Public Republic Art Studio

Тайнство

21 март, 2009 от ·

Димитър Ангелов

familia
Снимка: urubatan

Когато понечих да изключа телевизора, репортерката каза с глас по-скоро унил отколкото отчаян: “Ето какво остана от църквата – само тази снимка!”
Показваше една стара, пожълтяла снимка и доста замъглена поради смущенията в телевизионното предаване.

“До къде стигна висшата технология! – помислих си веднага. – Тези разбойници, и сигурно са извънземни, или поне не са тукашни, са в състояние да превърнат папата, пардон, Негово Светейшество, в обикновен микроорганизъм.

Микроорганизъм с божествена мъдрост, способен да я предаде на другите организми от своя вид и подобни и така да подрони устоите на цялото миросъздание, да го атакува на молекулярно ниво и да унищожи видовете, заедно със Земята, а след това и другите планети”.

И с тази греховна мисъл вдигнах очи към небето и видях как някой се кръстеше. По това време градушката вече беше счупила кръста на купола на църквата и сега той напомняше силуета на бесилка и всяваше страх само при вида на този символ на пресветата църква – да бъдат обесени някои идеи, за да се спасят други. Затова се въздържах от тези мисли и слязох, за да отида на кръщавката.

Пиедаде беше прекарала първите седем години от живота си в грях – не бяха я кръстили. Свещеникът попита строго:

- Вярваш ли в тайнството на Светата Троица? Кажи “да”!
И тя каза “да” като всяко дете, което отговаря, когато го питат дали обича шоколад.
- Господин отец, Ваше преподобие сте луд или се гаврите с доктрината?
- Вярваш ли в тайнството, впрочем, отказваш ли се от съблазните на злото?
- Кажи, че се съмняваш – намесих се аз, като я докоснах леко по рамото.

- Вярвам в съмнението.
- Вярваш и се съмняваш едновременно, това ли искаш да кажеш? Както и да е! Продължаваме… Различаваш ли истината от лъжата?
- Различавам в съмнението.
- Обясни ми сега загадката на съмнението!
- Загадката на съмнението се разбира лесно, но е трудно да се обясни.

- Ваше преподобие, знаете ли какво говорите? Не се ли подигравате с нас, тъй като това дете не разбира нищо от тези неща?
- Трай си, човече! В религията, когато се говори, не се знае, не се разбира. Всичко е въпрос на вяра.
- Не е най-подходящото място да се говори за религия – забележи кръстницата.
- Тогава къде?
- В университетите, по площадите, пазарите, по стълбищата, в болниците – там където не процъфтява вярата.

- Чакайте малко! Това, което преобладава в болниците е вярата – достигна един глас от полумрака. – Имайте добрината да не забавяте ритуала.
- Човекът е добър по природа и лош по съдба, затова всяко възпитание или служи много малко или не служи за нищо.
- Има един вид доброта-състрадание, на която е толкова трудно да се устои, че се оставяме да ни отведе направо в посредствеността.
- Господа, добротата е толкова разнообразна, че не е приятно да се питаме за нейната същност. Бих искал само да добавя още едно възражение срещу тайнството на…

На входа се разнесе смях на бебе. Колко пъти този смях отнема загадката на цялата вселена!

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Тайнство” – “Sacramento” – in: Partida Incessante, Editorial Nova Ática, Lisboa, 2001 (първа публикация на разказа в превод на български)

Dimíter Ánguelov

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini