Public Republic Art Studio

Пролетта. Невъзможността да бъде потушена

25 март, 2009 от · Няма коментари

Велина Ватева

Или за чешкия брой на списание “Алтера”

В един от все още мразовитите дни Чешкият културен институт се превръща в умислено пролетно пространство. Място, където в някогашни образи и днешни думи се мълчи и говори за Пражката пролет. Една дълга пролет, която опровергава идеята за пролетното съживяване и безметежен кипеж. Пролет на метежен кипеж.

Пролетта, в която дори песента на Moody Blues “Nights in White Satin”, със своята меланхоличност и унесеност, сякаш предусеща стъпките, които ще бележат Карловия мост.



Разговорите за тези знаци винаги ще продължават. А един знак никога не е еднопланов. Знаците, в които Пражката пролет избуява и е задушена, са обемни и всеки, понечил да ги класифицира, ще осъществи само едно – фиаско.

Всеки, който говори за тази пролет без да пропуска възможността да замлъкне, се е отказал от класификационни модели, т.е. от оголването на събитията до това, което обичайно се нарича фактология. Всяко замлъкване говори не за бели полета, а за премисляне и разгръщане на страниците все по-назад и по-назад. На онези страници, които натежават със смисъла си и белязват с мастилото си.


Снимка: Алтера


Снимка: Алтера

В особения мразовит ден, облъхван от пролетени повеи, актьорът и режисьор Николай Гундеров, живял и творил в Прага, сподели своя поглед за чешкия брой на “Алтера”:

“Неотдавна поставих пиеса в чешки град и малко преди премиерата една от реквизиторките, на име Марушка, междудругото тя изглеждаше така, както се казва, освен сладките, които беше приготвила, ми показа цветни снимки от сватбата на дъщеря си.

На широката маса, седнали вдясно и вляво, стояха роднините. Някои от тях бяха с официални вратовръзки, други – с плетени жилетки, трети – с косми в ушите, четвърти – с големи букети и фъстъци в чиниите, които фотоапаратът беше запечатал още неизядени. Макар снимани преди аперитива, гостите и роднините излъчваха някаква вкусна атмосфера.

Мисля, че именно атмосфера е думата, която е ключова за този нов, чешки брой на списание “Алтера”. И ако продължим метафората за сватбата, трябва да благодарим на Силвия Чолева и Ани Бурова за интересно отпечатаните покани, които всички ние получаваме, държейки това издание в ръцете си.

Защото сватбата наистина може да се нарече българо-чешка.

Невестата е Чехия, а младоженецът е умен – цели 88 страници. Освен че е умен, младоженецът е и красив, облечен в деликатно черно-бели снимки и рисунки. Като кръстник и гост със свое запазено място в цялата тази атмосфера, съвсем деликатно, както винаги, стои професор Никола Георгиев. Между другото, поканен на която е да е маса, дори да е на челното й място, той винаги продължава да стои все така деликатно. В интервю, наречено “Свобода на избора”, направено от Ани Бурова.

До него е седнал друг роднина на невестата Чехия – Милан Кундера. Може би изненадан от поднесеното му най-ново меню, в което е наречен “доносник”, но запазил достойнство в интелигентното есе на Иво Христов “За кожата на един писател”. Жанрово това есе би могло да бъде определено като “кънтри трилър”.


Снимка: Kieran Lynam

Като на всяка славянска сватба, и тук има гости, които говорят за политика и обсъждат избора на булката. Знаем, че през 1968 година невестата е хвърляла поглед на Запад и затова нейни държавни приятели от полски, унгарски, немски, руски и, разбира се, български произход са гледали да я върнат по-близо до Изток, като преустановят неприличните й задявания с чуждите демокрации.

Дебатът за липсващата ‘68 година, за участието на България в Пражката пролет и почти спортното заглавие “6:8” ни разкрива какви подаръци от спомени, макар и шити с днешна кройка, са донесли поканените около масата.

Един от хубавите дарове, прикрепен към броя, не е Сватбена песен на Карел Гот, а филмът на Найо Тицин за караокето на българските генерали, последвали съвета на съветските съвети през 1968 година (филмът “Пражка пролет ’68 Софийско лято”).

Като много интелигентен роднина, обещаващ жилище на булката в центъра на Европа, което обаче не е в центъра на града, стои писателият Владимир Мацура, преведен от Маргарита Симоенова.

Ако за повече присъстващи може да се каже “по дрехите ще ги познаете”, то за Даниела Ходрова и блестящата й преводачка Маргарита Кюркчиева походката е определяща. Прозата и “Походката и градът” е далеч по-интересна от сериала “Сектът е градът”, поради липсата на диалози и семантичния афоризъм.

Емблематичният български литературен теоретик Митко Новков вместо да подарява миксери и бойлери, както обикновено се постъпва на славянските сватби, е донесъл в този брой новата стихосбирка на Георги Борисов.

Ако гостите бъдат поканени на танц, то той ще започне с “Енергията на чешкото чудо” – статия от Катерина Ламбринова, ще продължи с “Невероятните 49 сезона на театър “Семафор” на Иван Кот, преведени от Михаела Кузманова, и ще завърши с първото действие на пиесата на Вацлав Хавел “Оттегляне”, в превода на Мартин Младенов.

Кулинарната поезия на този брой е извадена от финото меню на Бохумил Храбал, а специалитетът се казва “Прага магическа”. След него вече може да се донесат бирата и добре дестилираната статия на Людмил Фотев и добре попрепечените стихове на Димитър Кенаров, които нямат нищо общо със сандвичите “Кенар”, а са предназначени за по-тънките вкусове.

За тънките вкусове е и разказът на Чавдар Ценов, а неговото заглавие “Другата врата” като че ли е най-сполучливата алегория за тоза брой на “Алтера”. Пожелавам ви приятно отваряне на другата врата, зад която наднича Чехия, такава, каквато още може би не е била споделяна с вас.”


Снимка: daniela.bartosova

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай