Public Republic Art Studio

Людмила Филипова: “Подобно пътуване сред фактите и вярата е много нужно на съвременния човек”

7 април, 2009 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Людмила Филипова

“Светът е винаги отговор, зависещ от въпроса, който човек задава към него”
Stanilsav Brzozowski

Ludmila Filipova

За „Мастиленият лабиринт”
 
Древни митове – световни и български, исторически източници, но и много фикционализирано минало, цитиращи се ръкописи, донаписвания, пресичащи се пътища, герои, в чиито съдби се сблъскват събития от последния повече от половин век – това е само част от замисъла на „Мастиленият лабиринт”.
 
В него голямата история, интерпретациите й, политиката се наслагват в индивидуалните разкази, а писането експериментира с жанровете на трилъра, на философския и историческия роман, на публицистиката и литературата на фактите.
 
Може би в тази техника и в тази направа се разпознават гласовете на касови имена в световния бестселър като Дан Браун и Елизабет Костова, че дори и на всепризнатия Умберто Еко, но тези гласове са добре усвоени и вплетени в едно писане, което има стил, прави заявка, че цени читателя и разчита на неговата активност, и иска да бъде конвертируемо.
 
„Мастиленият лабиринт” на Людмила Филипова е може би най-добрата й книга досега. Следвайки едни от най-успешните световни модели, най-вече по отношение на тиражи и читателска аудитория, романът се разполага на границата на документалистиката и фикцията – героите са пълнокръвни персонажи, със своя история и роля в повествованието, но те са и носители на определени идеи и представи за миналото; през тях се интерпретират митове – световни и български, преосмисля се случилото се през вековете – напластяват се интерпретации, дописват се сюжети; говори се за политика, строят се теории, разгадават се мистификации или се заплитат такива.
 
Доцент д-р Амелия Личева
 

Това е не просто роман, а кино-разказ, който ще ви накара да преосмисляте многократно представите си за началото на човешкото знание.
От увлекателно сменящите се “картини” ще разберете защо ние – живеещите в земите на най-старата цивилизация – носим голяма отговорност да разгадаем и пренесем в бъдещето древните й познания за смисъла на живота и безсмъртието на човешката душа.
 
Стилиян Иванов, режисьор
 

„Мастиленият лабиринт” е чудесен експеримент. Идеята е проста и много ефектна. Читателят се включва в едно разследване. Търси се една изчезнала цивилизация. От нея са останали малко следи, които старателно се заличават. Читателят се превръща в археолог, в криминалист, в откривател. Той получава база данни – документи, снимки, артефакти и насоки, които трябва да го доведат до истината. А истината е някъде около нас. Просто трябва да я видим.
 
Чест прави на автора издирването и събирането на огромно количество документален материал, върху който стройно е изградена основната теза. Чест прави сериозният и задълбочен анализ на фактите. Към тях е подходено много професионално, приложени са достатъчно цитати, материали, снимки и рисунки.
 
В жанрово отношение романът е на границата между класическия исторически роман, книгата – игра и фентъзи литературата.
 
Всъщност и читателят се движи на ръба между илюзия и действителност. Затова романът се чете с лекота.
Стилът е ясен и чист, което подчертава добре сложността на общата идея на „Мастиленият лабиринт”.
 
„Мастиленият лабиринт” е експеримент, който трябва да бъде продължен.
Очаквайте!
 
Мария Станкова, писател, сценарист

Premiera na
Премиера на романа “Мастиленият лабиринт”

Поводът да се срещна с Людмила Филипова беше представянето на три нейни романа на един от най-уважаваните световни филмови фестивали Берлинале 2009, който се провежда през февруари всяка година в Берлин. Книгите на авторката бяха избрани за участие в специалната селекция за художествена литература от цял свят на Франкфуртския панаир на книгата, който е специален партньор на филмовия фестивал.

Не участва единствено романът й “Червено злато”, по който вече се снима международна кинопродукция. На фестивала бяха представени общо 95 романа, от които единствени от България бяха трите заглавия на Людмила Филипова (“Мастиленият лабиринт”, “Стъклени съдби”, “Анатомия на илюзиите”).

С Людмила разговаряме за най-новата й книга “Мастиленият лабиринт”, за вярата, за предизвикателствата при писането на проза, за творчеството, за въпросите, които я вълнуват.

Ludmila Filipova

Какво според теб е най-важно за създаването на един роман?

Добрата оригинална идея, която на първо място да е интересна на самия автор.

Кои са твоите любими съвременни романи? Какво обичаш да четеш? Любими автори?

До преди десетина години имах любими романи, но днес не. Чета много и различни автори, като опитвам да се уча от онова, което считам за тяхна силна или слаба страна. На едни ценя езика, на други, сюжетите, на трети формата, на четвърти идеите. Избягвам да чета автори от жанра, в който пиша – това е моето know-how да съм различна. Иначе винаги заимстваш нещо.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб при писането на проза?

Да създам сюжет, който едновременно да държи читателя и да не е клише. Образите, които трябва да останат от плът и кръв, докато следват сюжета; да запазя чиста идеята; да предам дълбоко, но ясно посланията.

Ot razsledvaneto v Berlin
От разследването в Берлин

Привличат ли те по-кратките белетристични форми – новела, разказ? Защо?

Не засега, с изключение на приказките. Сигурно защото от малка най-обичах да си харесам някоя книга, да потъна в нея, да вляза в кожата на героите, а историята да не свършва. Пиша кратки истории по принуда. Днес навсякъде ми искат само резюмета и short stories.

Кои са изкуствата, които цениш най-много?

Тези, с които съм се занимавала, защото може би имам базата, с която да усещам, да си задавам въпроси. Свирих 10 години, рисувах 7, танцувах балет 5, играх в 3 филма, а сега пиша. Но в крайна сметка май най-много ми допадат литературата, музиката и киното.

Каква метафора би избрала за писането на проза?

Влюбване в реалност, която позволяваш да те погълне, без никога да се случва.

Като медиум на какво приемаш историческото и миналото?

Като неизбежност, за да осъзнаваме настоящето, в което се гради бъдещето.

Наскоро попаднах на една мисъл “Светът е винаги отговор, зависещ от въпроса, който човек задава към него” (Stanilsav Brzozowski). Кой е въпросът, който Людмила в момента задава към света? Какво те вълнува?

Много хубава и много точна мисъл. Обаче мен доста неща ме вълнуват днес като например: бъдещето на планетата; началата и свършеците в любовта; измеренията на доброто писане, отвъд търсещата се критика; оцеляването на застрашените животински видове; безумието на хората, които упорито се борят да променят еволюцията си – нима могат да стигнат някъде, след като не знаят посоката.

Тя се извежда в сложна математическа формула от оцеляването на цялото; мизерията, в която оцеляват много деца по света…

Премиера на романа
Премиера на романа “Мастиленият Лабиринт”

Защо избра заглавието „Мастиленият лабиринт” за последния си роман?

Защото формата му е базирана на средновековен ръкопис, който в плетеницата си от факти и истории представлява лабиринт от мастило. Освен като роман книгата може да се възприеме като тайна кутия, пълна с изписани с мастило факти, от които всеки читател създава лабиринт и единствения му изход.

Кои са най-впечатляващите знаци и следи за древните цивилизации, на които попадна по време на 3-годишното разследване и създаване на книгата?

Неоспоримите доказателства, че началото е било именно на Балканите. При това два пъти – веднъж преди 1,2-1,4 милиона години в земите на днешна България, от когато е датирано най-старото сведение за присъствие на хора в Европа, както и доказателства за способността на първите хора за символно мислене.

И втори път със създаването на най-ярките белези на цивилизацията и писмеността – поне 6 000 пр.Хр. А знаците са десетки. Впечатли ме също удивителната последователност на древните идеи, запазена в метаморфозите на времето.

Разкопки
На разкопки

Би ли разказала на кои магически места си била и кои разкрития смяташ за най-същностни за бъдещето?

Всяко разкритие, в което повярваме и му дадем гласност, неминуемо променя бъдещето. Не можем да знаем кое повече, кое по малко.

За мен най-вълнуващите места, на които съм била и които са се отразили в книгите ми, са Чечен Ица, Джеджу айланд (Корея); Платото Баган, Бирма; Римските катакомби; посещението ми във Ватикана; Железни врати, Сърбия; пещери в Румъния и Италия; древни скални светилища и пещери в България; Тайният град, Рим; останките от Първите и т.н. Всички те се превръщат в магични, когато се пресекат познанията ми за тях и фантазията ми.

Hramove v Bagan, Burma
Хиляди храмове в баган, Бурма

Споделяш, че „Мастиленият лабиринт” е форма на своеобразно издирване на корените на собствената ти вяра. Какви свои истини откри чрез писането на романа? Преосмисли ли мистичното по нов начин?

В този роман няма много мистика. В него давам факти за вековни вярвания, митове и религиозни убеждения. Движи се по ръба на човешкото въображение и познание. За мен романът наистина бе пътуване по пътя към вярата ми и все още не знам до къде ще ме отведе, защото още пиша втората му част със заглавие «Откраднатият кръг на Данте».

Мисля, че подобно пътуване сред фактите и вярата е много нужно на съвременния човек и може би затова книгата имаше така голям успех в България. Днес все по-малко хора могат да вярват безрезервно и все повече ги е срам да признаят гласно, че не могат.

Някога Библията е била написана, за да даде аргументи на хората, нуждаещи се истерично от вяра. Днес Библията вече не е достатъчна.

Как би определила с няколко думи „Мастиленият лабиринт”?

Като Мастиления лабиринт.

Interview za Vaticana
Интервю за Радио Ватикана

В «Стъклени съдби» проблематиката е свързана с рисковете от търговията с живи ембриони. Кои са фактите, които лично те разтърсиха и са в основата на романа?

Това, че всеки ден се произвеждат хора с цел продажба, че се наричат «партиди», а сред рях има десетки братя, сестри, близнаци. Шокирах се, че тези партиди се купуват масово, без значение на цената им, че ембрионите на склад са почти 5 милиона и че вече се създават междувидови хибриди.

Че в репродуктивното здраве е важно «бременност», вместо «бъдеще на детето»; че няма официален срок, за който да е позволено замразяването на емрионите, и никакъв контрол за търговията им.

Какво мислиш за съвременната българска литература?

Смятам, че от гледна точка на голямата литература българската литература стъпи на началната права. От тук насетне авторите ни имат много, много да учат – всеки нещо различно. Това не е проблем, защото всяко начало носи неповторимата тръпка на развитието. Проблемът е ако някой от авторите ни не го съзнава.

Зад стените на Ватикана
Зад стените на Ватикана

Кои са успехите, които най-много цениш? Най-голямото признание, което си получавала досега за своето писане?

Ежедневните писма на читателите, договорите с Русия и Турция, предложенията за филмиране.

Какво би пожелала на читателите на нашето списание?

Да не спират да търсят себе си, да отстояват щастието си (каквато и формулировка да имат за него), да тичат подир мечтите си, защото на хоризонта им се сбъдват чудесата.

И най-битовото – да не се плашат от кризата, защото каквото и да правят, тя ще свърши. Казвам го като икономист. Важно е да съхранят себе си, докато това се случи.

За какво мечтаеш?

За несбъднатото. За онова, което си поръчвам вечер в навигатора на сънищата и изживявам, докато се събудя.

За любовта, за оцеляването на хората, за волята, която ще събуди разума ни да се съхраним. Да съхраним планетата си.

Liudmila Filipova
Снимка: Радомира Чипева

Людмила Филипова е родена на връх Великден през 1977 в София.

Дипломира се като бакалавър от УНСС през 2000, а после учи магистратура към американския университет City University.

Седем години работи като специалист и мениджър в областта на маркетинг, PR и медии, в едни от големите български и международни компании у нас.

Людмила Филипова има вече четири издадени романа, превърнали се в бестселъри, според пазарната статистика. Книгите й се издават в десетки хиляди тираж и често се преиздават.
Януари 2009 Людмила бе единственият чуждестранен автор, номиниран за полуфинала за американската литературна награда“Hidden River”, като финала предстои. Също така, бе номинирана за втори кръг на европейския конкурс “Prix du Livre Europeen” 2008. Людмила има вече договори за издаването на романите й в Русия, Италия и Турция, води преговори със Сърбия. По втория й роман Червено злато се снима мащабна международна кино-продукция.

Liudmila Filipova
Снимка: Радомира Чипева

Людмила пише първата си книга без литературна амбиция. Опитва се във формата на роман да представи своята гледна точка за краха на комунизма и преходът към демокрация. В него авторката вплита секретна и непубликувана досега архивна информация с драматична история за любовта на мъж и жена от два несъвместими свята.

Анатомия на Илюзиите (2006) бележи голям успех, като романът е преиздаван вече шест пъти за две години.

През март 2007 излиза романът й Червено злато (2007), който в напрегнат трилър съчетава темите за незаконната световна търговия с кръвни продукти и задържаните в Либия медици. За да напише романа, Людмила Филипова прави разследване в пет държави, включително и в Либия. Романът има шеметен успех, като се продава в десетки хиляди тираж. В момента по книгата се подготвя сценарий за филм.

През февруари 2008 излиза романът Стъклени съдби (2008), който за първи път представя в литературата шокиращите теми за масовото производство и търговия с човешки ембриони, както и бизнеса с асистирани технологии. Жанрът й е драма-трилър, а формата е обявена в медиите за изключително оригинална. Книгата предстои да се преведе в няколко страни, сред които и Русия.

Liudmila Filipova
Снимка: Радомира Чипева

През януари 2009 излезе и най-новия роман на Людмила Мастиленият Лабиринт (2009). Това е най-амбициозният й литературен проект. В исторически трилър, със загадки, съспенс и завладяваща история, авторката предава огромно количество информация, хипотези и фактология за история, философия и религия, докато в един миг читателят попада в лабиринта на собствената си реалност и се захваща упорито да търси изхода й. Първият й тираж се изчерпа за десет дни и книгата е в класацията за най-продаваните книги.

Все по-често в медии и рецензии излизат мнения, че Людмила Филипова е добър разказвач, винаги с оригинална тема, различен стил и успява да запълни нишите в съвременната българска литература за романи загадка, амбициозни като проекти трилъри, но с оригинални форми, многопластови и ясни послания. Авторката постепенно изгражда свой собствен стил и жанр, в който изследва значими за обществото ни теми в завладяващи истории на границата на фантазията и твърде автентичната реалност.

Liudmila Filipova
Снимка: Радомира Чипева

Професионален опит

Людмила е работила в компаниите: “SAP Bulgaria”, като маркетинг мениджър; “BDA Bulgaria”, като консултант бизнес развитие; гръцката ИТ верига “Мултирама”, като маркетинг мениджър; медицинската компания “Medimag-MS”, като търговски директор и рекламна агенция Desiderata, като управител.

Журналистически опит

На българската масова публика тя е известна с работата си като журналист към ТВ 7 ДНИ, ТВ Триада, главен редактор на сп. Маркетинг&Медия. Нейни статии и анализи са публикувани във в. “Монитор”, в “24 Часа”, в. “Новинар”, в. “Икономически живот”, сп. Тема, сп. Businessweek България и др.

Участие във филми

Людмила Филипова е участвала и като актриса в няколко детски филма, най-популярните сред които са: КУЧЕ В ЧЕКМЕДЖЕ 1982: р. Димитър Петров ДЕНЯТ НЕ СИ ЛИЧИ ПО ЗАРАНТА 1984: р. Неделчо Чернев ТЪРСИ СЕ СЪПРУГ ЗА МАМА 1985: р. Мариана Евстатиева-Биолчева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Джани // 8 апр, 2009 //

    Чудесно представяне на Людмила Филипова!

  • papa // 14 окт, 2009 //

    Както обикновено с балканска симпатия към вкуса на бозата.

  • Лияна // 20 сеп, 2012 //

    Ако “бозата” има такъв “вкус”, какъвто се долавя в текстовете на Людмила, то , дори и да е балканска/пък и в това няма нищо обидно/, тя пак ще бъде най-вълшебното “питие”. Но за да се усети, то трябва да се пробва, а не само да се подражава на някои злословия…

Коментирай