Когато разговарях с онзи пъстър гълъб

22 март, 2009 от ve · Няма коментари

Вера Балева

Gylyb
Снимка: oNico®

Тогава съм оставила живота си.

Когато разговарях с онзи пъстър гълъб.
И той ми обясняваше,
че надценяваме летежа.
Жестикулираше с крилата си.
И беше покъртително неубедителен –
същински Дон Кихот.

Бе слънчево, когато тръгвах.

Тогава съм оставила живота си.
На пейката.
Носех го в торбичка.
Винаги.

Съдържаше ми името.
Адреса.
Любовите.
И всички опити за полет.
/Естествено, че безуспешни./

Сега го търся – този мой живот.

А гълъбът го няма да ми каже пак,
че надценяваме летежа.
Торбичката я няма.
С името.
Адреса ми.
Любовите.

Възможно е да е успяла да политне.
Тя беше найлонова.
И лека като птица.

А аз пристъпвам тромаво.
И вече си измислям друг живот.

© 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително!

Рубрики: Frontpage · Tворчество