Димитър Ангелов
Снимка: franck_h2o
Сигурно бях извървял няколко мили през саваната, когато, напълно изтощен, седнах най-после да си почина. Моята умора навярно е била огромна, защото, когато видях на два-три метра от мен една пантера, само потръпнах леко. Сякаш и тя беше към края на живота си, също тъй изнурена, крайните части на лапите й бяха черни, остри като ботуши – някаква неизбежна дегенерация от възрастта. Зъби – малко, виждаха се само кучешките.
Изморена беше дори прозявката й. Единственото запазено нещо изглеждаше кожата й – малко набръчкана, но още с известен блясък на косъма. А и мустаците й бяха доста проредяли – тук-там пречупени косми и без определена посока.
- Дона Фатима… – дочух един глас. “Само ми липсваше една дона Фатима в тази ситуация!”, помислих си. После пантерата се надигна с голямо усилие на задните крака, подпря се на един бастун, тръгна към зъболекарския стол и едва тогава забелязах, че носеше тъмни очила. Автентичното беше ме заблудило отново: този път – кожата.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
