Public Republic

Интервю на Ваня Николаева с художника Христо Кузманов

Христо Кузманов е роден в София, но от 18 години живее и създава изкуство в Швеция. Негови картини до момента са представени в галерии в САЩ, Германия, Дания, Швеция и България. Участвал е и в благотворителни изложби, а много ценители на арта са притежатели на негови творби. Христо Кузманов планира изложба в Галерия “Сезони” в София към края на лятото.

Христо Кузманов с шведската принцеса Виктория

Как се чувства един български художник в Швеция?

Чувствам се добре, но се чувствам още по-добре в България – като български художник, живеещ в Швеция. За съжаление не мога да направя никакво сравнение с положението на българските художници, не живея и работя в България от близо 20 години. Положението на художниците в Швеция не е от най-привилигированите, ако сравняваме с други EU страни. Шведите са повече прагматици и рационалисти, и изкуството за тях като че ли е на втори план.

Ценят предимно своите автори и тези, които са доказани на световния пазар, най-вече американския. Много пъти са ми задавали въпроса дали съм се научил да рисувам в Швеция… как иначе може да се обясни факта, че съм добър художник!

Кое е най-важното, което трябва да знаем за Христо Кузманов?

Нямам с какво толкова да се похваля, освен че съм от малкото художници, които се издържат единствено от работата си като такива. За някои и това е щастие, за други – проклятие, а за мен е съдба.

Към какво се стремиш?

Към съвършенството в това да си несъвършен! … би казал Оскар Уайлд, да, аз също. Но в моето творчество се стремя да създавам картини достатъчно силни, за да заживеят свой собствен живот върху … стената на богат ценител!

Кои са най-ценните моменти за теб като художник?

Да си художник е по-скоро призвание, отколкото професия, но ако говорим за най-ценните моменти, то може би това са тези, в които работейки върху една творба забравяш за света около теб, забравяш за себе си, за времето; … процеса на създаване, до който понякога творецът се докосва с такава сила и природата му е толкова неприсъща на ежедневните преживявания, че е трудно за се опише с думи.

Това обяснява донякъде и жертвите, които един художник е готов да направи, граничещи понякога и с тоталния нихилизъм, примери за който имаме много.

Какво ти дава и какво ти отнема изкуството?

Мисля, че с отговора на предишния въпрос отговорих донякъде какво ми дава изкуството в духовен аспект. Ако успееш да продаваш добре името си, се реализираш и материално си задоволен, но ако си в другата крайност, понякога е по-добре да си отрежеш ухото… като колегата Ван Гог, за да продължиш да рисуваш. Все още имам две уши.

Каква е най-трудна част при рисуване на голи тела?

Няма нищо трудно да нарисуваш голо тяло, стига да го можеш… Това е както с любовта – на някои се отдава и са много добри, на други не… Но преценката винаги остава за тези от отсрещната страна!

Портрет на шведската кралица Силвия

Как приема публиката картините ти?

Имал съм различни отзиви за моите картини – от „откровена порнография” до най-големите суперлативи, но за мен по-важно винаги е било една картина да е перфектна, носеща собствена сила и дух, които незменно предизвикват реакция.

От коя личност се възхищаваш?

Ако говорим за нашата история, Левски… А и за световната.

За какво мечтаеш?

Мечтая за вечен живот. Мисля, че времето, с което разполагаме сега е недостатъчно, за да се осъществим такива, каквито сме, и каквито бихме искали да бъдем.

Къде и кога беше първата ти изоложба и какви спомени пазиш от нея?

Първата ми самостоятелна изложба беше в едно кафене в Гьотеборг през 1991, ако не се лъжа. Бях подредил картините в деня преди изложбата. Няколко часа преди вернисажа собственичката ми се обади много разстроена, за да ми съобщи, че една от картините ми е била открадната пред очите й. Един клиент е взел картината от стената и побягнал с нея навън. За съжаление не беше открита, нито застрахована. В началото се почувствах донякъде поласкан – явно желанието на някой да притежава моя творба е било много силно, за да го подтикне към такава постъпка.

В последствие обаче разбрах, че е било по-скоро пророчество. През 1994 и 1998 ми бяха откраднати над 50 картини от студиото. Може да не съм най-продаваният, но със сигурност съм най-краденият художник в Швеция.

Какво е за теб успехът?

Успехът няма измерение в този живот, всичко е относително и преходно. А може би и тепърва предстои.

Какво предстои да видим от Христо Кузманов през 2009?

Надявам се да имам вдъхновението и възможността да осъществя няколко проекта, които съм започнал. Единият от тях се казва „Art Assassination” – няма връзка с действително покушение, а по-скоро изследване на атентати, извършени върху произведения на изкуството. Повече можете да видите на официалната ми страница.

Изложби на Христо Кузманов:

Skandinavia Gallery – Гьотеборг, Швеция
Montserat Gallery, Agora Gallery – Ню Йорк, САЩ
ArtNow Gallery, C&CO Art Room – Швеция
The Art Museum – Desember Salong 1994 – Гьотеборг, Швеция
A-Gallery – Гьотеборг, Швеция
Archeological Museum Varna – 1999, България
Aktiv Art – 2001, България
Bulgarian Embassy – 2006, Стокхолм, Швеция
Gothenburg Art Fair – 2007, Швеция
Artviile – 2007, Копенхаген, Дания
BG Cultural Center – Берлин, Германия
Artville Berlin 2008, Германия
Gallery Backlund – 2008, Гьотеборг, Швеция