Public Republic Art Studio

Заупокойна литургия за любовта

16 април, 2009 от · 6 Коментара

Ивайло Диманов

“Казанова” – айсберг за нежни души или “Монолози за фалоса”?

В премиерната вечер на “Казанова” валеше дъжд.

Но не чак толкова силен, за да оправдае пълния салон в “Сълза и смях”. Вероятно името на младата режисьорка Диана Добрева е достатъчно силен афродизиак за всеки театрален маниак. Шумотевицата около “Медея” и “Макбет” и безспорния й актьорски талант, защитен великолепно в киното, са само част от екстрите в амбициозната й творческа биография.

Казват, че красотата ще спаси света. В спектакъла на Диана Добрева имаше изящна красота, както впрочем и в самата нея. Но дали тази красота ще спаси ексцентричния й театрален проект, пръкнал се, както самата тя признава, от нищото? Това само времето, този безпристрастен и строг театровед, ще покаже…

И понеже първоначално нямала концептуална идея за спектакъла, седнала девойката, та изчела и шестте тома с мемоари на Джакомо Казанова, но това не й било достатъчно, та прочела и Киргегор, и Кант, и Хегел… И за малко да защити докторска дисертация по философия, но съмна вече.

А аз твърдя, че ако някой от екипа внимателно бе чел автобиографичната изповед на Казанова, спектакълът би изглеждал не тъй фрагментарен и преднамерено еротичен, като в реклама на евтина водка. Този невероятен поет, философ, дипломат, благородник, шпионин и какво ли още не, превръща любовта в божествено изкуство, в което върховно удоволствие е… споделеното удоволствие. И затова е мит.

В киното се случват истории. В театъра разказват приказки.

Когато тръгнеш да пишеш “сценарий” за театрален спектакъл, без да искаш късаш тънката паяжина на причудливостта. Ако нямаш конкретен драматургичен текст, губиш способността да омагьосваш. Тая работа само с визия не става. Трябва и жива реч. И диалози. Инак спектакълът би могъл да носи името “Монолози за фалоса”. Макар че и на вагини се нагледахме, с извинение…

От неопитните момичета може много да се научи, казва Казанова, но очевидно не е имал предвид младите режисьорки. Филмът “Казанова” на Фелини е много повече театър, отколкото театралното шоу на Добрева. Твърде ефектен и зрелищен, нейният премиерен спектакъл остана някак кинематографисан. А зрителят – направо стъписан.

Не толкова заради ексцентричната визия, великолепната музикална интонация на Петя Диманова и смелите сценографски решения като в роман на Стендал, а защото ярките живописни платна на Добрева не са от една и съща изложба. Първата картина с мастурбираща монахиня в червени кюлоти сякаш бе кадър от евтин медицински сериал на ХХL. Втората (с наргиле и кръшен кючек) бе извадена от чалгаджийницата на “Планета”, а картината с наедрялата Биляна Петринска се стовари с гръм и трясък от “Третяковка”, с кисел привкус на тежък махмурлук…

Хетеро и бисексуалните вакханалии, разляти на сцената с разточителен натурализъм, никак не спасяват крехката драматургия. Очевидно Диана Добрева копнее за ритуално жертвоприношение на беззащитния зрител и неговата конвенционална представа за любов. Амбициозната млада режисьорка впримчва бедра и мамили, задни прашки, скърцаща в задъхан оргазъм кухненска маса и, разбира се, неустоимият чар на Владко Карамазов.

Неговото присъствие гарантира 85 на сто медиен успех. Точно толкова са младите репотерки, които пишат за театър. Но ето на, че се появи един заядливец, колегата Митко Стайков от “24 часа” и рече: “Само кучето на Казанова остава без секс”. Откъде е толкова сигурен, за да го твърди? Знае ли какво става зад кулисите?

Всеки творец има свещеното право да провижда своята Дама с хермелина, своя Казанова, своите нибелунги и заратустри, своята тоалетна чиния. Провокацията оправдава средствата. Но театърът не е пийпшоу за симулиран оргазъм, а храм за душевен катарзис!

Джакомо Казанова е огледалният антипод на Дон Жуан, но е също тъй трудно да бъде демитолигизиран, макар да е от кръв и плът. Твърде много напластявания от грунд и бои има върху бледия му аристократичен портрет. Историята все пак е съхранила култа му към съвършената любов, той е преследвал своята Хенриет до края на дните си, във всяка своя нова жертва е търсел и намирал частица от нея и в този смисъл е доказвал на себе си и на света мита за вечната и свята любов.

Тогава защо реквием? Защо да погребваме и онова, в което е толкова трудно да повярваме днес? Непременно ли трябва да опошлим греховната страст на една монахиня, само и само да утолим своята еретична невяра в силата на любовта? Къде е всъщност тънката нишка между пошлото зрелище и стойностното изкуство?

Та нали всяко изкуство е вид зрелище, но кой може да каже кога зрелището се превръща в позорище? Трябва ли да слагаме граница между естетическите си корективи и свободата на инакомислещия, инакозрящия, втренчения в незримото? Та нали ако истината бе идентична с мнението на мнозинството, то единствената истина на този свят би била онази на мравките, както казваше Ръсел.

Диана Добрева е амбициозен млад творец със силно изразено художествено своенравие. Може би така и трябва. За да те забележат! Най-страшното за един талант е да остане незабелязан. И тук всеки сам решава с какво да го забележат и запомнят – с отегчения питбул, с феноменалното трето зърно или със сакралните слова на женогубеца: “Любовта е безсмъртна!”

Краят остава за вас.

Текстът е от новата книга на Ивайло Диманов “Не стреляйте по Мелпомена”, чиято премиера е на 27 април, понеделник, от 18 часа, в Столична библиотека.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • ve // 16 апр, 2009 //

    Чудесна новина! Поздравления за книгата!

  • tai-pan // 17 апр, 2009 //

    Браво, на добър час с новата книга. Откъсът е доста смешен и с елегантна ирония, което разсмива още повече. Поздравления!

  • Гичка Граматикова // 23 апр, 2009 //

    Напоследък за мое щастие или нещастие попадам постоянно на Ивайло Диманов. Включвам телевизора – Ивайло Диманов, влизам тук – Ивайло Диманов, чат-пат посещавам съвсем доброволно и официалния му сайт, където попивам хубавите му стихове и се информирам за отзвука от театралните постановки у нас.
    Ужасно успала се за работа, тази сутрин се натъкнах на гостуването на Диманов в студиото на bTV по повод представянето на книгата му “Не стреляйте по Мелпомена!” в Народния театър по-късно същия ден.
    С което: първо, закъснях безвъзвратно много за работа /и предлагам, съвсем основателно според мен, авторът да ми компенсира неизмеримите щети от преживения ужас в пътния трафик и отровните погледи, с които ме обстрелваха колегите ми в офиса/; и второ – бих поканила автора в дома си, който вече така или иначе редовно прекрачва от телевизора, за да изпием по едно кафе и да обсъдим нещата от живота…
    Извън шегата: ще наруша едно основно правило от етичния си кодекс да не коментирам публично личността на хората, към които имам резерви или харесвам от една или друга тяхна изява, и тук ще разкритикувам остро водещата на сутрешния културен блок на bTV.
    Мисля, че тя говори повече от госта си, което е абсолютно неприемливо за журналистическата практика; прекъсваше госта си на няколко места; и очевидно разгорещена, може би от някакви си свои вътрешни подбуди, бе леко, полуовладяно настъпателна към продукта, който се представи, с “неудобни” въпроси от рода на: “дали авторът се чувства театрал”, “как се е осмелил да започне да пише за театъра”, “представя ли за одобрение рецензиите си на режисьорите, чиито постановки критикува, и следи ли техните реакции”. С което възбуди недоумяващия ми потрес от случващото се, сякаш театърът е непрестъпна стара крепост, а журналистката – нейният пазител на портата, и никой /дори ерудирани журналисти, работещи дълги години в културни вестникарски отдели – като Диманов/ няма право да цапа стените й с кал… Или може би е редно, отново според водещата, Диманов да върви с измервателен апарат за кръвно налягане и услужливо да мери учестения пулс на тоз или онзи режисьор, останал крайно разочарован от публикуваната критика за отминала постановка или премиера?!?
    Аз няма да коментирам качествата на автора, той е известен с острия си и точен поглед върху културните и частност театрални събития у нас, книгата му най-вероятно ще пожъне успехи, но несъмнено ще бъде и критикувана от “засегнатата страна”, за което авторът следва да се въоръжи с търпение, но със същия ищах – все напред да продължава! Искрено му го желая.

    п.п. бих желала да вметна две малки забележки към автора, ако се интересува от читателски мнения, разбира се. Да махне всички умалителни от речника си, които са като “паразитчета” и му пречат; и да устоява на изкушението да коментира самите режисьори – както в случая с Добрева, – съсредоточавайки се само и единствено върху продукта, за който иде реч. Още повече – извън етикета е да се говори за външния вид и възрастта на една дама на всеослушание, авторът е с чувство за хумор и ще ме разбере, надявам се.

    … вървя си по тротоара и си тананикам кой знае защо една песен на Васко Найденов, преведена на италиански: “Адио, аморе мио! Времето е прекрасно, леко топло и разбудено от пролетта.

  • Mihal // 25 апр, 2009 //

    На мен ми хареса представянето на Диманов по btv. Но водещата задаваше изключително тъпи въпроси, все едно през живота си не е стъпвала на театър. Според нея излиза, че когато ни представят глупости по сцените , после точно тези режисьори трябва да бъдат толерирани, сакън да се обидели. Всеки си пати от акъла, това означава, че глупостите на режисьорите се връщат върху тяхната глава. Или може би трябва да ръкопляскаме на невероятните пошлотии, които някои непомирисвали режисура, (в това число министерски протежета нямащи представа от театър) се опитват да изпишат като шедьоври? Но btv е известна с червения си наклон, така че не се учудвам на блюдолизките способности на някои водещи.

  • Гичка Граматикова // 25 апр, 2009 //

    Г-не/Г-жо, тази дума “блюдолизец” ме смая. Подирих веднага значението и етимологичния й произход в нета – хм, интересна дума, наистина. Благодаря за което!
    Не се заблуждавайте, само никът ми е достатъчно “интелигентен”. Понякога дори си слагам русата перука, за да се впиша добре в обстановката. И за да не тръгнат вицове за брюнетки, естествено :)

  • Mihalka // 27 апр, 2009 //

    Гичке, много ти засукан стила и не се разбира какво искаш да кажеш. Слез малко на земята. А може пък аз да не съм дорасла до възвишения ти изказ. Във всеки случай съм фен на Ивайло Диманов. Харесвам го всякак – като стил, такт, възгледи, честност и не на последно, дори на приоритетно място – като външност и излъчване ;)
    p.s. Сайтът му също е супер!

Коментирай