Public Republic Art Studio

Пътят на делфините – I

27 март, 2009 от · Няма коментари

Иван Методиев за поезията и вампирията

Добрина Топалова

dark
Снимка: Камен Фердинандов

Достатъчно беше да прочета само един стих – Познание, аз всъщност те сънувам, за да разбера, че някой изрича познато Дао. Така открих Иван Методиев. Чрез него попадах все в ближни светове и неведнъж съм имала онова усещане – че някой те изразява и онова, че нечие слово те избистря преди някакво себеосъзнаване, и онова, че говори самото същество поет – усещания, които нареждат някого сред любимите ти автори.

За Иван Методиев неведнъж е писано суперлативно. Особено след посмъртно издадените му “Повече тишина” и “Избрано”/негов личен подбор/ литературата оцени недвусмислено цялостния му принос и потърси с особена категоричност образа му сред поетите на България/а и не само сред тях/: Иван Методиев бе от малцината съвременни поети, за които с пълна сила важи казаното преди векове:

Той каза неща, вие другите – думи. [1]; След горестното и гордо бягство на Иван Методиев от маратона ние останахме без вестоносец. [2]; Иван … беше българският поет, който в най-голяма степен изпълваше мита за поета тук, у нас. [3]; Иван Методиев беше един от синонимите на поет[4].

Не бе пропуснато и това: Неговото творчество бликаше истински поетичното, такова, каквото е в най-чистия му вид[5]. И това: той успя да разшири поезията до пространства, които не влизаха в литературния канон у нас[6].

Но се оказа, че преди да си отиде е оставил още един безподобен текст – през 2006 година от издателство “Стигмати” излезе “За образите и световете”. Нарекоха я с право уникална не само за българската култура, един нов тип митично-поетична философия, една нова, битийно-еротична поетика, която за някои би могла да прозвучи твърде абсолютистки[7].

Но точно такива идеи за поезията изрази и неговата “Нава” – модерни и древни едновременно, източни и западни едновременно, не толкова митично-поетични, колкото мистико-поетични – така бих определила и идеите в тази негова книга. Помните ли Областта Нава:Нава е мигновението на поетичното по начина, по който то се явява[8].

Иван Методиев не е пропускал и в критически тип текстове да припомня на нашето “многоучено време” отдавна обявени за ерес и забравени истини –магиката на поезията е по-древна от самото поетическо изкуство – защото тя не е нищо друго освен магиката на вселената[9].

В този смисъл “За образите и световете” е по-скоро ярко обобщение на един цялостно проявен творчески мироглед, в присъщия му уникален синтез на духовни, философски и естетически потоци, неведнъж разпознаван като такъв от литературата :

И. Методиев бе по-скоро натурфилософ, а не културфилософ, беше философ на “нещата”, а не философ на “думите”[10] ; поет на една философичност, някак “вкопана”, “непоказна”[11] , богата с иманентно парадоксалното, с афористичност, с философеми, заредени с вътрешна енергия и звучащи с простотата на хайку[12] ; поезия от далекоизточни кратки форми, пропита с близкоизточна метафизика[13] ; и – нава и близостта й до даоистката идея за спонтанността и не-действието и будистките идеи за Татхата и пустотата, но вкоренена в български традиции[14] .

Но в същото време “За образите и световете” въздейства и по нов начин – и с волята да бъде изречена не просто литературата, а свръхсмисловото й лоно, духовния й първообраз :

онова там отдолу може да е същност единствено и само ако е поетично по род, и с безмилостния си към човека на забравата, към имитатора на духа изказ. Все неща, които особено вълнуват днес човека на словото, такива, за които си струва да се говори в Кръстопътните земи в това кръстопътно време.

Добре знам:
Бог твори.
Сатаната обяснява.
Иван Методиев

А тази книга е толкова сътворена. Затова просто ще я оставя да говори.
Самопроявяващата се същност:

Дао е неуловимо и непостижимо.
О, непостижимо и неуловимо е,
Но все пак вътре има образ[15].

По навик или по инстинкт, обикновено го наричаме духовното.То е всечовешки присъщото, онова, без което никакво определение за човек не е възможно.; същността, онова там отдолу; независимо от това как ще бъде наричано – бог, дао, пустота, неопределеност, нещото, вакуумът ;То е поетичното в действие.

Именно поетичното, т. е. онова, което е Нещото преди образа и името, първоначалната енергия на ядрото – Майка на вселената[16]. Текстът с особена настойчивост полага именно него в центъра на вниманието, настойчиво изтласква в подчинени или в по-далечни зони понятията поезия и стихотворение, не разсъждава за поетики, защото Каквото и да е онова там, чрез което са нещата, в поетика е..

Поетичното като интензивност, принцип на проявлението и проявление е положено там, където му е мястото от началото на времето, където го знае мистикът. И задължителното за времената на забравата уточнение – но под “поетично” никъде тук не се разбира ” стихотворно”.

Същността – действително съществуващото, истинното – е поетично само по себе си. Казано по друг начин: Истинно значи поетично.; Поетичното е принцип., …чрез изкуството съзнанието се пробужда за битийно действие; Поетичното съзнание е в някаква неразчленимост от чистата природа.

Всъщност подобни твърдения изглеждат абсолютистки само за онези, които не са се отваряли за Извора. В древността на човешкото няма съмнение, че същността говори в звук и образ, че изживяването на откровението от човека – ос, кух съд, посредник – няма как да не бъде дълбоко субективна опитност, затова – за явленията на стиха поетът е “приборът”.
Човекът: детето на духа:

Границите на света не са граници на човека. Къде е човекът – във времето, сред формите на световете или сред нищото, или между време и нищо[17] , как да се познае – чрез сетивата си за световете или чрез онези прости сетива[18] , които му възвръщат пътя към началото – човекът е в онова, което е винаги отсъстващото – не в наличното, а да го наречем въжделение; Кучето брани кокала, лъвът – плешката, чакалът – мършата.

Човекът брани до смърт един образ, една идея, една илюзия, една съкровена недоизказаност, една лудост, както ще да се нарича: – но във всички случаи е отсъствие… Основателно наричаме празен човек оня, в който всъщност не сме успели да съзрем достатъчно празнота.

Поезия и имитация:
Когато великото Дао е забравено,
се появяват любезността и моралността.
Когато се породят
мъдростта и интелигентността,
започва голямото преструване[19].

Поетите, метафорично казано, са способни да черпят направо от чистата геометрия и дори от онова под точката, проявявайки го като енерго-маса;… поетичното съзнание, така да се каже, извлича света от онова там отдолу.; Поетичният акт пронизва до дъно битието.; не се ли оказва стихът ехо на битийни събития, на събития от свръхпорядък?

Не се ли загатва в спонтанността на поетичния акт, в самодействието на принципа, човекът като про-будител на битието, като съ-инициатор на едно безкрайно мироздание? На мирозданието?

Следва продължение

___________________________________________

1. Игов, С. Метафизически пейзажи и социални ламентации: поетиката на Иван Методиев – В: Методиев, И., Избрано.С., 2004, с.18
2. Леонидов, Р. Послеслов. – В: Методиев Ив., Повече тишина.С., 2004, с.48
3. Господинов, Г. – В: Енев, Д. In memoriam – В: Сега, 16.07.3003
4. Дойнов, П. Из поезията на 2003 година – В: Словото, 2004
5. Николова, А. Поезията като разсъбличане от тялото – В: Методиев, И., За образите и световете. С., с.126
6. Господинов, Г. Пак там
7. Николова, А. Поезията като разсъбличане от тялото – В: Методиев, И. За образите и световете, С., с.127
8. Методиев, И. Областта Нава, 1
9. Методиев, И. Една чиста соната – В: Литературен фронт, 40, 3.10.1985г.
10. Игов, С., Пак там
11. Танев, Д. ”Високочестотна” и “Турболентна поезия” – В: Пламък, 2002, кн.7-8
12. Костова-Панайотова, М. Пътуване на духа-В: Сега, 26.03.2002.
13. Трендафилов, В. Разпадането на подиума, Литернет, 08.03.2006
14. Николова, А. Влияние на далекоизточните религии в България – В: Философски алтернативи, 2005, кн.1, с.70
15. Лао дъ Дзин, 21
16. Методиев, И. Майка на вселената, 1990
17. Методиев, И. Време и нищо, 2001
18. Методиев, И. Прости сетива, 1980
19. Дао дъ дзин, Канон за пътя и неговата блага сила, 18

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай