Public Republic Art Studio

Помпей

24 март, 2009 от ·


Снимка: Halley

Помпей е изсъхнал вулкан,
Който бълва дим по стените на фотографиите
Пепеляв слой във трахеята,
Разбито коляно, опряно в скала.
Изчерпан спомен от изхвърлен подарък,
Дни на живот?
След смъртта на града.
Какво да правя? Къде да се дяна?
Моят Йерусалим е Помпей,
Мъртвото място.

Една тъмнина,
Звук от изсвирен концерт
Там, под звездите на кладата,
Преди огънят да разлее в пустите равнини
Фойерверките на своята милост
И лавата,
Се спрях аз
да погледам димящите камъни.
Това е Помпей, пръст.
Стрити колони и смърт.
При Помпей останаха първите дни да прохождането
из античния локал на града.
Ще го направя, мили,
Под жарката светлина,
Ще го правя докато солена жажда не те стисне за гърлото.
Едва ли ще се завърна…
Споменът е гипсова мумия,
Изранено око, труп,
Споменът е калъп, който ме прави
Споменът са трънливи сандали,
Оставили кървава диря в прахта,
Припомнянето са
Птиците, накацали по беззъбите стръмнини на пустинята,
Които казват, че не ми остава нищо друго
освен Глад, когато не съм в този Град.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini