
В средата на април вече обсъждаме шестата тема във форума на проф. Богдан Богданов.
Четящите са повече от пишещите, но не липсва интрига в цялата тази работа. На моменти изглежда, че никаква любов не съществува, докато не се появи някой разказ – убийствен дотолкова, че да доказва, че любов съществува. Голямата тема на форума е “Любов и разказ” и текстовете, върху които започва дебатът, са предимно в областта на старогръцката литература, което обаче не е затвор, защото всеки има право да пише любовния си разказ както поиска. Най-добрите коментари ще станат част от книга.
Сегашната тема е върху “Историята” на Херодот, но всъщност е по направление “Любов и власт”.
Приблизително на всяка седмица темата се сменя и ще се радваме, ако се присъедините към разказа за любовта. Съответно, ние също ще се присъединим към вашия разказ. За да бъде по-интересно.
В манифестния си коментар професор Богданов казва:
“Форумът ще бъде тематичен – в едрия план литература – старогръцка литература и в по-конкретния план на темата за любовта. На никого не бива да се пречи да говори пряко за любовта. Аз обаче въвеждам особена гледна точка, като свързвам идеите за литература и любов.
Те са свързани и във вече представения отзив. Както ще се разбере от следващия текст, увод към моя бъдеща книга, мен ме занимава не самата любов, а говоренето за любовта. Не защото вече не изпитвам любов, а защото разбирам, че и любовта, и много други неща, които преживяваме, са непременно ословесени.
Какво имам предвид, като казвам ословесени. Това че са означени като някакви, независимо дали предикатът, с който се означават, е кратък като абстрактната идея за нещо, или е дълъг, сложен и изтънчен. Което с още по-голяма сила важи за означаването на любовта в полето на литературата.
Оттук и заглавието на моята бъдеща книга «Любов и разказ в старогръцката литература». То, разбира се, е неточно и би трябвало да бъде «Любов и дискурс в старогръцката литература».
Защо предпочитам «разказ»? Поради чепатия термин «дискурс», чиито значения уточнявам в работата, но и поради особената пригодност на идеята за разказ в случая. В литературата словесното нещо любов се изказва в какви ли не дискурси, разказът обаче е с особено предимство между тях. Така е и извън литературата – любовта е какво ли не, но, разбира се, най-вече е протичане на събития, в чийто ход става показателна промяна…
Мнозина ще се разочароват от сухотата на моето говорене по темата за любовта и ще изоставят форума. Естествено ще се появят нови участници. Надявам се обаче, че една част от тези, които се разочароват, ще се поблазнят от идеята за ословесеността и ще останат. И като останат, ще направят ценни уточнения, които на мен няма как да ми дойдат наум. Това е и очакваното благо от този форум – да накарам други да кажат това, което аз не мога да кажа.”
Въпреки желанието за ословесяване, понякога във форума се сблъскват думите и мълчанието, както и едни чисто модерни конструкти, които макар и да отдалечават от литературата, съживяват древните текстове, правейки ги модерни.
* * *
Проблемът, за който говоря не касае топло-студеното или сухо-сочното говорене. Говорете както обичате, само говорете… Иначе, от уважение (демократично, софистично или реалистическо), и ние, по-малко можещите, също ще трябва да млъкнем.
Аз бих нарекла Вашето говорене „сдържано” и „премерено”. Не „сухо”, „стъклено” или „студено”, защото сухо-стъклено-студеното говорене за мен се асоциира с неплодотворното. А Вашето говорене е плодотворно.
Съгласна съм, че сдържаното-премерено говорене е по-подходящо за да се различи светът от това, което човек говори за него. Друг е въпросът доколко тази процедура наистина е възможна (перифразирайки и продължавайки Гьоте – Всеки вижда в света това, което знае, а знае най-вече себе си), поради което разбирам защо Ви се налага и сложното говорене. Който се интересува от ПО-знание няма да бъде спрян от сложното говорене.
Росица Гичева – 2009-03-03 17:31:00
Влизах няколко пъти, за да ти отговоря, но думите ми все още бяха невидими. Сигурно си се събудил преди мен и си ми написал писмо. Разбирам какво искаш да кажеш за топлото говорене – често пъти ни е по-сложно да проявим топло говорене, сложно ни е и да го разпознаем, когато идва отвън към нас, защото сме преизпълнени с познание и можем да четем всички знаци на различни езици.
Всяка ситуация при нас е свързана с опит, с книги, с философия и зависима от това, нагодена към познанието и опита, които не спират да ни затрупват. Затова понякога говоренето ни е сложно и студено, добре пресметнато, редактирано, премислено, сдържано, премерено, кратко и смразяващо – но под ледената му формула, ако един “аз” разполага с един “сложен свят”, ще може да разконспирира неговата прикрита и необичайна топлина.
При някои хора това е по-лесно, защото светът им не е толкова сложен, защото са по-буквални и може би по-смели и затова по-бързо получават нещата. Но пък при тях думите изстиват по-бързо (физичен закон) и колкото са по-топли, толкова по-бързо изстиват, замръзват, и значенията им замръзват.
Нашите думи на не-топло говорене понякога не могат да ни кажат нищо. Но те могат да приютят нашия сложен модел за свят. При топлото говорене думите имат точни значения. При не-топлото говорене значенията на думите могат да се моделират всеобразно. Като староегипетско стихотворение за сеяча Арепо, който върти колелото внимателно!
Нашето говорене е като колелото на този древноегипетски сеяч. Сега е нощ. (ще пусна писмото си чак утре, за да видиш как Роси чака писмото си).”Колко ли още значения може да има едно нещо? Безброй:)
Kradla – 2009-03-04 15:40:56
* * *
Неразделна част от форума е интерпретацията на “Фрагменти на любовния дискурс” на Барт. Интересен е сблъсъкът между истинските имена и псевдонимите, фикционалното и реалното.
Последното твърдение е, че всъщност целта на форума е любовта да бъде реабилитирана и спасена от разказа.
Ще се радваме, ако се присъедините към разказа за любовта и към говоренето за нея.










0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай