Public Republic Art Studio

Астор: “Всичко, което съм направил до този момент, преди това е било мечта”

18 март, 2009 от · 13 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Румяна Райкова с мага Астор

-

Великият български маг Астор е роден с името Антраник Арабаджиян. Антраник означава „първороден син”, какъвто той всъщност е. Роден е в Шумен на 18 ноември 1943г. Неотдавна, в зала номер 1 на НДК, той отбеляза 65-тата си годишнина с грандиозен спектакъл.

Харизматичен и сладкодумен събеседник, споделящ с охота, със завладяващ чар, той бързо топи всяка дистанция и не обича да поддържа разговор на „Вие” повече от 3 минути. Защото Астор владее до съвършенство не само магичното изкуство, но и изкуството да печели приятели.

Не напразно се радва на любовта на хората, дори жълтата преса е рядко благосклонна към него. Астор е единственият за сега европеец, носител на Оскар за магично изкуство и още куп престижни награди, с над 15 хиляди представления зад гърба си, разнесъл славата на родината ни навред по света.

-

Заедно с любимата си болонка, той ни посрещна в своя “рАСТОРант”, в който се помещава и Магичният театър.

Ти си първият източноевропеец, който през 1990 г. е успял да бъде на сцена в Лос Анжелис и Лас Вегас. Как се случи всичко?

Трудно ми е да кажа, но явно не съм се чувствал много добре там. За пръв път видях Лас Вегас през 1982 година. Вдигнахме се с една кола, с мой съученик, който живее и работи там. Тръгнахме сутринта, за да пристигнем събота на обед, а неделя трябваше да се върнем. За тези 24 часа видях максималното, което може да се види.

Разбира се, бях разучил предварително къде да отида и какво да видя. Първо посетих най-мащабното магично шоу за всички времена – Зигфрид и Рой, невероятно преживяване. Гледах тяхното шоу и се чувствах леко притеснен, че не мога и аз да работя там. Всичко е изключително мащабно. Само балетът им се състоеше от 60 дами – нещо, което не бяхме виждали до този момент.

След него, гледах най-голямото шоу във Вегас – „Джубилей”, или преведено – юбилей, което беше тогава в бившето ЕмДжиЕм. Там ми стана още по-лошо, а дамите в балета бяха 100 – наредени на стената като в пчелна пита, във всяка клетка по една жена. А отдолу прекрасна богиня, мулатка, която играеше с едно момче, което изчезваше при нейната поява. Играеха тогава Самсон и Далила. Представете си, по сцената се разминават истински самолети, от тавана падат стъклени подиуми, тук танцуват 3, там танцуват 4, направо се побърках.

Накрая, с едни огромни снимки, метър и половина на два, се появяват две балерини. На едната снимка е името на хореографа, на другата на режисьора и т.н., а на самия финал се появява и снимката на продуцента. В един момент чета „Киркориан”. Арменец. Много по-късно стигнах само до разговор със сестра му. Тогава той беше просто недостижим. Всичко това ме накара да мисля, че един ден и аз мога да се надявам да участвам.

-

Доказал си, че умееш да сбъдваш мечтите си, какво е продължението на тази история?

Когато гледах всичко това във Вегас в далечната 1982, си казах, че до 10 години и аз трябва да направя всичко възможно да работя там. Бях си го поставил като фикс идея. Много по-късно продуцентът, с когото работех, Сами Кинг, (страхотна комбинация – евреин и арменец), ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „Асторе, всеки човек трябва да има една мечта, за да се стреми да я осъществи – ако един човек няма мечта, той няма да постигне нищо”.

След това си дадох сметка, че всичко, което съм направил до този момент, преди това е било мечта. И е много прав. Да, удържах си на думата, сбъднах мечтите си. Работих в Магичния замък в Холивуд, 8 години преди това, взех единствения Оскар, който напусна американския континет, или, казано другояче, единствения Оскар в Европа. И си помислих, че няма какво да правя повече в Америка.

Дори когато дъщеря ми се ожени в Америка, ходех там на гости само за да я видя, а не заради Америка – ако беше в Китай, щях да ходя в Китай. И много често казвам, че ако в Америка нямаше Лас Вегас и Меджик Касълс, нямаше да ходя там – та аз си изпълних мечтата, затова и се върнах.

-

По-добре ли се чувстваш тук?

Тук се чувстам много по-добре, имам нещо, което много хора го нямат, и го ценя невероятно- любовта на моята публика, за което много й благодаря, любовта на народа. Това не може да се купи, не може да се замени с нищо. Много ми е коствало, за да го постигна – да внимавам, да не сбъркам, да не подразня… Сега, дори да направя някакъв гаф, хората не ми се сърдят, знаят, че не е нарочно, не е умишлено, и ми прощават.

Как се прави име в илюзионното изкуство?

От собствен опит мога да споделя, че изобщо не е казано, че ако много играеш, то задължително хубаво играеш, и че следователно правиш голямо име. Човек трябва да притежава нюх. Ето, мистър Сенко беше най-пробивният, а Лепас – един от най-знаещите. Амбицията е много важна.

Преди много наши известни изпълнители, нямам предвид магьосници, бях си направил картичка за автограф. Бях едва на 21 години. Лого също си направих много рано, преди още да бяха чували някои за такова нещо. Сега нямам. И пак стигаме до Сами Кинг, защото на първо място трябва да имаш мечта, без мечта не става нищо.

-

Толкова са много изключителните и вълнуващи моменти в твоя живот, и все пак, сигурно има най? Разкажи малко повече за Оскар?

Изключвам, че станах баща на любимата ми дъщеря, това е един много важен момент в моя живот и не може да се мери с Оскар. Бащинството е страхотно изживяване, сигурно никога повече няма да преживея нещо подобно. По емоции има и друго, което доближава Оскара, а именно получаването на купата на викингите, моя успех в Норвегия. Дори се чудя кое е по- важно. Едното е на професионално ниво, другото на художествено, това са две различни неща.

Фестивалът IBM – интернационално братство на магьосниците, се оказа, че е различен от всички фестивали по света. По онова време на световния фестивал можеше да участва всеки, който иска. Така беше през 81 година, сега не е така – президентът на клуба, в който членуваш, трябва да гарантира за теб. Хубаво е, че направиха тези промени, защото се вдигна нивото.

Както споменах, преди Оскара беше купата на викингите в Чехия, Карлови Вари през 1978 година. Отидох там с един комичен номер, с който ме знаят в целият свят, за съжаление вън ми го оцениха, не тук. А Оскара спечелих с един номер с чаши.

-

Нека тогава започнем с купата на викингите…

За Оскарите наградата е една, независимо от категорията, в която се изявяваш. По-лесно е да се явиш с хубави манипулации, но пък е по-страшно, конкуренцията е по-голяма. В Карлови Вари се бях подготвил за участие в два жанра – комичен и фокуси. В един момент конферансието ме обявява за манипулатор, аз не съм готов за манипулатор, бесен съм, но няма начин.

Питам: „Защо така?”. А той ми отговаря: „Вашият колега, господин Мити, дойде и каза, че сме сбъркали с вас, че сте искали друга категория.” Ние с Мити сме много добри приятели, това е известно. А така постъпи, за да не съм му конкурент. Без да иска ми направи голяма услуга, по-късно го бях подгонил на шега да го бия.

И така, станах първи и в манипулациите, и в комични. На един руснак дадоха Гран При. Купата на викингите спечелих аз, връчи ми я човекът, под чиято егида се провеждаше състезанието – един голям магьосник, норвежецът Ян Кросби. Не бях очаквал. Благодарение на това ме поканиха следващата година за 50 години Норвежки Магичен Клуб. Това не съм го разказвал много.

Та, отивам да играя там за 4 дена, на гала вечер, като гост, а не като състезател, което е съществено. Имам участие с двата номера и в един момент гледам, че съм в една програма с най-великите магове на света. И сред тях аз – световно неизвестният Астор. Притесних се. Там беше и Слайдини, най-великият магьосник в Америка, много преди Копърфийлд и хал хабер да си има от магично изкуство.

Започнаха да питат: „Кое е това момче?” Факт е, че появяването ми там ме избута поне 15 години напред, хвърли ме директно във висшата лига. Оттам започнаха да ме канят в Холандия, Франция, Лондон. Точно в тези моменти, се запознах с най-добрия чешки магьосник – Абсолон. Станахме приятели, именно той ме открехна за IBM (Интернационално братство на магьосниците) в Америка.

-

И стигаме до пословичната десятка купа, която ти държиш в ръка на корицата на книгата за теб, написана от Исак Гозес?

Да. Но за да се състезаваш там, трябва да си техен член, на прост език казано – нещо като масонска ложа е, а за да си член, двама много велики магьосници трябва да гарантират за теб. Единият ми гарант беше Морети, с който се запознах в Лондон, германец от полски произход. Другият беше президентът на шведските магьосници.

След което шест месеца задължително стоиш в едно списание – дали те приемат или не. След като ме приеха отидох там като състезател. Изтеглям една карта, всяка една отговаря на един спектакъл, като най-силна е купата, по силата на покера. Изтеглих десятка купа, оттогава тя ми е нещо като любима карта.

Бях се паднал в последното представление, имах възможност да видя конкуренцията, което е нож с две остриета. И така, започва моето участие от 6 минути. На втората минута усещам, че нямам никакъв успех, дори от една маса ми се смеят. И в този момент, когато виждам, че губя, че не върви, започнах бързо да се оглеждам, дали няма дефект в мен – защото се е случвало и с разтворен цип да играя или пък нещо от тайните ми работи да се е откачило и да виси.

След като установих, че няма подобна причина да ми се смеят, взех един вестник, сгънах го на четири, но вместо да го дам на моята партньорка, се запътих към масата на смеещите се, право при гнездото на осите. А там седи Амейзинг Ренди, велик американски възрастен маг, последовател на Худини. Давам му вестника да го скъса, той го къса, после го смачквам и отвътре изваждам чаша за шампанско, подавам му я, той става прав, вадя втора чаша и за себе си.

Това обърна нещата, бях сред шестимата номинирани, а когато после отивах да взема наградата, добре, че не припаднах. Там пък направих връзката с Магичния замък и когато следващата година отидох, собственикът и жена му вече ме знаеха, посрещнаха ме, а по-късно вече и успях да играя при тях.

-

Кое е началото, кой е първият ти фокус?

Моята баба ме запали по магиите. Сега ще се опитам да ти покажа първия фокус, с един пръстен… Научих го на 5-годишна възраст от баба си – този беше първият, а вторият – с един нож и хартийки. Първите два фокуса са ми от нея, следващите два от – факира Мити – единият сам го разкрих, другият ми разкри той. Петият ми трик, и него няма да забравя, беше от един клоун, който разкриваше секрета на един номер и аз го научих. По-късно мой приятел имаше една кутийка с фокуси… И така, под десет годишна възраст имах програма от 5-6 фокуса.

Какви са жанровете в магичното изкуство, каква е разликата между манипулатор и правещ фокуси, примерно?

Древното магично изкуство има осем основни жанра – фокуси, илюзии, манипулации, ментал-магика, микро-магика, комични фокуси, карто-магика… Разликата между манипулатор и правещ фокуси е като между боксьор и каратист – и двамата са спортисти, но не можеш да кажеш кой е по-добрият. Или пък като между оперен и фолк певец – и двамата са певци, но разликата е огромна. Манипулаторите показват ловкостта на ръката, а тези, които правят фокуси, имат реквизит. Аз съм се занимавал с всичко, правя от всички видове магия.

-

Коя е най-силната ти страна, най-силният ти номер?

Моята сила е в комичното и в контакта с публиката. Макар да нямам вид на комичен изпълнител, а по-скоро страшен вид. Но и това върши работа. То не е един номер, трябва да има комбинация. Според мен, най-силният ми номер, който се появи от нищото, е така нареченият Али Баба. Музиката направи номера и, естествено, моето специфично изпълнение.

Същата година, тогава работех в Сирия, в най-големия хотел Дамаскус Меридиан, ме поканиха да играя моя номер в една дискотека. Бях си забравил музиката. Помолих диджея да ми намери друга, нещо весело. И изведнъж се оказа, че на тази музика играя много по-добре, с повече настроение. Веднага отидох при диджея и го помолих да ми я запише.

На едно представление в НДК пък забелязвам, че публиката ръкопляска бурно в началото, а в края получавам много по-малко аплодисменти. Помолих звукорежисьора да смени местата и тъй като това беше по-трудно изпълнимо, направо му казах да запише Али Баба два пъти.

Направих само три трика – на първия ям запален памук и изкарвам прежда, на втория пия от едни съдове, а те все се пълнят, на третия – едни летящи топки. И изправих публиката на крака. Опитвали са се да ми го крадат този номер, но не става.

-

А най-трудният ти номер?

То не е един номер, трябва да има програма. Най-трудно направих един комичен номер, който по-късно специалистите оцениха на световно ниво. Нашата публика не го приемаше. Изпълних го в Белгия, където работех в две заведения на изключително ниво, в които преди мен са били Жозефин Бекер, Шарл Азнавур, Едит Пиаф и други големи имена.

Имаше две програми – едната в полунощ, другата в 2 и 45h, и трябваше да имам две излизания, като в първата част играя номера от Оскара с чашите, а във втората – комичния. Веднага след първата вечер собственикът дойде и ми каза да им сменя местата. Помислих си „Нищо не разбира”, а той ми обясни, че знае кое е по-хубаво, че 40 години държи това заведение, и т.н.

Съгласих се, няма начин. Наистина се оказа, че това е бил много силен мой номер. Макар много да си обичах номера с чашите, разбрах, че той има право. А с чашите стана много случайно. Първоизточникът е номерът на Салвано, но аз не исках да прилича на неговия, вкарах много свои неща вътре и може да се каже, че от А до Я стана моя рожба и много по-силен от неговия.

-

Изключително впечатляващ и запомнящ се е номерът с главата…

Номерът с главата беше, и не само беше, той още е, най-търговският номер, най-рекламният номер в света. Дали ще летиш във въздуха, дали нещо друго… но видят ли те без глава, действа по друг начин. Между другото, главата съм си я обръснал заради този номер. Няма да кажа причината, но… всъщност истинската причина е номерът с главата.

Първият път го направих като самодеец, след това ’68 година, а през 80-та започнах да усещам, че нещата вървят по-добре. Първо го играх в Хасково, през 81-ва година, края на пролетта – две препълнени представления, на които бившата ми жена беше моя асистентка. Накрая я разплаках, защото направих номера без нито една репетиция, а тя не знаеше какво става, как да асистира.

По късно се говореше зад гърба ни, че само Сенко и Астор си свалят главата. Не че и Орфи и други не могат да си я свалят, но има негласна етика при нас.

-

Сподели, че ти се е случвало да играеш с разкопчан цип, предполагам, в дългата си кариера имаш много забавни случки, ще ни разкажеш ли най-интересните от тях?

Първият случай беше на на един републикански фестивал, с председател на журито Парис Николов, голям перфекционист, режисьор на цирка. Започнах да играя, но асистентът и асистентката нещо се уплашиха от сцената. Аз им искам нещо, те ми дават друго, събориха масата, възпроизведоха някакви гърмежи зад кулисите… Изобщо, пълен провал, друг такъв не съм имал в живота си.

Много по-късно, когато започнах да работя в циркова дирекция, чух, че всеки момент ще се явявам на прослушване, а Парис Николов ще ни гледа, което доста ме притесни заради излагацията. Реших да се дегизирам, пуснах брада, сложих тъмни очила с широки рамки. Когато на следващия ден отидох в цирка да ме представят пред него, той каза: ”Ааа, познавам го, това е манипулаторът от Шумен.” Та, язък за брадата и очилата. По- късно признах, че заради него съм се дегизирал и той много се смя.

Друга интересна и смешна случка е когато трябваше да играя пред свои сънародници в бившата сграда на българо-съветската дружба, сега Модерен театър. Показвам един цилиндър за глава, празен. От него трябва да извадя заек. Слагам вътре кърпичка, а отвътре нещо потича. Извадих заека и публиката умря от смях, защото заека се беше изчишкал. От тогава избягвам да работя с асистенти и животни.

Колко представления си имал до този момент?

Преди 5 години, имах 15хиляди. Имах намерение тогава да се кандидатирам за Гинес, но може сега да го направя. Нееднократно са ми се случвали по четири спектакъла за един ден, на различни места. Целият багаж трябва да събереш в колата, да пътуваш…

Една Нова година в Пловдив имах над 10 спектакъла за една вечер – на десет различни места ме искаха, навсякъде пих по една чаша, на десетото представление вече бях пиян. Откакто съм тук, няма ден, в който да не играя.

Провеждат ли се още баловете на скорпионите, това беше една много интересна традиция, доколкото съм чувала ?

Да, всеки месец се правеше, много хубави партита бяха, хубавите неща не трябва да се губят. Мисля да възстановя бала на скорпионите от есента. Но няма да има само партита на скорпиони, а и на раци и всякакви други.

-

Да си поговорим за любовта, ти си известен и като голям ценител на женската красота. Вярваш ли в голямата любов, изобщо, има ли такова „животно” ?

Любовта е най-хубавата магия. Не знаеш кога ще дойде, любовта не се търси, а те намира, просто я има. Влюбчива натура съм, това е вярно. Но голяма любов – няма такова нещо, единствената е в момента. След една любов идва друга, забравяш предишната.

И все пак, имал съм 5 сериозни, големи любови, ако мога така да се изразя. Най-важното е, че съм приятел с всички мои жени. Дъщеря ми казва: „Тате, ти не се караш с никого.” Глупаво е да се караш с човек, с когото сте били толкова години, делили сте една постеля, преживели сте какво ли не, тъпо е.

Да, ядосвам се в момента, яд ме е, че се е случило, но това не означава, че няма да си говорим. Малко трудно се съгласявам по принцип, но си признавам грешките. Не мога да кажа, че всичко винаги е било по вина на другите – понякога вината е и моя. Или просто случило се е, разделили сме се. Не е задължително да има виновни.

Друго, което мога да споделя е, че никога в живота си не съм ползвал платена любов. Един път ми се случи да срещна такава жена и да я свалям, изключително красива беше, но не знаех, че жената е платена. Това се случи на един 4-ти юни, 1991 или 1992 година, бях там с дъщеря си и бъдещия си зет.

-

Вярваш ли в други магии, освен в магията на любовта? Беше представител на скептиците в предаването „Ясновидци”, означава ли това, че не приемаш ясновидците и екстрасенсите, паранормалните явления?

Извънземни има – може ти да си извънземна или аз. Не вярвам в Господ, седнал на трон в облаците, с ореол около главата. Вярвам в някакви сили, не знам как изглеждат.

В предаването „Ясновидци” ме поканиха като краен скептик. Всъщност, една от участничките ми гледа, но нищо не ми позна. Няма предопределеност. Не вярвам и на Нострадамус. Ако аз предрека десет неща на някого, едно-две ще станат и някои могат да си кажат „Еее, той много разбира!”.

В предаването „Ясновидци” имаше някои интересни моменти, но според мен, неволно им се подаваше информация, както беше и със случая в къщата на Яворов. Ами я да бяха ги завели в къщата на Пенчо от Левуново, да видим дали тогава щяха да познаят нещо. Освен това, навън имаше манифестация по това време и се чуваше от участниците.

Те просто не ме убедиха в нищо. Друг пример – в един вагон имаше десет чанти, а в една от тях – взрив. Чудя се, как от десет души никой не позна в коя е взривът. Тото да беше, все някой трябваше да познае. А кучето дойде и позна. Значи, кучето е ясновидец.

-

Е, значи, все пак вярваш в определени неща, чувала съм, че приемаш и телепатията?

Да, според мен съществува телепатия. Дори някъде бях чел, че в бъдещето ще е доста развита, и мисля, че това е твърде възможно. И вместо да има международен език или да знаем чужди езици, ще си общуваме по телепатия.

Не може да нямате случай в живота, когато си мислите за някого и той да се появи точно тогава. Това е несъзнателен процес, човекът просто ти предава информация по телепатия, че идва при теб. Друг случай – на един човек загубих номера на телефона, молех се да се обади, и той наистина се обади. Може да е случайно, приемам и тази версия.

Вярвам в силите на баба Ванга. Хора като баба Ванга могат да си настройват радио приемателя на всички вълни и затова, ако примерно Иванчо е откраднал еди-какво си, тя го улавя, защото може да го попита. Вероятно и тя не знае как става това, но няма никаква логика да е нагласено.

-

Известно е, че мистър Сенко нямаше свои ученици. А ти имаш ли?

Мистър Сенко нямаше ученици. Но на последната ни среща, ми подари една брошура: „На Астор, най-добрия ми ученик”. Това беше огромна чест за мен. Естествено, учил съм се от него и няма да забравя как в Шумен, на едно негово представление, си седя на първия ред и чакам. И знам кога точно ще кани хора на сцената и още преди да си довърши последното изречение, вече съм се качил на нея.

Децата много лесно се запалват. Само не трябва да се насилват. Колко годишна е твоята дъщеря? Ако има желание, мога да й дам два-три фокуса и да участва на 4ти и 5ти април във Фестивала на детските фокуси, който смятам да организирам. Единият от бъдещите ми ученици е също на 6 години, от Варна.

Един ден майка му дойде при мен и ми каза, че имам голям фен. Смятах, че е много малък, но знаеш ли какво казва той: „Като порасна, искам да стана илюзионист, нищо друго. На децата ще правя спектакли без пари, а от възрастните ще взимам, и то много.” Много е сладък. Дори си е избрал псевдоним Астор.

-

Това означава ли, че в България има бъдеще илюзионното изкуство, че ще се съхрани и продължи традицията?

Много млади има напоследък, които се интересуват, и това е чудесно. По една телевизия, ако не се лъжа TV7, пускат по 15 минути с един магьосник. Това е нещо ново. Други телевизии също пуснаха доста сериозни програми, включително и така придобилия популярност „човек с маската”, който разкрива магически тайни. Доста бяха възмутените, но се оказа, че всъщност ефектът е обратен, получи се своеобразен бум. Толкова много деца искат да се научат, досега не е било така.

Снимки: Дона Златанова

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

13 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 18 мар, 2009 //

    Благодаря за интервюто!
    Астор е изключително талантлив артист и много готин човек! Роден е в Шумен и аз се гордея, че е мой съгражданин!
    Освен това обича В. Висоцки.
    Страхотна комбинация!

  • Emilia Avginova // 19 мар, 2009 //

    А комбинацията е наистина страхотна! Не се бях замисляла за това. Благодаря и на авторката на интервюто, и на самия Астор, че го има!

  • Гичка Граматикова // 20 мар, 2009 //

    “…Глупаво е да се караш с човек, с когото сте били толкова години, делили сте една постеля, преживели сте какво ли не, тъпо е. ”

    Я се опитай да обясниш това на едно средностатистическо българско семейство, чиито членове при разпад ще се изядат с парцалите, ще разделят с гюрултии до Бога покъщнини, МПС-та, деца, ще се оплюят “пищно” пред бризки и роднини и накрая ще спрат да си говорят с години…
    Естет е Астор, демонстриращ зряло, европейско мислене.
    Освен това действително е изискан кавалер, ценител на женската красота и марковите питиета. Казвам го от позицията на пряк наблюдател, тъй като съм го засичала преди време на едно-две партита в Японския хотел.
    Хубаво интервю, Рум! И снимките са много красиви, поздрави!

  • Руми Райк // 21 мар, 2009 //

    Selena, и аз с удоволствие чета твоите публикации, мдаа-
    хубави хора ражда вашият град, Астор е действително един
    много положително зареден човек, има пълна торба с вълшебства:)

  • Руми Райк // 21 мар, 2009 //

    Еми, радвам се, че прочете и хареса!
    :)

  • Руми Райк // 21 мар, 2009 //

    Благодаря, скъпа Гич за присъствието ти тук,
    несъмнено си права за чудната българска действителност, респективно “развод по български”. Но така е – има малки хора, има и големи, както неотдавна и “загатнах” в една моя публикация…
    ))
    Сега освен да ти честитя пролетта, и да се надяваме,
    че скоро ще разтъпкваме не само ботуши, а и новите си сандалки:))

  • Гичка Граматикова // 21 мар, 2009 //

    Разбира се, честита пролет, Рум! В тази зимна обстановка съвсем забравих да я честитя.
    И аз си мечтая за сандалки и за други красиви неща, които ни отиват като жени да ги разхождаме с удоволствие:))

  • Selena // 22 мар, 2009 //

    Сърдечно благодаря, Руми, за ласкавата оценка! Както се казва – заслужава си да почерпя. Надявам се това да стане някой ден…

  • Парис Николов // 5 фев, 2010 //

    Здрасти Руми,

    Много съм впечатлен от интервюто ти с Астор. Аз съм първороден внук на същия Парис Николов за когото Астор разказва по-горе. Дядо ми Парис беше велик човек. Много се зарадвах като прочетох добрите думи за него не от кой да е, а от Големият Астор. Много ми се иска да му благодаря лично. Би ли могла да ми помогнеш?

    Бъди здрава,
    Парис

  • Pinkmousy // 12 фев, 2010 //

    Невероятен човек! Страхотно излъчване и винаги се забавлявам искрено, като го гледам. Имам щастието да съм контактувала с него лично.
    Поздрави за хубавото интервю!

  • делчо // 22 фев, 2010 //

    Много лошо впечатление прави рекламната кампания на Астор за последната му изява в НДК – незаконното окачване на плакати от винил по стълбовете!!!
    Не ви приляга, г-н Астор!
    Има достатъчно съвременни методи да спечелите качествена публика…

  • иван колев // 18 дек, 2010 //

    да

  • иван колев // 18 дек, 2010 //

    Сърдечно благодаря лично.Би ли могла да ми помогнеш? Бъди здрава! мобител-0885622411 Иван колев-Сливен Скаип-ivankolev4927 OOVOO-ivan_kolev Aз съм глухонем. иван

Коментирай