Public Republic

Алкохолна халюциноза от Боян Папазов

Public Republic има удоволствието да направи първа интернет публикация на драмата на Боян Папазов „Рицар на Светия Дух”.
Документалната пиеса, създадена за Алеко Константинов по спомени на съвременници, писма и фейлетони на твореца получава Националната награда за българска драматургия „Иван Радоев”, 2007 и номинация за „Икар” на Съюза на артистите в България за драматургичен текст, 2008.

Продължение

9.
„Формална причина” (Causa formalis)

На „подсъдимата скамейка” седят ПЕТЪР МИНКОВ, ПЕШКО САЛЕПА, МИЛОШ ТОПАЛА и ВАНКО БАТАКА.

КЛЕО (като съдия). Вие чакате от мен присъда. Тя трябва да бъде цяр за бяса… Бяс! Да! Да нападнеш едно лице, за което дори не си чул, че е гордост за цяла България, се иска много бяс!… Изгърмели един залп и човекът, за когото се мъчиха генерации да го родят, е паднал мъртъв от ръката на хора, чиито хиляди животи не могат да се сравнят с живота на този свят човек! (На ПЕТЪР МИНКОВ.) Ти ли си, който го уби?

СВЕТЪЛ ДУХ шепнешком съветва ПЕТЪР МИНКОВ.

ПЕТЪР МИНКОВ (на СВЕТЪЛ ДУХ). Ама вярно ли? (Сочи КЛЕО). Тази ли фръцла?… (Високо.) Аз не ще позволя вчерашна студентка, напуснала драговолно учението си, да се упражнява върху моята особа!

СВЕТЪЛ ДУХ услужливо помага на ПЕТЪР МИНКОВ да облече черна тога. С четириъгълна шапка на главата кметът става РЕКТОР.

КЛЕО (хвърля съдийската си тога, на РЕКТОР). Господин ректоре, убит е един Рицар на Светия дух. Прекратяваме занятия и участваме демонстративно в погребението!

РЕКТОР (заканително). Опичайте си акъла, госпожице! Академичният съвет осъжда акцията ви. Вашено отсъствие ще води подире си тежки за всеки студент последици. Зовете ни към особени мерки. (На СВЕТЪЛ ДУХ.) Абе, жена нали е, какво ще приказваш с нея?

КЛЕО. Всякъде другаде такова злодеяние би имало за следствие, ако не революция, то нещо друго. А какво стана у нас?

РЕКТОР. Госпожице, във Франция тази година си убиха председателя на републиката Карно, в Италия бе направен опит за покушение срещу живота на краля… Не сме само ние!… Всички студенти да се смятат за доброволно напуснали!

КЛЕО. Аз няма да загубя много. Мой професор вече ми доказа божествения произход на правото.

РЕКТОР. Вижте, мен от влиятелни лица ми се каза: „Господин професоре, има поговорка – „Нараснàли су пилце, поебàли су квàчке.” Нека избегнем тази участ.” А от Двореца ми се направи внушението, че студентите пърдят в една стомна с опозицията. На правителството днес воня не му трябва!

КЛЕО. Вие унижавате гражданското ми чувство!

РЕКТОР (хладно, високомерно). Всички занятия се спират от днес до второ известие! Приятно ви погребение.

КЛЕО. Подлата власт ще блести със своето отсъствие!

РЕКТОР. Ще ми кипне келят, ей!… Аз съм свършил по философията. В университетски дела няма да си врете жълтите гаги, че ви правя дармадан и окото ми не мигва!

КЛЕО (като на малко дете). Вие нямате гражданско верую, професоре. Вие днес сте с анархистически убеждения, утре спокойно беседвате на дворцови обеди.

РЕКТОР. Госпожице, животът е – от дупка, за дупка, в дупка… Дупката верую няма!

КЛЕО. Вие избрахте репресалните мерки.

РЕКТОР. А вие на какво се надявахте? Че няма да обърна дебелия край?

КЛЕО. В трите дни на траура ние заявихме къде са истинските ни симпатии. Аз оставам с прилично почитание.

РЕКТОР (пренебрежително). Абе, викайте си! Напрежните наши бяха я подкарали на якънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха… И защо? За вятъра. А днес видиш ли? Викай, попържай, колкото щеш – никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша?

КЛЕО (на СВЕТЪЛ ДУХ, сочи РЕКТОРА, укорно). За тогова ли искаш милост?

10.
„Достатъчна причина” (Causa sufficiens)

На Арената ПЕТЪР МИНКОВ, ПЕШКО САЛЕПА, МИЛОШ ТОПАЛА и ВАНКО БАТАКА седят на подсъдимата скамейка.

ФИЛЬО ГОЛОГАНА (като прокурор, крачи пред подсъдимите). Политическите борби в този град са вулгарно партизанство и шайкаджилък! Навсякъде се проповядваше махленски антагонизъм между „черни души” и „бели души”. Открито, с гордост даже, по-буйните младежи се въоръжаваха с ками и револвери, държаха им се речи по кръчмите, насъскваха се към буйства и убийства. Добри работници се отнеха от дюкяните, от нивата и се предадоха на занаята на камата и сопата. Те упражняваха тоя занаят с гордост, защото им се казваше, че се борят за махалата, както те разбират своето отечество. После от пиянство, от затъпяване, от кръвничество повечето загубиха човешки образ, станаха вулгарни престъпници и страшилища за мирното население. Те носеха странни прякори, кандилкаха се по улиците, готови да се нахвърлят по нищожен повод. Те бяха станали особена пасмина, своего рода класа – мръсна и пияна от кални борби… Аз искам бесило за тази класа!

СВЕТЪЛ ДУХ (на ПЕТЪР МИНКОВ). Това е най-трудният процес в моята адвокатска практика… Аз губя делото… (Вади от джоба на жилетката златна монета.) Бих искал да върна хонорара.

КЛЕО. Ти чуваш ли се? Ти нямаш петак!

ПЕТЪР МИНКОВ. Ти ми каза: „Да би знал ти моето положение, оголено след връщането ми от Америка; да би знал ти на какви условия аз се снабдих с 2000 лева, за да изпълня страстното си желание – да посетя Чикаго, – ти би повярвал, че мога да нямам понявга ни един сантим.” Хванал си парата, дръж!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА. Чувай здравия разум!

СВЕТЪЛ ДУХ. Гнус ме е да приказвам за пари, но проклета нужда!

ПЕТЪР МИРКОВ (навъсен). Мене ми разправяха, че си уволняван като прокурор и съдия, ама знам ли те! Кой те тебе уволни?

СВЕТЪЛ ДУХ. Ти! Два пъти ме уволни. В интерес на службата! (Излиза на Арената. Крачи гневен напред-назад. Взима от писалището визитна картичка, дава я на ФИЛЬО ГОЛОГАНА в Периферията.) Виж какво ми е написал връз визитката!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА (разгъва смачканата визитна картичка). О, на господин министъра! (Чете от обратната страна.) „Умолявате се, господин Прокуроре, да се постараете за строгото осъждание редактора на вестник „Народни права”.

ПЕТЪР МИНКОВ сменя при закачалката каскета с цилиндър и става МИНИСТЪР.

СВЕТЪЛ ДУХ. Няма да се подчиня и ще ме отчислят от съда. (На МИНИСТЪР.) А знаеш ли за кое ме е яд?… Че ще ме уволниш не за кауза, а понеже ще защитя един идиотски вестник!

МИНИСТЪР. Морал смешен се видяло на негова дребна милост, че казваме: „Който иска да служи, трябва да служи честно!” Ти мислиш да те оставим да злоупотребяваш с положението си? От теб баш ще се уплаши правителството! Него атове го ритат, че от магарета ще се плаши!… (Тупа СВЕТЪЛ ДУХ по гърба.) А честито ти уволнение! Ще черпиш!

ФИЛЬО ГОЛОГАНА (на СВЕТЪЛ ДУХ). За тогова ли искаш милост? Той те уволнява, ти го защитаваш!

СВЕТЪЛ ДУХ. Не си прав, Трафарет Иванич! Ако съм бил способен да понапиша нещо, то е било, когато съм бивал уволнен, когато е трябвало да помисля за хляба… (На МИНИСТЪР, с лъчезарна ирония.) Моля ви покорно, господин министре, да ми се издаде удостоверение от Министерството на правосъдието, че зная да чета и да пиша, и че службите, които съм заемал, не могат да се поверяват на лица непълнолетни. С отлично почитание!

МИНИСТЪР. С тези си подигравчийски табиети ти още мно-ого патки ще пасеш!

СВЕТЪЛ ДУХ. Защо подигравчия, господин министре?

МИНИСТЪР. На теб ли остана света да оправяш бе, момче! Я си погледай връстниците: всички парици спастрили, къщици дигнали… Кога и ти кол ще забиеш? Цигулар къща не храни!

СВЕТЪЛ ДУХ (грабва лъка). Ама без него не може! (Свири с лък „Момиче, малък дяволо”).

МИНИСТЪР (пее тихо, с похотлива усмивчица). „Момиче, малък дяволо, не ми минавай през двори, не ми задавай кахъри!” Аз харесвам жена, като я стиснеш, да пращи като диня! (Внезапно крещи.) Сус бе, ченгене! Не щъ аз любовни! На ракия ми свири!

СВЕТЪЛ ДУХ свири „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари…”.

(Въздиша.) Зевзек си, момче, майтапчия си, ама с опозиционни приказки гърло не се пълни! Защо не влезеш в болшинството като другите, бе?

СВЕТЪЛ ДУХ (виновно). Не ме приемат.

МИНИСТЪР. Кротувай една-две години, па виж няма ли!… Какво ти влиза, че тоз бил подлец, оня крадец? Преструвай се, че не виждаш и хората ще те оценят.

КЛЕО (като съдия). За тогова ли искаш милост?

МИНИСТЪР. Ти видял ли си досега някой да прокопса в опозиция? Като си помисля що време си похабил… и за какво!… За вятъра…

СВЕТЪЛ ДУХ. Вятър е „дух”, господин министре! В шумерския език думата за „дух” и „вятър” е една. В арабския вятър е „рих”, в староеврейския е „руàх”, в персийския „рух”. Чувате ли вятъра в думата „дух”? Как „ду-у-ух”, като вятър…. Дух е вятър и вятър е духа! Аз съм Дух на вятъра! (Смее се детински.)

МИНИСТЪР. Аз за вятъра знам – „Вятър вее, кон пърди”!… (Сам се смее.) Страшни диванета са туй учените… Аз не зная – как ги търпят такива на служба?