Иво Аръков

Снимка: batega
Пауза –
не виждам острието скрито в тръпчинката ти
сега през усмивки кървят устните ни
поради моята луда нелепост в плен
шшшшшшшшшшшшшшшшшшшш
затова пренаписах огледалото в банята
чувствам се чист и по-ясен от всякога
но виждам как вие луната в края на месеца
напълняла от тежката поезия на езичници
мазни вериги като винтове в гуми превъртат
кречеталото с отброените дни чака да влезе
в лудницата при майка си която не спи от
Година –
листата с думи завързани в стих палят
камината на твоята after theater стая
а листата с моите цветни картини
капят в очите ти които ме правеха
Вечен –
запомни аромата ми и не допускай
дим от цигари до него
клетките ти желаят настръхващи мигове
размножи ги със моите
Вечността идва от Година без Пауза
и подарява ти младост









1 Kоментар за сега ↓
Гичка Граматикова // 20 мар, 2009 //
“Трапчинка”, а не “тръпчинка”.
Иначе ми допадна стихотворението!
И другата Ви публикация – също.
Коментирай