Public Republic Art Studio

Иван Динков и неговата „Почит към литературата”

11 март, 2009 от · 3 Коментара

Из “Подреждане на балната зала” на Никола Иванов, книга II

Nikola Ivanov“Интересуват ме преди всичко творците през последните няколко десетилетия и до наши дни, и то главно върховите автори и постиженията им в литературата през този период и които времето все по-отчетливо откроява.

Защото, според мен, има автори и книги, които просто се извисяват и главно те ме провокират професионално.
 
За тях си заслужава да се пише с изследователска страст, а тя е в това: да забележиш, откриеш и откроиш имена и книги с трайно значение.
 
Такива автори наистина заслужават комплименти в балната зала.
 
Podrejdane na balnata zalaНаясно съм, че крайното подреждане на имената и стойностите в българската литература ще извърши Времето.
 
То ще коригира неточностите на моето подреждане.
 
Но си заслужава да се опита, въпреки всички рискове. Иначе е почти безсмислено да се занимаваш с литературна критика.”
 
Никола Иванов

ТВОРЧЕСКА ДОБЛЕСТ
/Иван Динков и неговата „Почит към литературата”/
 

Ivan DinkovСтатията “Иван Динков и неговата „Почит към литературата”” ще бъде публикувана в няколко части в Public Republic.

 

Текстът на Никола Иванов е от книга втора на “Подреждане на балната зала”, издадена през 2008 г.

Когато през 1981 година се появи книгата “Почит към литературата”, лично за мен тя не беше изненада. Защото знаех, че Иван Динков не може да не напише подобна книга. С това не искам да кажа, че съм предугаждал със сигурност нейната форма, но като съдържание и внушение дълбоко в себе си съм предусещал същността й.

Основание за подобно очакване даваше всичко, излязло преди това от поета. Внимателното проследяване творческия път на Иван Динков, тематиката и проблематиката на неговите книги, особеностите на стила му, неизбежно и логично го доведоха до “Почит към литературата”. Защото в последна сметка всеки голям творец, като че ли цял живот пише и дописва една и съща книга.

“Почит към литературата” е свидетелство за интензивната работа на ума и сърцето на Иван Динков през годините. Това е книга, в която един изключителен български поет във формата на максимална лаконичност споделя своите разбирания за литературата, нейната същност, роля и значение, мястото й в човешкия живот, творческият процес и личността на писателя, дава свои дискретни и полемични оценки за поети, писатели, литератори и книги.

Това е книга с отворена композиция, което позволява да се допълва и разширява, свидетелство за което е второто разширено и допълнено издание от 1986 година. Изградена е от впечатляващи афоризми, блестящи сентенции, великолепни максими и фрагменти, безценни мисли, които с поетична сила за пореден път потвърждават невероятната и изумителна способност на Иван Динков за синтез и полифоничност. Може би това са неродили се стихотворения /а защо не и написани!/.

Както споделя поетът в предговора, тези текстове са писани в продължение на доста години и са започнати с чувството, че ги пише изключително за себе си, както се пишат предсмъртни стихотворения. Но с напредването на годините това чувство го е изоставило, и ето че той се е решил да ги предостави на нас, читателите, за да изразим своите съгласия или несъгласия.
Необходимо е и да се каже, че в нашата литература има друга подобна книга – това е “Фрагменти” на Атанас Далчев. Но в същото време трябва да подчертаем, че макар и да съществуват известни прилики между “Фрагменти” и “Почит към литературата”, те все пак са и доста различни.

Докато при Далчев преобладават културните асоциации, един малко по-дистанциран поглед, то в “Почит към литературата” силно подчертано е автентичното начало, наблюдава се по-категоричната позиция на Иван Динков, личните пристрастия и разголването са по-отчетливо изразени и откроени, социалните мотиви са особено характерни за същността на книгата му.

Това идва и от факта, че двамата са различни по творческа природа и натюрел. Далчев е повече съзерцателен, работи с по-притушени тонове, докато при Иван Динков наблюдаваме повече острота, той влиза с жар в проблемите. Далчев е повече констатиращ – Иван Динков е непримирим, воюващ; Далчев е някак си по-сговорчив – Иван Динков е по-полемичен, по-императивен; “Фрагменти” са по-обективни и реалистични – “Почит към литературата” е по-метафорична и субективна, лична. Но и двамата са творци с висока култура и интелигентност и това дава своето отражение върху книгите им.

С това не искам, а и едва ли трябва да се правят някакви сравнения между “Фрагменти” и “Почит към литературата”, но тези най-общи съпоставки са продиктувани и произтичат от мисълта на Хегел, който, тълкувайки Хералит, казва: “Простото повторение на един и същи тон не е хармония. За да има хармония, е необходимо различие.” И още: “Същото е и при тоновете; те трябва да бъдат различни така, че да могат да бъдат също единни… – и това са тонове сами по себе си.”

Или перифразирайки мисълта на философа и съотнасяйки я към тези две книги-явления в нашата литература, виждаме нагледно как се постига хармония в една национална литература на базата на различията. Подчертаната социална проблематика в “Почит към литературата”, социалният й критицизъм, увеличава и подчертава нейната “мощност”, ако ми е позволено да се изразя по подобен начин.

Макар че “Почит към литературата” по същество е дълбоко единна книга с главна тема ЛИТЕРАТУРАТА, все пак логически могат да се обособят няколко подтеми или тематични центрове /доколкото е приложима логиката, когато става въпрос за разглеждане на литературни произведения/.

Тези подтеми най-общо могат да се сведат до следната схема:

1. Същност на литературата.
2. Личен морал на писателя и писателска съвест.
3. Разбиране за поезията и словото.
4. Значение на родния край за писателя.
5. Свободата на твореца.
6.Темите на писателя.
7. Въпросът за оставане в литературата.
8. Спомени /фрагменти/ за творци.
9. Лични оценки за писатели и книги.
10. Взаимоотношения между поколенията писатели.
11. Традиция и новаторство.
12. Определения за поезията.
13. Съдбата на таланта, отношението към него и търпението му.
14. Личният път в изкуството.
15. Псевдоизкуството, версификацията, сивият поток, многотемието, литературната манифактура.
16. Литературни примери и учители.
17. Литературна критика и критици. 18.Вярата в творчеството.
19. Хуманизмът на литературата.
И още няколко.

Разбира се, като всяка схема и тази е уязвима и аз напълно осъзнавам това. Още повече, че при творец като Иван Динков не може да се говори за рязко тематично разграничение и многотемие. Но в последна сметка това деление е съвсем условно и е продиктувано единствено от желанието все пак да се получи някаква прегледност, доколкото е възможно.

Иначе “Почит към литературата” е единна и монолитна книга, каквито впрочем са всичките останали произведения на Иван Динков. В тази книга поетът пише за самота, гордост, чест, състрадание, разбиране, издръжливост, истина – все теми, за които си заслужава да се пише.

В последна сметка, хвърляйки общ поглед върху другите книги на Иван Динков, не е трудно да открием, че “Почит към литературата” е своеобразен синтез и обобщение на цялото му творческо дело. И тази книга се явява един от ключовете към цялото му творчество, един от шперцовете, с които можем да отключим тайните врати, секретните сейфове, където е заключен неговият вътрешен, интимен творчески свят. Това е една от книгите /заедно с “Навътре в камъка”/, с помощта на които по-лесно можем да проникнем и разтълкуваме останалите негови литературни творби.

Известно е значението и ролята на родния край на писателя за творческото му изграждане, формиране и развитие, за неговото светоусещане и светоотношение. Това потвърждава и Иван Динков на няколко места в “Почит към литературата”: “Плодоносно е за всеки писател да си има един далечен край и само той да му знае значението.” Или: “С думите, дори с неизречените, писателят разказва своята биография, която е тясно свързана с родния му край и с хората, които го обичат.” В родния край са творческите тайници на писателя, които го оплождат през целия му път в литературата.

Зримо или по-незабележимо историята и географията на този край участват в писането му. Родният пазарджишки край на Иван Динков, Средногорието, оказват безспорно влияние върху неговите книги. Това е родният край и на Нешо Бончев, Константин Величков, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов и Никола Фурнаджиев. Пазарджишкият край е център на Априлското въстание от 1876 година, на събитията от 1923 година, на периода 1941-44 година.

Всички тези неща оказват силно въздействие върху тематиката и проблематиката в творчеството на Иван Динков. Книгите, които той е написал, са най-убедителното доказателство за това. Същевременно трагизмът на тази история и география подсилват някои вътрешни предразположения на поета към трудната страна на живота. Същата особеност се наблюдава и при гореизброените негови предходници – класици.

Резигнациите, вътрешното самопознание, личната самовглъбеност, дълбаенето в себе си, характерни за предшествениците му, с напредването на възрастта стават все по-отчетливи в творчеството на Иван Динков. Така че, без да се вземат пред вид тези неща, едва ли е възможно да се разбере в дълбочина сътвореното от този поет, тематиката и проблематиката на неговите книги.

Следва продължение

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • otchelnik // 14 мар, 2009 //

    Иван Динков и неговото творчество е пристрастието на Никола Иванов. Но и другите статии във втората книга “Подреждане на балната зала” са написани проникновено и професионално… Да се надяваме, че ще има още книги с това заглавие…

  • Наблюдател // 7 окт, 2011 //

    Тази книга е пълна с малапропизми и недомислия. Дори самото заглавие е слаб опит за реминисценция на Нешо Бончев.
    Само в един откъс откриваме сиромашки изречения, привличане на термини от други сфери на познанието. Как да тълкуваме това неуместно сравнение:
    Далчев е повече констатиращ – Иван Динков е непримирим, воюващ; Далчев е някак си по-сговорчив – Иван Динков е по-полемичен, по-императивен; “Фрагменти” са по-обективни и реалистични.
    Иначе само преди няколко месеца същият този критик беше уличен в плагиатство.

  • otchelnik // 14 окт, 2011 //

    G-n Nabludatel, jalkoo ce ne pritejavate receptorite neobhodimi za oceniavaneto na tazi velika kniga. Nikola Ivanov moje da ima hiliadi grehove, no ne e plagiat!.. Otdavam vachia neumesten komentar na nevejestvo ili, ochte po-locho, na zavist i nedobronamerenost… Jiv i zdrav badete!

Коментирай