Public Republic Art Studio

130 години от обявяването на София за столица

2 април, 2009 от · Няма коментари

Милена Андреева

На 3 април 1879 г. София е избрана за столица на България

sofia
София – Златарската чаршия

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.), в което участват 229 депутати, поставя началото на парламентарния живот в освободена България.

Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Българското княжество се определя като “монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”, като Народното събрание се дели на велико и обикновено.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Приет е принципът за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр.

На 4 януари 1878 г. София осъмва свободна, а близо 11 650 й жители празнуват по улиците придобитата с цената на толкова жертви свобода. По това време оживено се обсъжда въпросът кой български град да бъде провъзгласен за столица на независимата българска държава. Сред най-убедителните кандидатури е София.

Marin Drinov
Марин Дринов

“Първи, който най-авторитетно и аргументирано лансира идеята София да бъде столица на новата българска държава, е българският историк, учен и общественик – проф. Марин Дринов.”, разказва Георги Коцев, главен експерт в Софийски исторически музей.

“Заживявайки още преди Освобождението с мисълта за София като българска столица, той пише на чешкия историк и български политик Константин Иречек в първите месеци след Освобождението: „Наша София полека-лека се украшава и готви да стане столица.”, на което Иречек отговаря: “Столица не може да бъде друга освен Средец, в средата на българската земя. Нали това е Ваша стара идея!”


Снимка: Klearchos Kapoutsis

С идеята на Марин Дринов са съгласни и повечето от видните по това време български общественици. Разбира се не липсват и предложения други български градове да поемат тази роля. Сред основните кандидати били старопрестолният Велико Търново, Пловдив – като най-големия български град по това време, крайдунавският Русе и пр.

Но идеята на Марин Дринов се налага, тъй като той бил съветник на княз Дондуков, оглавяващ временното руско управление на освободената държава. Княз Дондуков премества своята резиденция от Пловдив в София, с което до голяма степен предопределя и избора на бъдещата столица.

В едно от писмата си до руския граф Милютин князът изтъква стратегическите предимствата на София като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа.

На 3 април 1879 г. Учредителното Народно Събрание, което заседава във Велико Търново, извършва акта на определяне на София като главен административен, политически и обществен център на България. Така София е провъзгласена за столица на новоосвободената българска държава.

„Расте, но не старее” – това е девизът на нашата столица, град с хилядолетно минало и пулсиращо с ритъма на съвременността настояще.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Разположен на един от най-древните и оживени пътища на Европа, свързващи Запада с Изтока, през хилядолетията градът е приковавал вниманието на различни култури и цивилизации, завещали ни безценни свидетелства за някогашния им възход и падение.

Днес, близо 130 години от провъзгласяването й за столица на България, София е модерен европейски град, в който съжителстват минало и настояще.

Според учените градът е основан преди повече от 2700 години от нашите предци – древните траки. Тракийското племе серди се заселило около минералните извори, които бликат в центъра на днешна София, и там основали своя град – Сердика.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

По-късно, когато териториите на днешна България попадат в пределите на римската империя, Сердика се превръща във важен административен център в тази част на Балканите. Принос за това има император Марк Улпий Траян /98-117 г./, който на мястото на предишните дървени стени, издига мощни каменни укрепления и дава родовото си име на града – Улпия Сердика.

Близо 200 години по-късно, друг римски император – Константин I Велики, толкова силно се привързва към сгушения в подножието на близката планина град, че го нарича „Моят Рим”. Като страстно вярващ християнин, Константин искал да направи този град и столица на новата религия, но се установил в Константинопол.

В 447 г. хуните изгорили град Сердика. Нов подем настъпил при император Юстиниян /527-565 г/. Тогава Сердика била оградена с внушителни крепостни стени, останки от които са запазени и до днес в центъра на града.


Снимка: Eimoberg

От края на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните и градът постепенно загубил римо-византийския си облик. Тогава бил в пределите на Византия. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица.

Арабският географ Идриси през XII в. споменава този многолюден град с името Атралиса, лежащ “в широка и плодородна равнина”. Интересни сведения за града има в житието на Св. Иван Рилски, назован в него “Средецкия светия”. След 1194 г. Средец възстановява своето име и е включен в пределите на второто българско царство.

В края на XIV в. по името на голямата църква “Света София”, на името на богинята на мъдростта, градът получил днешното си име. През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами (бани), кервансараи.

Всъщност историята на този град е изпълнена с превратности. Градът неведнъж е възкръсвал от разрушителните набези на нахлуващите варварски племена и едва в XIII-XIV получава днешното си име София.


Снимка: Eimoberg

Много бежанци от територии, които са останали извън пределите на България, прииждат в София и поради това 20-те години на XX век е време на изключително хаотично и неконтролируемо развитие. През 1934-36 г. се създава нов план за изграждането на града, известен още като „Плана Мусман”.

В много кратък период, съвпадащ с годините на икономически подем на българската държава, София придобива модерен за времето си европейски облик с добре изградена и подредена градоустройствена структура.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

„Следва един скокообразен период на развитие – казва главният архитект на града Петър Диков, Това е периодът на 60-те до средата на 80-те години на XX век, когато София е столица на социалистическа България. Изключително много население се стича в нея.

За да се посрещне огромният поток от хора, се строят тези грозновати жилища-комплекси, на които сега сме свидетели. Ако се върнем 30-35 години назад, хората ги възприемаха като гета. Но този период отмина и сега градът по абсолютно обективни причини претърпява едно поредно скокообразно развитие.”

Днес, след 130 години, градът отново се променя. Старите сгради се заменят със стъклени силуети от бъдещето, а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове.

Въпреки времето обаче, вечните символи на столицата и България няма да изчезнат.


Снимка: Yovko

Катедралният храм “Св. Александър Невски”, който е централната патриаршеска катедрала на автокефалната българска православна църква и забележителен паметник на каменната архитектура, иконопис, орнаментика и култура. А в криптата на храма има колекция от шедьоври на българската иконопис.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Забележителен е и площадът около храма, където се намира Паметникът на незнайния войн с вечен огън, откритият пазар на народни носии, бродерии и ръчни плетива, както и малък антикварен пазар под открито небе.

В рамките на същия площад се намира и църквата “Св. София” (VI в.), дала името на града. В края на ХVI в. е била превърната за кратко време в джамия , но скоро след Освобождението е била осветена. Днес реставрираната църква е отворена за посетители. За жалост голяма част от фреските вече не съществуват, но някои редки икони са се съхранили.

В църквата се пази кичур от косите на Апостола на свободата Васил Левски. Зад църквата се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921), а в началото на градинката пред църквата е неговият паметник.


Снимка: Михал Орела

Народният театър “Иван Вазов” е друг символ на столицата, основан през 1904 г., а сградата му е била завършена през 1907 г. Построен е в стила на немския класицизъм с много елементи на модерния тогава стил сецесион. Интериорът е обновяван на два пъти – след пожара в театъра през 1923 г. и 1970-1976 г.

В салона има два балкона и 850 места. Функционират две камерни сцени – едната със 150, другата с около 100 места. В театъра работят едни от най-добрите актьори и режисьори на страната, някои от които с европейска известност.

Сградата на Народното събрание (1884, 1890, 1928) , с фронтон, на който е изписан девизът “Съединението прави силата”, е ключов елемент в националния герб на Република България.


Снимка: Klearchos Kapoutsis

Срещу сградата на Парламента е паметникът на Царя Освободител на България (1905) – руският цар Александър II. На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките, създадена през 1869 г., а на изток през градинката – Софийският университет “Св. Климент Охридски”.

Това е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1888 г. и построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния вход на университета. Недалеч от университета се намира Мавзолеят на Батенберг.

rotonda
Църквата “Св. Георги”

В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се намира известната римска ротонда, превърната в църква “Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара.

Останки от римската култура могат да се видят и на други места в София.

Площадът около Централните хали е също богат на забележителности. Халите (1911) са покрит пазар от началото на века. Тук се намира и джамията от 1576 г., зад нея на изток – банята (1913), римските руини на север от банята с ъгловата кула от крепостта на Сердика, синагогата (1909) на запад от халите.

В подлеза на ЦУМ (на юг от халите) е църквата “Св. Петка Самарджийска”. В нея според една от хипотезите вероятно е бил погребан Васил Левски. Почти изцяло вкопана някога в земята.


Снимка: Михал Орела

Паметниците на София са много. Най-обичан и почитан от всички българи е паметникът на Апостола на свободата Васил Левски (1895). Издигнат е на лобното му място. Руският паметник се намира на запад от центъра на града и е посветен на руския цар и падналите руски воини в борбата за свободата на България.

Паметникът на създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий се намира пред Народната библиотека.

Сред паметниците могат да бъдат наредени и двата най-популярни моста на София. Лъвов мост (някогашният Шарен мост) на Владайската река се намира на север от центъра на града по посока към Централна гара. Четири лъва стоят на високи постаменти.

Орлов мост на Перловската река се намира в началото на булевард “Цариградско шосе” – пътят за Пловдив и Истанбул. Четири бронзови орела, гледащи в четирите посоки на света, са поставени на 12-метрови пилони. От него в югоизточна посока започва Борисовата градина.


Снимка: Slavcho

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай