Public Republic Art Studio

Да гледаш в кадри

15 март, 2009 от · Няма коментари

Интервю на Мира Димова с фотографа Стефан Стефанов

Stefan Stefanov

Стефан Стефанов: Вървиш по улицата и гледаш в “кадри”. Шофираш, неусетно се заглеждаш в красиви местенца и “улавяш” моментите.

Разглеждаш природни и исторически забележителности и си мислиш “как би изглеждало всичко това на снимка”.

-

Навеждаш се за да си завържеш обувките и в тревата откриваш един друг свят. Огромно разнообразие от красиви неща има около нас. Просто трябва да се “взреш” през визьора и да ги запечаташ.

-

Фотографи днес под път и над път. Фотографията е достъпна за всички, трябва ти само свободно време, едно апаратче и компютър. Щракаш на воля и после записваш и разглеждаш “творчеството си”. И всичко това буквално за броени минути.

Ако някой в началото си мисли, че това е достатъчно за да стане добър фотограф, след известно време ще се почувства излъган.

-

Кога и как се запали по фотографията?

Лично за мен фотографията е прекрасно хоби и универсално средство. В далечната 1980 г. направих първите си стъпки с малкия “Киев”. Отново към фотографията ме върна съпругата ми, през 1996г. след спечелен от нея фотоконкурс и желанието за намиране на общо и вълнуващо хоби.

-

Но фотографията не е само хоби. Средство за разтоварване от работното ежедневие. Средство за общуване с приятели. Изразно средство за представяне и споделяне на мига.

-

Спомням си с умиление старите апарати и “тъмните стаички” където преди двадесетина години правехме своите първи опити в художествената фотография. “Художествена” – защото търсехме начини за постигане на ефекти за подсилване на кадъра, за показване на нетрадиционен поглед и визия.

-

Всъщност, тогава само сме докосвали повърхността на фотографското изкуство. Сега, когато всичко е много по-лесно с помощта на мощния софтуер и скъпото и качествено фотографско оборудване ни остава пожеланието да запазим и развиваме искрицата “чувство” или “усет” към красивото, пречупено през авторовия поглед. Затова сме различни. Затова се радваме, когато направим така, че фотосите да “говорят” вместо нас.

-

Какво е нужно за добрия кадър?

Според мен, добрият кадър е съчетание от знания, умения, подходящи технически средства и естествено малко “душа”. Искам да съм перфекционист и несъвършенствата ме дразнят. Мисля, че комбинацията между идея и качествена реализация е печелившата.

Без значение марката, моделът на техниката и разнообразния софтуер, с който е постигната фотографията. Влаганият труд е огромен.

-

Отделям по 2-3 часа на ден за фотография. За последните три години през които започнах отново да снимам – някъде към 3500 часа труд и публикувани над 1300 кадъра … всъщност количеството не е от значение… но помага.

Колкото повече научаваме, толкова повече разбираме, че всъщност нищо не знаем.

-

Опитвам се да реализирам идеите си в 2 основни насоки: пейзажът – т.нар. “чалга” на фотографията; и макрофотографията – един много труден за техническо изпълнение жанр. И още съм в началото.

С какво трябва да е запознат един добър фотограф?

Съвременният фотограф трябва да познава много добре теорията на фотографското изкуство, техническите и софтуерни средства, които ползва, за да може да реализира творческия процес от момента на “виждане на кадъра”, до крайният вариант в изложбената зала.

И този краен художествен продукт трябва да бъде перфектен във всяко едно отношение. С вложената идея. С качественото заснемане. С прецизното отпечатване. Всичко останало е компромис със себе си и със зрителя.

-

Много хора смятат, че в истинската фотография няма място за фотошоп, какво е твоето мнение за софтуерното обработване на кадрите?

В истинската фотография имa място за продупчени консервни кутии – pinhole, за мазане с цветни лакове и заливане с утайка от кафе на вече копираните на хартия кадри, за снимане с телескоп или мобилен телефон. Логично е да има място и за софтуерна обработка.

Темата е стара колкото е “стара” цифровата фотография. Мисля, че в истинската художествена фотография, където не правим съдебен албум на местопрестъпление, можем графично да предадем собствения си поглед за заобикалящия ни свят. Така както го виждаме в мислите си.

-

За едни автори, той е черно-бял, за други – надраскан, нашарен и накъсан, трети го виждат изкривено, четвърти – цветно; за едни най-ценното е да покажеш “боже, колко мъка има по този свят” с лицето, ръцете и очите на някое сополиво представителче на определена етническа група, или чрез оконтрастяване на сбръчканите старчески лица и ръце и променените от безжалостното време човешки фигури…

С две думи – всички технически и художествени средства и похвати са позволени за добрия автор. Защо само за него?

Защото всички средства използвани умело и разумно допринасят за качествата на една фотография. Когато се прекалява или пък въобще нямаме представа какво правим, се получават трагикомични резултати.

-

Често използваш HDR /HIGH DYNAMIC RANGE/ в снимките си, разкажи ни малко повече за това.

Това, което с помощта на човешкото око и мозък можем да “виждаме”, и в най светлите и най-тъмните участъци на зрителното поле едновременно, все още е невъзможно технически да бъде предадено от фотографията.

Високата динамика на снимките е търсена още в лентовата фотография, чрез разработване на специални многослойни филтри, висококачествени емулсии и т.н. Производителите на цифрови фотокамери също се опитват да постигнат висока динамика посредством различни технически решения – първите опити са били хардуерни, софтуерни, и накрая комбинирани.

Техниката се развива с невероятни темпове и нямам представа какво ще ни представят производителите само след още някой ден.

-

Всъщност идеята е проста. Правим различно експонирани кадри на едно и също нещо /пейзаж например/, където правилно и детайлно са предадени и най-светлите и най-тъмните части на снимката.

После с помощта на софтуера “изхвърляме” всички некачествени и “изгорели” /без полезна информация/ участъци – заменяме ги с хубави и качествени такива, сглобяваме пъзела и voilà – получаваме т.нар. HDR – на български “фотография с повишена динамика”.

-

Аз лично използвам този помощен инструмент, защото предизвикателството да заснемеш “невъзможен” технически кадър си заслужава.

Деветашката пещера например, където разликата в светлината налага заснемането между 7 и 12 кадъра с различна експозиция, или прекрасният пролетен залез – така както го вижда човешкото око – а не някакво прекрасно обагрено небе с някаква неразбираема “чернилка” отдолу.

Или красивото контражурно небе, на фона на останалите пейзажни елементи. Когато знаем какво искаме да постигнем и как можем да го направим – резултатите са поразителни.

-

Повече фотографии можете да видите на личната страница на Стефан Стефанов http://spstefanov.com

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай