Превод от чешки език: Димана Иванова
Снимка: Tedi [teodora doychinova]
От сянката на поезията ми излиза налудничавия ми образ
този копнеж да обичаш
водата минава с мъка през ръцете като през камъни
този копнеж захапал тишина
този бременен копнеж
когато от корема се издига катедрала от светлина
от малките сълзички
когато нежност и страх се сливат
и над повърхността се спускат
тъничките клони на върбите
***
След дълги дни се завръщам към себе си
черната кръв се запали като вино
цяла нощ бях будна
а птицата крякаше над нея
говореше за днешните дни, за усмивката,
за тихата красота
тревогата превърна в обещание
цяла нощ търсех сестра си
но се оглеждах единствено в самотата си
***
Голямата празнота на стаята ти
леглото плува в нея като кораб
периодично гризеш със зъби кила
чакал си море
сега очакваш и очите ми
тръгнах си и може би не ще се върна вече
сутрин сърцето ми бие рязко
Големи празни дни
помниш ли, Крале,
нашите любовни игри?
***
Да не познавам вече нищо
да не познавам нищо
тихо и нежно
да се запечатам в пейзажа
Превод от чешки език: Димана Иванова
В момента е чешки лектор към катедрата по славистика в Сорбоната.
Автор е на три стихосбирки: Сини ябълки (2000), Велика бискуповска нощ (2005), Дон Витор си играе и други стихотворения (2004-2007) и поемата Подобие на девица плач (2002)
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай