Public Republic Art Studio

Христина Топалска: Изкуството да създаваш свят

7 април, 2009 от · 3 Коментара

Интервю на Антина Златкова с фотографа Христина Топалска

христина топалска

Христина Топалска е на 19 години. Родена е в гр. Елин Пелин. Сега е във втори курс, специалност Англицистика в НБУ. Занимава се с музика, пътешества и рисува свой собствен свят през обектива – цветен, усмихнат, пълен с живот.



Как би се описала с едно изречение?

Търсеща онова, което още спи в мен.

Какво те кара да се усмихваш?

Приятелите ми и музиката. Заекът ми, брат ми и някой страшен филм, изгледан в голяма компания.

Къде се чувстваш вкъщи?

Там, където някой ме е чакал да се завърна.

Какво ти дава фотографията?

Свобода. Когато погледна през обектива.. нещото, което виждам е света, който аз създавам. Аз решавам каква ще е светлината в него, какво ще позволя да влезе и какво ще изхвърля от кадъра, какви цветове ще сложа и от къде ще го погледна.

„Първият фотоапарат (Canon PowerShot 550A) си взех след 12 клас с парите от бала. Снимах около година и половина, когато една фотографка от Австралия посвети журнала си на мен, кръщавайки го “Артисти, които хващат окото”. Тогава си купих Canon EOS 400D и още първата седмица съжалявах, че съм го взела, защото не разбирах нищо. Сега мога да кажа, че напредвам и снимам все повече.”

Какво се стремиш да уловиш в снимките си?

Различно е. Когато снимам хора, най – често се опитвам да хвана непринудени моменти. Затова най – често снимам приятели, с които се познаваме добре и сме показали един на друг всичко от себе си. Аз съм си измислила предварително фотосесията.. дрехите, грима, косата и каквото още трябва. И започваме.. и в процеса на снимане обикновено се случва нещо, което прави снимките спонтанни и искрено усмихнати.

Просто се стремя да уловя точния момент. Понякога нещо ми грабва вниманието … например чаша и отпечатък от кафе върху масата под светлината, която влиза иззад тънките пердета… Важно е в кадъра да има настроение.

„Все още не съм прочела нито една книга за фотография. Сега се съсредоточавам главно върху портретите и смятам скоро да се запиша на курс, за да науча някое и друго правило.
Започвам да работя и по един проект за “Нощта на музеите” в Пловдив през септември, където ще се изложат няколко мои снимки на тема “Лицата на 21 век”.”

С какво снимките изразяват светоусещането ти?

С леко убитите си цветове. Това е едно нещо, което не винаги мога да контролирам при самото заснемане, но коригирам при обработката, ако се наложи. Най-често добавям малко повече сиво. Така го виждам аз света – не толкова ярък, но не и мрачен. Просто по-спокоен.

С какво те промени фотографията?

Започнах да виждам много от нещата от друг ъгъл. Спирките, претъпкани с хора, не са само спирки; светещите реклами не са само реклами; чашата, от която пия чая си, не е просто чаша. Има толкова много цветове, отблясъци, отражения и ъгли, че направо ми се завива свят понякога. И много често, независимо къде съм, си представям нещата в снимки. Как бих ги поставила, от къде бих ги заснела.

Фотографията ме научи да оглеждам всичко отвсякъде, за да видя най-добрите и най-лошите му страни. Научих се да бъда наблюдателна и търпелива, за да успея да извадя от предмета или човека, онова, което искам – истината зад обвивката.

Какви са плановете ти, свързани с фотографията?

На първо място (и за сега е само то) да се подготвя добре за изложбата си през септември.

Какво място заема изкуството в твоето ежедневие?

За жалост не толкова голямо, колкото ми се иска. В момента съм затънала в това да си оправя нещата с работата, университета и малкото време, което имам, за да се срещна с приятелите си. Но смятам да променя това и да поработя повече с фотоапарата, китарата и моливите си в съвсем скоро време.

За какво мечтаеш?

За каравана, за пари, достатъчни за бензин и храна, две китари (с тях да си изкарвам парите за въпросния бензин и храна), английски сетер (бял на черни петна) на име Джазз, шарени поли, шалове, фотоапарат, за да заснема цялата лудост; и дълъг път под краката ми.

“Искам един ден да мога да кажа, че съм станала онази, която съм искала.”

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Jeramy // 7 мар, 2017 //

    Magnificent goods from you, man. I’ve understand your stuff previous to and you are just extremely excellent.
    I actually like what you have acquired here, really like
    what you’re stating and the way in which you say it. You make it entertaining and you
    still care for to keep it sensible. I can not wait to read much more from you.
    This is actually a tremendous site.

  • demos.gamer-templates.de // 19 мар, 2017 //

    It’s distinct characteristic is the presence of white patches about the body.

    The biggest downside to skin psoriasis is that you’ll have to accept that you are dealing with this condition. Organic extra virgin olive oil could be applied topically two times a day to many types of
    psoriasis to hold your skin soft and reduce irritation. http://demos.gamer-templates.de/specialtemps/clansphere20114Sdemo01/index.php?mod=users&action=view&id=1675471

  • abeldostie818.blog.fc2.com // 21 мар, 2017 //

    In the 1920s as well as 30s the dish pill showed up
    in popular media as one thing inevitable, along with
    a contact from the frightful.

Коментирай