самсон, с други думи, е обречен да заплати цената на своята изключителност с безпрекословна всеотдайност на Бога и на “мъжките” (религиозно-етнически) задължения. А те в онзи библейски момент изискват да победи филистимците, които вече 40 години държат в подчинение еврейското племе на Дан, и да установи властта на Йахве вместо култа на чуждия бог Дагон.

Но как изглежда в действителност животът на героя Самсон? Всички енциклопедични справочници върху библейския текст настояват на неговата особеност, нетипичност като назорей и “Божи човек”; те говорят за амбивалентно поведение, за безконтролен и непостоянен характер, даже за “чувственост, безотговорност и… липса на истинско религиозно
отношение”.[2]

В други случаи коментаторите са се опитвали да открият в присъствието му някаква дидактическа цел: Самсон е там, за да покаже какво не трябва да прави човекът, призван към висока цел. В действителност обаче библейският текст не съдържа и намек за морална оценка, точно така, както няма да я намерим и в историята за “грехопадението” на Адам и Ева.

Самият цикъл за Самсон е някак “изпуснат” от теологическия канон. Той прилича най-много на приказка или на легенда за живота на чудотворен герой. Историческата достоверност на разказа, дори минимализирана в някакви възможни размери, няма подкрепа в нито един друг текст извън Библията или сред археологическото наследство на Близкия Изток.

Още от първите десетилетия на ХХ век започва да се развива една антропологическа интерпретация, според която разказът за Самсон принадлежи към соларния митологичен цикъл. Наистина, съществуват немалко знаци в тази посока: например името на героя (Шамшон) е близо до думата “шемеш”, слънце, а основното действие се развива в близост до град Бет-шемеш, къщата (или храмът) на слънцето.

Самсон е в зенита на своята сила с идването на лятото и “залязва” в тъмнината на слепотата, символен аналог на зимата и смъртта за растенията. Библийският разказ обаче не е мит, а по-скоро цикъл героични легенди или легендарна сага. Ще срещнем голямо разнообразие от похвати и символи на приказното разказване: мотива за загадката, чието решение носи живот или смърт; трикратното повторение на едно и също събитие; символиката на числото седем и т.н.

Снимка: *L*u*z*a* return to nature
_________

[1] Така изглежда историята на Израел, разказана от Еврейската Библия. Нейната достоверност се оспорва все повече върху основата на натрупаните през 20 век археологически доказателства. Според най-утвърденото мнение Книга Съдии е съставена и редактирана през VІ или V в. пр.н.е. като част от по-голямата цялост, наречена Второзаконна история. Тя е изградена чрез обединяването на множество съществували по-рано истории, в по-голямата си част дошли от устната фолклорна традиция. По-подробно вж. James D. Martin. The Book of Judges. Commentary. Cambridge University Press, Cambridge, 1975.

[2] Библейски речник. С.,1984, с.486