Public Republic Art Studio

Благовещение – 25 март

25 март, 2009 от · 2 Коментара

Милена Андреева

Днес е Благовещение – денят, в който според Светото писание Архангел Гавриил донесъл на Дева Мария вестта, че тя ще роди сина Божий – Исус Христос.

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.”

Така повествува Св. евангелист Лука, за този ден как Ангелът на пречистата девица в галилейския град Назарет й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Светия Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия – Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението.

Изпълнена с недоумение поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти” (Лука 1:38). Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника.

Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство), и едно от най-големите тайнства в християнството и празник на всички, които откликват на благата вест и посвещават себе си в служение на доброто, на чистото и възвишеното.

По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март и винаги се пада през Великия пост, както е утвърден от Църквата през VІІ век.

Благовещение е сред най-ранните изображения с християнски сюжети. Според преданието част от тях са нестигнали до нас произведения на скулптурата и приложните изкуства, които, преди да бъдат разрушени, са послужили за образец на съответните композиции в най-рано издигнатите храмове и икони – след времето на утвърждаване на християнството в ранния IV в.

В житие на Св. Панкратий Тавроменийски се твърди, че още апостол Петър съградил черква в Понт и повикал зограф на име Йосиф, комуто възложил изписване на земното житие на Въплътения Божи Син от Благовещение до Възнесение.

Св. апостол Петър изпратил Св. Панкратий и Маркиан да проповядват Евангелието на Запад, като им дал и два тома с изображения на божествената история на Стария и Новия завет, съставени по апостолска поръка, за да разпространяват евангелските сюжети при украсата на новостроените храмове. Иконоборството и по-късните арабски набези причиняват унищожаване на повечето от тези ранни паметници.

За установяване началото на почитанието от християните на Благовещение може да се съди по достигналите до наши дни предметни изображения не само в иконописта и монументалната живопис (икони, фрески, мозайки), но и в миниатюри на ръкописи, в скулптури и саркофази, в бродерии на тъкани.

Празнуването на този ден се предполага да е установено в Константинопол или Мала Азия. Изображения на Благовещение присъстват още от втората половина на ІІ век и първата половина на ІІІ век сред фреските на катакомбите, сред мозайките в Равена (след 400 г.) и в Рим на триумфалната арка на църквата Санта Мария Маджоре (432-445 г.), изпълнено при папа Сикст ІІІ или даже по-рано.

В българския народен календар денят е известен като Благовец или “половин Великден”. По мястото си в него празникът стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

Поверието гласи, че който чуе първото кукане на кукувицата, трябва да се докосне до парче хляб или до пари в джоба – за да са имотни и сити всички през цялата година.
Вярва се още, че на този “благ ден” и най-силната отрова губи своята сила и всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат и ушите на малките момиченца.

Днес още, на някои места в страната, срещу празника иманярите търсят заровени пари. А пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. С вярата, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.

Независимо че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба – печена или варена. Стопанките трябва да замесят и „шарена” пита, специално посветена на Божията майка. Нарича се така, защото се поръсва с орехи и сушени плодове. А тъй като празникът се свързва по-често с идването на пролетта, задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) На обредната трапеза се слагат баница и лучник.

Но преди да приготвят обредната трапеза, в ранни зори още, жените премитат къщите и дворовете си и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. Мъжете пък палят и големи огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение.

Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

Макар че в народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, тя същевременно е избягвана, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните. На Благовец се вярва, че на когото змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен, ще оздравее. Удряйки в желязо, се прави ритуално пъдене на змии и се казва заклинание: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец”.

А който види летящ щъркел, ще е благословен през цялата година. Против урочасване се прави възел на коланче или забрадка, което не се развързва до другата година.

На този ден не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.

На Благовещение на църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи и по време на Великденските празници.

На празника Благовещение на Пресвета Богородица се почитат и всички именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо,Благойна, Богдана, Богдан, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.

Благовещение

Пейо Яворов

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи —
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…

25 март 1906

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Emilia Avginova // 26 мар, 2009 //

    Миленка, благодаря ти за интересната информация за този прекрасен празник!

  • Нанка Събева // 24 мар, 2016 //

    Това е един от най-хубавите празници ,а поднесената информация е много полезна за мен.

Коментирай