Public Republic Art Studio

Хуан Де Франсиско: Бъдете честни и не спирайте да се учите

26 април, 2009 от · Няма коментари

Интервю на Мариана Величкова с фотографа Хуан Де Франсиско

Превод от английски Мариана Величкова

Как културата на родната ти страна – Мексико – е повлияла на двете ти “страсти” – архитектурата и фотографията?

Архитектурата и фотографията са от голямо значение в страната ми, особено архитектурата.

Доста време преди страната ми да бъде “открита” от Испанската империя, огромна част от културата на Мексико се е определяла от начина, по който са били проектирани и конструирани сградите, храмовете, пазарите и т.н.

Трябва да имаме предвид, че е имало време, когато висшестоящият свещенослужител е определял къде и кога да се изградят градове и начина по който да се построят главните храмове. Следователно архитектурата и един от елементите й, урбанизацията, са играли много важна роля.

В наши дни е трудно да се каже дали културата представлява много важна част от архитектурата или архитектурата е много важна част от културата. В столицата Мексико Сити с 20 милионното си население тя очевидно е от голямо значение, тъй като цялото население на Мексико е 100 милиона души. Всеки нов квартал, който се разраства в пределите на столицата през следващите няколко години, ще наброява милиони.

Навярно поради това, че съществува огромна необходимост от изграждане на много нови сгради, болници, офиси, училища, паркове и т.н., се появиха толкова значими архитекти. Например Луис Бараган, Педро Рамирес Васкeс и Теодоро Гонзалес са архитектите, които разработиха мексиканския стил и тяхната работа и дизайн представят страната ми навсякъде по света.

Що се отнася до фотографията, важно е да помним, че в началота на 20 век в Мексико имаше революция и фотографията от онези години е много важно свидетелство и културно наследство от онзи период. Фотографиите на Емилиано Caпата и Франсиско Виля, например, са доказателство за велики фотографи като Огъстин Касасола и Тина Модоти, които са сред първите военни фотографи в историята.

Години по-късно фотографитe от така нареченото “Мексиканско златно време в киното” – Жорж Негрет, Педро Инфанте – оставят следа с работата си дори в Холивуд. По-късно, работейки с главните режисьори през 40те и 50те години, фотографи като Мануел Алварес Браво или Габриел Фигeроа, който работи също и с Луис Бунюел, предлагат различен подход към това как светлината и сенките могат да се използват в снимки и филми.

Кое е мястото и сградата, които най-много са те заинтригували при пътуванията ти по света?

Много е трудно да се посочи само едно мяста или сграда като най-значими за мен, понеже всяко място и сграда имат своята история и специфични обстоятелства.

Сгради като Триумфалната арка в Париж, Колизеумът в Рим, Тулум в моята страна, базиликата във Флоренция, дори кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк – всички те оставиха дълбока следа в моя живот.

Места като Гранд Казино в Монако, площадът Сан Марко във Венеция, Пикадили Съркъс в Лондон ме впечатлиха особено много. Навярно това, което се зарекох пред себе си преди години ще ви подскаже още нещо. Обещанието беше:”Няма да се разделя с живота си преди да видя Давид на Микеланджело Буонароти или да застана под Айфеловата кула.”

Как би изглеждала “сградата” на живота ти?

Конкретно тази сграда ще бъде екологична, със слънчеви панели и без замърсявания на жизнените й системи. Ще бъде изградена от естествени материали, като се използват техниките характерни за областта, където е построена.

Сградата ще е построена с комбинация от дърво, зелени растения и камък, но най-вече ще предоставя лично и непреходно място на всеки един от обитателите й.

Има ли място в света където би желал да се завръщаш отново и отново?

Флоренция в Италия ме кара да се замисля дали има друг град или място в света, което да е по-красиво, но ако ми предложите да пътувам отново и отново до Париж, не бих отказал на поканата. Дори нещо повече, не мога да забравя, че съм живял в Мадрид през последните 20 години и това също е най-прекрасният град за мен.

Кои са основните разбирания в житейската ти философия?

Преди доста време осъзнах, че самотата може да бъде страхотна компания. Освен това, независимо какво можем да преживеем, добро или лошо, ако можем да се поучим от него, то със сигурност е добро.

Твоят съвет към начинаещите в архитектурата и фотографията?

Бъдете честни. Бъдете честни пред себе си, спрямо работата си, знанията си, опита си, и винаги се учете. Няма значение дали този, който е пред вас е по-млад с 20 години и не е преминал каквото и да е официално образование. Всеки човек има гледна точка и можем да научим нещо от нея.

Какви са твоите идеи за това как човечеството може да изгради заедно един по-добър свят?

Трудно е да посоча отделна “материална” реализация, направена от мен или, мисля, почти както и от всеки друг, освен ако той не е основал Червения кръст или организация като Медикус Мунди.

Обаче от детството си знам, че много хора, както в моята страна, така и по света се нуждаят от помощ. Помощ за осигуряване на лекарства, храна, училища, подслон, и може би рамо, на което да се опрат. От тогава съм се опитвал да помагам според силите си на всеки, който се е нуждаел от мен.

Кой си ти извън фотографията и архитектурата?

Нямате достатъчно място за да отпечатате всички други неща, които обичам и ми допадат. Освен фотографията и архитектурата, музиката и литературата вероятно са най-важните неща в живота ми.

Чета почти всяка книга, коята ми попада. Когато работя върху снимките си или проектирам, непрекъснато слушам музика. Основно класическа и от време на време класически рок или етно.

Биография

Роден съм в Мексико, когато беше много по-малък от сега. По онова време бе описан от писателя Карлос Фуентес като “Зоната с най-чистия въздух”.

От детството си имам две страсти, архитектурата и фотографията. Първата си фотографска задача получих на десетгодишна възраст, когато снимах отборите по гимнастика и плуване през Олимпийските игри 1968 година.

По-късно станах архитект, но никога не изоставих страстта си към фотографията. През годините използвах разнообразие от техники за снимките си, започвайки с филмчета и продължавайки последователно до днешната дигитална ера.

Като фотограф постигнах най-големия си успех през 1987 година, когато мои снимки от Формула 1 Гранд При на Мексико бяха публикувани в Плейбой. Също така имах известен успех и при продажбата на отделни фотографии на различни списания и вестници.

Живея в Толедо, Испания от почти 20 години и продължавам с фотографията между работата и пътуванията.

Можете да видите повече от моите фотографии в моя photo stream at flickr, или в моя фотоблог на: http://juande.aminus3.com/portfolio/

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай