Public Republic Art Studio

Пролетна среща със Стефан Вълдобрев и предимствата да се твори в България

17 април, 2009 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Ваня Лазарова със Стефан Вълдобрев

Много от нас ще се сетят за неговото участие през 1993 г. в студентската телевизионна програма “Ку-ку” или ще го свържат с ободряващата песничка от онова време „О-о-обичам те, мила”.

Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 г. в град Стара Загора. Актьор, композитор, писател и режисьор.

Разнообразната му биография заинтригува: композирал е оригиналната музика за близо 70 театрални спектакъла, за игрални и документални филми. През 1999 г. издава дебютната си книга с поезия – “Катапулт”. Има издадени редица албуми с авторски песни, прави самостоятелни концерти, а също и такива с приятели. Освен на българска сцена, гастролира като актьор и музикант във Франция, Белгия, Германия, Италия, Израел, Русия, Унгария, Великобритания, САЩ, Швейцария, Румъния, Австрия, Албания.


“Аз ли съм или не съм” (от саундтрака на “Пансион за кучета”)

През 2000 г. създава първия издаден саундтрак на български игрален филм („Пансион за кучета”). През октомври 2008 г. се състои и премиерата на саундтрака с музиката към нашумелия български филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Филмът е заснет по едноименния бестселър на германския писател от български произход Илия Троянов и печели не само многобройни награди в България и чужбина, но и симпатията на публиката.


Backgammon Dice (от саундтрака на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”)

На нашата кратка среща в София Стефан Вълдобрев се отзова в промеждутъка между работа и интервюта. Видяхме се рано преди обед. Той, в спортно лежерно облекло, с типичния негов аксесоар – шапката, отговаряше със спокойно излъчване на въпросите.

Според теб какво са предимствата за един творец да живее и да работи в България? Положителните страни?

Положителните страни са, че на едно място виждаш толкова много крайности, толкова много материал, такива драматични събития – релефни, бих казал, – колкото никъде другаде не можеш да видиш концентрирани на едно място, в едно време. Толкова много, че понякога дори ти е трудно да ги осъзнаеш.

Обикновено моята първа реакция е на тотално ядосване от тези крайности, но след това започвам да ги осъзнавам по-мъдро и си казвам, че все пак е привилегия да живееш в България. Ние сме в центрофугата на нещата.

Когато на 19 години станах студент, пред очите ни се сменяше историята. Не само тя самата се сменяше, ами ние я Променяхме. Ние имахме шанса не само да сме свидетели, но и да влияем на фактите. Следващите 20 години може би не са толкова драматични, но при всички положения е интересно.


“Пропаганда”

Това означава ли, че за теб животът и работата в България са по-скоро положително възприемани?

За мен лично беше положително до един момент. От известно време, ако трябва да съм откровен, това започна да ме уморява. И вече по-скоро гледам да пътувам повече, да представям това, което правя, на повече хора, да достигна до повече хора по света… Което е най-нормално желание и мечта.

Кое най-много те впечатлява при работата ти с твои чуждестранни колеги – артисти, музиканти, режисьори?

Първото нещо, което ме впечатлява, е толерантността, търпимостта.


“Едно”

В чужбина е по-голяма търпимостта?

Да. Това ме впечатлява. Ние тук в България, и аз самият, сме по-крайни. Аз съм сприхав понякога, но го отдавам на това, че всичко наоколо е такова и аз самият съм част от него. Уча се да бъда по-толерантен, по-спокоен, не бих казал по-позитивен, тъй като по природа съм позитивен дори и тук. Освен това по някакъв начин ми харесва и редът. Тук природата е повече анархистка. Хубаво е да има ред и методология в нещата.

В тази връзка, за теб лично какво е най-голямо предизвикателство в момента, в творчески план?

Да намеря начин нещата, които правя, да достигат до много повече хора по целия свят. От 4-5 години това е посоката ми на работа.


Работа

А какво е уникалното, най-артистичното във филма, който спечели симпатиите на публиката в много страни – „Светът е голям и спасение дебне от всякъде”? Кое го отличава от другите български филми, които се правят в момента?

Прекрасната история, на първо място, на Илия Троянов. Хуманността. Човечността и, разбира се, музиката.

Предполагам, че за в бъдеще ще продължиш да правиш повече саундтраци?

Да, вярвам, че ще е така, а и те да бъдат също и за европейски, и за американски филми.


“Да” (от албума “… към”)

25 март 2009г., гр. София

Снимки: Николай Николов

Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 г. в град Стара Загора.

Завършва езиковата гимназия ГПЧЕ “Ромен Ролан” през 1989 г. През 1993 г. завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на и проф.Крикор Азарян и Тодор Колев. През 2007 г. завършва специализация по кинорежисура в академията FAMU в Прага, Чехия.

Изиграл е повече от 35 роли на театралната сцена, по-важните от които

2007 – Додо в “Малка пиеса за детска стая” от Я.Борисова
2005 – Иван Карамазов в “Братя Карамазови” по Ф.М.Достоевски
2004 – Клоун, Поет, Чиновник във “Фантасмагории” на Т.Москов
2002 – Орфей в “Евридика” от Ж.Ануи
2002 – Любовникът във “Финале гранде” от К.Донев
2001 – Чертожник, Слуга, Хамлет, Силвио, Мегре в “Комедия на слугите” на Т.Москов
1999 – Юджин О’Нийл в “И ни дай сенките” от Л. Нурен
1998 – Дон Жуан в “Една любов на Жуан” по А.С.Пушкин
1997 – Стьопа Лиходеев, Римски, Даниил Хармс в “Майстора и Маргарита” по М. Булгаков
1996 – Хю Тиквата в “Много шум за нищо” от У. Шекспир
1995 – Илийко в “Опит за летене ” от Й. Радичков
1993 – Силян в “Черна дупка” от Г.Стефановски
1993 – Шута Фесте в “Дванайсета нощ” от У.Шекспир
1992 – Уилър в “Градът на ангелите” от С.Шепард
1991 – Леонс в “Леонс и Лена” от Г.Бюхнер

Участвал е в осем игрални филма, между които

2008 – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев
2007 – “Размени” на Джим Лофтъс
2004 – “Изпепеляване” на Ст.Трифонов
2003 – “Среща” на И.Трайков
2002 – “Подгряване на вчерашния обед” на К.Бонев

Композирал е оригиналната музика за 65 театрални спектакъла, 8 игрални и 4 документални филма.

През 1999 г. издава дебютната книга с поезия “Катапулт”.

През 2001 г. пиесата “Ерос” е публикувана в сборника “Млада българска драматургия”.

Има издадени 9 албума с авторски песни

2008 – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (саундтрак)
2006 – “Opus theatrale 2″ (интернет албум)
2003 – “Opus theatrale”
2001 – “Пропаганда, хромозоми, силикон”
2000 – “Пансион за кучета” (саундтрак)
1998 – “…към”
1995 – “Революция”
1995 – “Една нощ в театъра”
1994 – “О-о-обичам те, мила”

През 1993 г. след участията му в студентската телевизионна програма “Ку-ку”, излиза и първата му професионално записана песен “Кино”.

През 1989 г. прави първите си самостоятелни концерти с групата “Алея Аля”, заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев.

Награди

2005 – “ИКАР” за оригинална музика към спектакъла “Фигури при влюбен полет”
2004 – “Златна роза” – най-добър актьор за ролята на Енрико във филма “Изпепеляване”
2000 – “Златна роза” – за дебют за музиката към филма “Пансион за кучета”
1999 – Музикални награди на Тв ММ – най-добър изпълнител
1998 – Музикални награди на Тв ММ – най-добър изпълнител и най-добър албум (“…към”)
1993 – колективен А’Аскеер за дебютен спектакъл – “Черна дупка”

Гастроли като актьор и музикант във

Франция, Белгия, Германия, Италия, Израел, Русия, Унгария, Великобритания, САЩ, Швейцария, Румъния, Австрия, Албания

Женен е за Яна, която е адвокат. Двамата имат дъщеричка Мария.

Рубрики: Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай