Public Republic Art Studio

Валерий Пощаров: “Истинската свобода е да поставяш непрестанно себе си под съмнение”

28 април, 2009 от · 6 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Валерий Пощаров

“Да фотографираш означава да се научиш наново да виждаш”
Aba Assa

Първо открих фотографиите на Валерий Пощаров и бях много впечатлена от тези творби – късчета от мозайка, парченца история, случване, емоционална интензивност. След това с радост се запознах с картините и керамиките, които създава авторът.

Той завършва пластични изкуства в Сорбоната, живее в Париж, но остава свързан с България, Родопите, Варна. Неговите творби могат да бъдат видeни по цeлия свят. Най-често има самостоятелни изложби в “Луал”, Париж – галерия, където Валерий Пощаров заедно с Никола Манев радват ценителите на изобразителните изкуства с космополитните си творби.


Мостът на изкуствата
©Poshtarov

Какво Ви дава изкуството?

Или по-скоро какво ми взима? Лично аз се надявам да е второто – битката си заслужава само тогава, когато успявам да влагам себе си изцяло, подобно на фолклорните вярвания за вграждането на хора в основите на църкви и мостове. Всеки творец е същевременно и доброволна жертва.

В кой момент сте по-щастлив – докато създавате една творба или след като тя е завършена?

Не преследвам съвършенството, нито идеалната картина – една творба трябва да бъде свидетелство на емоция, а не условна декоративност. Не правя тапети и често картините ме уморяват, когато ги гледам завършени.


Горица
©Poshtarov

Какво е да рисуваш?

Това е като да говориш език, който сам измисляш на момента.


Влизане в Йерусалим

Какъв талант още бихте желали да притежавате?

Обичам да пея, купих си и гайда, но явно от всяко дърво свирка не става.


Учителят по китара с дъщеря си
©Poshtarov

Работите с различни техники. Имате ли любима сред тях и бихте ли обяснили защо?

Мисля, че когато подходът е правилен, техниката става само условност. Не мога да работя в един и същи период фотография и живопис. При първата съм строго зависим от реалността, а при втората – реалността съм самият аз и платното пред мен.


Люба

Фотографията е кратка като поезия, но пътят до една добра снимка е много по-дълъг от този до една приемлива картина. И все пак нека призная – истинската свобода е да поставяш непрестанно себе си под съмнение – това се получава най-умело в живописта.


Жан-Жак Леви
©Poshtarov

Има ли изкуство, което на Вас лично най-силно Ви въздейства?

Музиката – едва ли има по-изчистена форма на човешкия дух.

Завършил сте пластични изкуства в Сорбоната. Кой беше урокът, който никога няма да забравите? Какво Ви даде това образование в личен и професионален план?

Най-добрият урок получих в девети клас в час по география – решавах кръстословица и ми трябваше столицата на една държава – попитах учителката, а тя ми каза – “Не зная – има енциклопедии за това”. От тогава не търся под вола теле, нито в изкуството – смисъл. И все пак – ако някога съм имал талант, то Париж ми даде критерии.

Портретната фотография ли предпочитате и защо?

Любовта ми към фотографията се роди още като дете, когато разглеждах една стара кутия със снимки на баба ми. На една от тях имаше жена с пронизващи черни очи и дълги черни плитки. Попитах коя е тя, но баба ми беше забравила. На гърба на снимката пишеше с молив – “Дарявам лика си, защото времето минава, а човек се забравя”.

Портретната фотография е сигурен отпечатък във времето и дори портрет на самото време. Единствено портретната фотография може да се превърне в символ – един успешен портрет е като икона, която близките целуват и обичат. Още по-вълнуващ е портретът на непознат, когото откриваш и опознаваш.

Какво е общото между фотографията и филмовото изкуство?

Определено това е сюжетът. Един филм или фотография без сюжет е като блудкав сън, за който не си спомняме. Абстракцията във фотографията е като съвременния реализъм в живописта.

Кой е любимият Ви град? Как се чувствате в Париж? Бихте ли разказали за Вашата галерия там.

Всеки град ми носи нещо различно. А Париж е стотици градове в един. Наскоро един приятел ми каза, че богатството се изразява в разнообразието. Всъщност е съвсем логично, но едва ли си даваме сметка за това.


Трима богомолци

В Париж се концентрирам основно върху работата си и намирам спасение именно чрез нея, защото “вечната столица” е твърде наситена със събития, спомени, сенки на отдавна забравени или на вечно запомнени хора, дошли отвсякъде и забравили защо са там и накъде са тръгнали, но и на пътници и откриватели на нови светове, които само чакат загубилите се за лесно спасение… Всичко това дава усещане на неспокойните души, че не са сами, а че човечеството отдавна върви по същия този нечетлив и объркан път.

Що се отнася до галерията ми в Париж – имах предвид галерия, с която работя и където излагам често свои неща, наред със самостоятелните ми изложби. Става въпрос за галерия “Луал”, галерия, която познавам чрез моя приятел и колега Никола Манев и където
следващата седмица се открива негова изложба.


Изкушение

По-скоро определям като “моя галерия” галерия “Кавалет” във Варна, създадена от баща ми Валерий Пощаров – Старши и ръководена винаги от него. Разбира се, в последните години за мен е удоволствие да работя с него и като автор.

Какво Ви вълнува? Има ли тема във Вашето изкуство, която в момента Ви е особено близка?

Човекът! Да, това определено е човекът.


Апостоли и антихристи

Какво мислите за емиграцията?

Никога не съм се възприемал за емигрант и не обичам това понятие. Намирам го като определение за група хора, които са се асимилирали социално и културно към една чужда общност и намирам това за предателство. Нашият свят е достатъчно свободен, за да не се нуждае от общ знаменател – обичам българите в чужбина, но не и емигрантите с български “произход”.

Какви творби ще включва изложбата Ви в Берлин през септември 2009 г?

Планирам да покажа някои от по-известните ми фотографии в голям формат, но също така керамика и живопис, които подготвям в този момент. Това вероятно ще е и първото ми представяне с трите техники едновременно – любопитен съм от резултата на това почти абсурдно взаимодействие.

За какво мечтаете?

Мечтая за една истинска креативна общност на артистите, а не за псевдосъюзи и сдружения с административно капитален характер. Не вярвам в задължителната самота на твореца.

Валерий Пощаров е роден в Добрич през 1986 г., където живее през най-важните първи седем години за всеки човек. Син на поетесата Елка Няголова и галериста Валерий Пощаров – Старши, израства сред изкуството на родната си къща, известна в артистичните среди като “Розовата къща” – своеобразно средище на художници и писатели от цяла България.

През 1993 г. се премества с родителите си във Варна, където учи живопис в Национално училище по изкуствата “Добри Христов”. От този период датират и първите му участия в различни биеналета и изложби, предимно с фотография, където печели две награди – в България и Хърватска.

Интересите му към фотографията узряват в идеята за заминаването му в Париж през 2005 г., където завършва пластични изкуства в Сорбоната. Този период е свързан с “Това, което не се променя”, или с авторските му търсения в жанра на класическата френска хуманистична фотография от средата на миналия век. Този цикъл фотографии е представен с авторски изложби в Париж, Франкфурт, София, Пловдив и Варна.

Участва в над 25 изложби в България, Франция, Хърватска, Сърбия, Унгария, Ирландия.

Негови произведения са в колекциите на официални институции и частни компании, сред които:

Президентство на Република Франция
Посолство на Франция в Ирландия
Български Културен Център в Париж
Албена Инвест Холдинг
Планекс Холдинг
Дизарх ООД

В момента Валерий Пощаров – Младши работи основно живопис и керамика, като дели живота си между Париж, Варна и Родопите.

Самостоятелни изложби:
2007 – “Това, което не се променя”, галерия “Кавалет”; Варна, БЪЛГАРИЯ
2007 – “Това, което не се променя”, галерия “СофияПрес”; София, БЪЛГАРИЯ
2008 – “Това, което не се променя”, галерия “Луал”; Париж, ФРАНЦИЯ
2008 – “Париж, моя любов”,Немско-български културен център; Франкфурт/Майн, ГЕРМАНИЯ
2008 – “Портрети от Латинския квартал”, Център “Филомюз”; Париж, ФРАНЦИЯ
2008 – Фламинго Гранд; Албена, БЪЛГАРИЯ
2008 – “Просто Париж”, хотел “Империал”; Ваканционен Клуб Ривиера, БЪЛГАРИЯ
2008 – Балабанова къща; Пловдив, БЪЛГАРИЯ

Предстоящи изложби:
септември 2009 г. – Български културен институт; Берлин, ГЕРМАНИЯ

Колективни изложби :
2005 – Снимка на годината CANON 2004; София, БЪЛГАРИЯ
2005 – Срещи в Арл 2005; Арл, ФРАНЦИЯ
2005 – Трето международно бианале “ФОДАР” 2005; Плевен, БЪЛГАРИЯ
2005 – “На Шагал с любов”; София, БЪЛГАРИЯ
2005 – Седма международна изложба Джурджевац Салон 2005; Джурджевац, ХЪРВАТСКА
2005 – “Дете”; Зайчар, СЪРБИЯ
2005 – Трети национален салон за фотография ВАРНА; Варна, БЪЛГАРИЯ
2007 – “Chachipe”; Будапеща, УНГАРИЯ
2007 – Галерия-Музей “Никола Манев”; Чирпан, БЪЛГАРИЯ
2007 – Годишна изложба, галерия “Кавалет”; Варна, БЪЛГАРИЯ
2008 – “Франция от 27 европейски фотографи”; “Дом на Европа” в Дъблин, ИРЛАНДИЯ
2008 – Алианс Франсез; Дъблин, ИРЛАНДИЯ
2008 – Годишна изложба, галерия “Кавалет”; Варна, БЪЛГАРИЯ
2009 – Галерия “Луал”; Париж, ФРАНЦИЯ

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Първолета Маринова // 28 апр, 2009 //

    Познавам този наистина страхотен автор. Той не е само страхотен като автор и творец, художник и фотограф, но той е НЕВЕРОЯТЕН човек. Рядко човек може да има досег с такива наистина СТРАХОТНИ хора.
    Страхотно интервю. Изчетох го на един дъх и искам да поздравя както авторката му така и Валери най-вече.
    Продължавайте все така в същия дух!!! :) )

  • klara // 28 апр, 2009 //

    Прекрасно интервю! Благодаря!

  • Пламен Михайлов // 15 сеп, 2009 //

    fan forever!

  • Валерий Пощаров – artmosphere.bg // 13 окт, 2009 //

    [...] Интервю с Валерий Пощаров [...]

  • Диана Лулчева // 7 дек, 2009 //

    Невероятни фотографии – наистина светът се вижда по един нов начин през тях :)

  • близнаците от с.ТЕЛИШ // 30 дек, 2010 //

    ОБАДИ СЕ НА НАШИЯ СКАЙП – hidrav113

Коментирай