Петя Хайнрих
Снимка: von LinksmanJD
Опитвам се да избягам погледа на
рафаеловата Сикстинска Mадона
малиновите стени златните рамки
сините униформи на уредниците
и докато ожаднявам заобиколена от овлажнители и радиоатори
сеизмографи и уплътнени прозорци
великденските камбани вибрират в бирите
отсреща в градината
иде ми да заплача върху телесността на Рубенс
пред портрета на Дюрер и в контролирания щрих на Кранах
уморена съм да ги мисля – толкова плътна е вътрешната страна на нещата
влагата тишината сухостта на годините
които въпреки предпазните мерки
изгърбват плоскостите на картините
разломяват разръбват гравират собствените инициали
в пресъхнали корита на маслени реки и канали
и моята съпротива да не виждам
ме извежда до страничния вход
пред който японска туристка със слънчева шапка
фотографира как слизам.
1 Kоментар за сега ↓
yassenvassilev // 19 апр, 2009 //
petya rulzzz
честит празник!
Коментирай