Public Republic Art Studio

Театрален кръстопът… през погледа на Златка Керемедчиева

21 април, 2009 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Ваня Лазарова с актрисата Златка Керемедчиева

Млада, симпатична, интелигентна и амбициозна. Актрисата Златка Керемедчиева твори и едновременно се бори с насрещни ветрове, за да допринесе за развитието българското арт-общество. По един модерен начин…

С какво допринасяш, организационно, за добруването на артистите в България?

Всяка година Празника на театъра в България отбелязваме с провеждането на театралните награди „Икар”, организирани от Съюза на артистите. Приходите от тези награди отиват в т.нар. Фонд за подпомагане на артисти в неравностойно положение. Всъщност артисти, които се нуждаят от лекарства, операции…

Аз съм председател на Съюза на артистите в Стара Загора и защитавам правата на актьорите в града. Между работодател и работник винаги възникват ситуации, които са спорни. Отговарям за това исканията да достигнат до работодателя и да има отговор.

Това отдавна ли се прави в България?

Прави се от доста време – откакто съществува Съюзът на артистите в България. Всеки театър, всеки град има по един представител там, това е синдикат към КНСБ. Отговаря не само за артистите, но за всички, които са свързани с театъра.

Кое във вашите дела наистина е помогнало, допринесло за промяна?

Нещата стават бавно, поради системата в България. На всички ни е ясно, че много трудно се получава. Но, доколкото зависи от нас, ние се грижим артистите и арт-обществото да достигнат до там, където трябва.

Ти комбинираш своята творческа дейност със социална. Имаш ли други колеги, които, заедно с теб, да имат идея, нов проект, който да развивате?

Ние можем да организираме свои собствени проекти, защото не сме обвързани с мястото, към което работим. Можеш да участваш и във външни проекти. Министерството на културата всяка година прави сесии за финансиране на проектите, било то дебютни или свързани с театралната дейност.

Ще ти задам един въпрос, свързан със „София филм фест (СФФ)”…

Да, ето това е един такъв външен проект – хората, които се занимаваме с изкуство, се събираме и работим за наше удоволствие.

Този проект е много популярен сред зрителите и младите хора в България. Усещаш ли увеличаване на популярността с всяка година?

Да, има развитие. Това, което се случи тази година на ССФ, не се е случвало преди. Имам предвид филмовото предизвикателство, което на откриването обявиха – 168 часа за да заснемеш, монтираш и предадеш готов материал.

Това само млади артисти ли касае?

Това касае абсолютно всички – от театрални артисти до кинаджии.

Все по-често има български постановки и продукции.

Има, да. Жалкото обаче е, че има продукции, но те са с много кратък живот. Има много нови представления, които се играят твърде малко. Затова е жалко.

Струва ли ти се, че понякога в пиесите, които са за млади хора, има сексистко послание?

Ами не, това не се толерира. Представленията се правят за по-широк кръг от хора. Всъщност много малък процент от представленията това се прави целенасочено, защото режисьорът иска да каже нещо на голяма група от хора. Същото е валидно за театралните пиеси, които са провокативни.

Какво смяташ за новия български телевизионен сериал “Забранена любов”, който се върти по телевизията?

Това е дoбре, но все пак нашите артисти не са подготвени за такъв формат. Това е нещо ново. И то си личи особено в началото. Доколкото забелязвам, нещата вече се оправят. Колегите започват да се справят.

Усеща ли се в България, сред творците, по-добрият достъп и на практика от чужбина?
По-лесно ли се прави сега изкуство? По-добър ли е достъпът до Европа?

Много от колегите ми, които се занимаваха с изкуство с театър тук, отидоха да го правят в чужбина. Съвсем наскоро имах разговор с един колега, който е във Виена. Той каза, че в България са търсили пространство и сцена да правят свои проект и са търсили две години, докато там за три месеца са събрали хора и осъществяват свои проекти.

Те допринасят ли с нещо?

Може би с рутина, като се върнат със своя опит, но засега са решили да останат в чужбина. Защото тук е трудно. Макар, че има и такава поговорка, че гениалните неща се раждат във време на криза (като филмите на Чарли Чаплин).

Тук има проблем със реализацията на младите хора. Миналата и по-миналата година на Ловешкия фестивал на младите стоеше темата да това, че младите хора тук много трудно си намират работа. Младите артисти завършват и започват да търсят работа по театрите, но там много трудно могат да си намерят място. Тъй като не са се утвърдили достатъчно.

На Икарите тази година наградата спечели млада актриса Ирина Дочева за ролята в спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители”, който е свободен проект, той не е правен на театрална сцена. Те се събират, правят го и чак след това си търсят сцена. Така се стимулират младите хора.

Ти си написала няколко пиеси, имаш и участие в реклама.

Не съм утвърдена писателка, пиша за собствено удоволствие, това ми е хоби. През 2007 година участвах в конкурс на Театър 199 и получих поощрителна награда, пиесата ми стигна до финалния кръг и беше публикувана в сайта на Театър 199.

Какво планираш в бъдеще?

В момента кандидатствам в Министерството на културата за един проект по мой текст. Ако получи финансиране, мисля да го осъществя. Финансира се от страна на държавата.

В 36-часовото филмовото предизвикателство LOVE IS EVERYTHING III VS Петък 13-и ти спечели награда за най-добра актриса заедно с Даниела Ганчева за участието си във филма “13/14”.

Което е супер, защото и двете взехме награда – това е прецедент, защото първоначално беше определена само една награда за женска роля, но журито е решило да даде две награди и то за един и същи филм.

Какво означава за теб българския филм „Дзифт”?

Не знам какво щеше да бъде, ако този филм беше показан първо в България и след това коментиран, а после прожектиран в чужбина. Той беше представен първо в Германия, спечели награда там и след това започнаха да го коментират тук. Може би щеше да бъде различно. На мен ми харесва филмът, но аз съм и за останалите българските филми, защото има много филми, които са правени заедно с “Дзифт”, но не стават известни в България.

Кои са градовете, които имат най-развита театрална школа в България?

Това е много субективно. Едно представление може да се хареса на една публика, друго – не. Така не може да се определи. Градовете, които са с име в театъра, са Бургас, Варна, София.
Повечето от моите колеги са завършили тук, в България. Има българи, завършили в чужбина, но те са режисьори. Няколко са училищата тук – „Нов Български университет”, „Любен Гройс”, НАТФИЗ и в Благоевград. Наскоро откриха нови актьорски школи в Пловдив и във Варна.

Ходят ли сега по-често децата на театър – преди време може би не се посещаваше толкова често?

Не се посещаваше, защото тогава излезе наредба, че без разрешение на родителите не могат да излизат от учебното заведение. Беше много трудно учителите да вземат разрешение и подписи.

“Sprechen sie Deutsch?” from Zlateto Keremedchieva on Vimeo.

Късометражен филм със Златка Керемедчиева “Sprechen Sie Deutsch”

Каква насока имаш – дали би желала да работиш повече в киното, театъра рекламата?

Зависи от проектите. Винаги можеш да се откажеш от даден проект, ако не ти харесва, ако не го чувстваш близък – както в театъра, така в киното. Ако не те докосва това, което иска да каже режисьора.

Учите ли се взаимно поколенията?

О, да. Нашата професия е такава, че постоянно се учиш. От всички колеги, с които работиш, взимаш по нещо ново.

За теб кое е най-важното, за да се помогне на изкуството в България?

Да се дава шанс на младите да се изявяват, да виждаме нови лица. Те не могат да намерят своето място. Не виждам такова място, където те да бъдат представени освен на Панаир на младите в Младежкия театър и на Фестивала на младите в Ловеч.

Въпросът е да се създаде такова пространство, където те да могат да работят върху своите проекти. Да, има сцена, хора, които да им помагат с писането на проектите. Това е липсващото звено. Има една организация, „Арт офис”, която прави семинари по писане на проекти. Младите хора могат да отидат и да се обучат как да пишат проекти. Но няма място, където да кажеш: “Имам проект и искам да го поставя”.

Тоест обръщате се към театралните институции?

Да. Но всичко е свързано с наем на зали, на сцени, осветление… Филмовите предизвикателства са начин да се насърчават младите хора. Както направиха СФФ с късометражните филми. Те са насочени към младите кинаджии, които се учат. Тази година в СФФ това беше направено за първи път.

Иначе такива предизвикателства е имало и преди две години – за 14 февруари „Синемафия” организира такова, в което участват около 60 екипа. Тази година за 14 февруари участваха над 50 екипа.

Значи да очакваме догодина да е още по-популярно?

Да, и ако може да се направи такова предизвикателство за театъра, би било много хубаво за младите актьори. Задава се тема, има срок за проектите.

Какво друго се планира тази година?

Сега очакваме новото предизвикателство, което ще бъде на 1 юни на тема „Детето”. Там ще има награди за най-млад актьор/актриса/, които ще бъдат деца.

гр. София, 28 март 2009г.

Снимки: Николай Николов

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Martin // 21 апр, 2009 //

    Аз знам, че не разбирам от театър…
    Интервюто го прочетох почти през ред. Ама има една такава позитивна насоченост и заряд насочен в действие. А щом тва в което вярваш намира приложение и реализация… останалото да речем, че е по-маловажно!!

    Успехи ;)

  • Интервюта. | NEW ACTORS STUDIO // 9 дек, 2015 //

    [...] ВИЖ ИНТЕРВЮТО ОТ ТУК [...]

Коментирай