Public Republic

Боян Биолчев

Снимка: Robert Miller

Бръснатата глава с конска опашчица на боилът Телец стърчеше между съдовете над натъпканата с ядене маса като едно от ястията. Поне така я виждаше от вратата слугата му, който чакаше, както обикновено, господарят да поиска още нещо.

Телец беше едноок, но и едното му око не се напълваше никога догоре с гледката на храна.

Впрочем той точно затова изгуби другото око; бяха нахлули в ромейската крепост толкова неочаквано, че защитниците предпочетоха да избягат. Телец влезе пръв в залата и при вида на изоставената трапеза изпита злъчно презрение към ромеите – него никакъв враг не можеше да го накара да стане от масата, ако не се е наял.

В средата се мъдреше огромен фазан. Вкусът на фазанска кълка навяваше мисли за внезапен лов, за тих повей на вятър край кожена шатра, за славянско пиво и български кумис – при смесването на които, между другото, се получаваше свирепо разтройство. Телец сграбчи фазана за кълката. И тогава птицата го клъвна в окото. Той нямаше откъде да знае за разпустния обичай на ромейските военачалници – да пият вино с вързан на масата фазан, преди да го дадат на готвача.

Трябваше да лъже, да съчини тъпа, непохватна история как мъжествен ромей се опитал да защити масата и, преди да избяга, го пронизал в окото с къс меч. Наложи се да лъже точно той, Телец, който имаше толкова истински битки в живота си, че често даряваше за разказване по някой и друг подвиг на по-нескопосаните.

Българските летописци, които пишеха на гръцки, се видяха в чудо с тоя битка, в която десетхилядна войска се бе сражавала практически с един човек и бе дала в жертва едно око. Солидарно се обединиха само около изречението: “Еди коя си година, еди кой си месец, еди коя си дата, преди вечеря, бе превзета геройски крепостта Варое!”

Телец преживя някак загубата. Даже продължи ведро да живее сред нещастните двуоки създания. Не че не се замисляше за несправедливостта на съдбата. Неговият приятел от детинство Тимур при преодоляване на дефектна крепостна стена се бе лишил от едното топче в слабините, където при мъжете е редно да се преброят две. Само че това нямаше как да се види под дрехите. А окото! Иди слагай гащи на главата си… Пък и никога не можа да обясни на околните, намига ли им, или мига като всеки нормален човек.

Но в крайна сметка, както обичаше да казва Телец, и с едно око виждаш две цици, докато в другия случай… Тимур най-добре си знаеше разликата!

Слугата при вратата се изпъна, което би трябвало да означава, че по зиморничавия каменен коридор се задават тримата племенника на боила.Той бе наредил да се явят след обяда му, но новото поколение безвъзвратно бе загубило чувството за порядък и се движеше когато му падне и където свари.

Влязоха обаче не трима, а двама и това малко успокои Телец, защото не се бе появил най-малкият, единствено способният на разумни постъпки, ако не ставаше въпрос за жени.

Двамата застанаха до стената и видимо не се решаваха да отворят уста, но Телец за всеки случай каза:

- Докато ям – никакви приказки!

Настъпи дълго мълчание.

Когато мляскането позагуби силата си, Телец обърса уста с ръкава на кожената си връхна дреха и се прицели с окото си точно между главите на братята.

- Защо гледате толкова тъпо?

И сам си отговори:

- Защото никога не сте гледали иначе!

Двамата братя, Винех и Тогай, се спогледнаха гузно, погледите им се сляха в един, който не стана по-умен.

Усещаше се липсата на третия племенник, Асен! Телец въздъхна едновременно от досада и преяждане.

Брат му, баща на въпросните племенници, беше първи от седем деца, Телец – последен. Сестрите им, на брой три, се запиляха своевременно при безлични зетове и наплодиха неизброима челяд, която бе трудно да се запомни и от гадател. Двамата средни братя на връщане след една зимна битка се скараха край река Тича, ще ги издържи ли ледът с конете. Единият направи няколко крачки от брега и заподскача за доказателство на здравината. Другият, за да крещи по-отблизо, отиде при него. Бяха с тежките, току що свалени от ромейски гърбове брони, чу се пращене и двамата потънаха едновременно, преди да постигнат и сянка на съгласие. На брега останаха втрещените им коне, които не вярваха на очите си, че хората могат да изчезват така светкавично. После, впрягайки целия си конски ум, намериха място с дебел лед и преминаха оттатък. Когато се върнаха в къщи без ездачите, дълго време се говореше, че братята са откраднати от зли духове, които не изпускат случай да се подиграят на Тангра, или, както се изразяваха славяните, да му покажат среден пръст. Подадоха се от водата чак през лятото, когато нивото на реката спадна съвсем, защото така и не можеха да изплуват с тия масивни брони. Невероятно качество. Скъпото си е скъпо…

Най-големият брат на Телец взе българка по закона, който гласи, че ако, сбъркал пиян шатрата си, влезеш в чужда и изненадаш гола жена, си длъжен да се ожениш за нея, ако ще да изглежда като рожба на бухал и сврака. Грозотиите всички до една тепаха по селището сополиви, защото висяха в шатрите без дрехи да чакат късмета си. Да бе влязал в следващата шатра, където имаше хубава вдовица, Винех и Тугай може би нямаше да са по-умни, но поне щяха да приличат на хора. За известно щастие българката се представи на боговете веднага след раждането на момчетата. Заедно с гигантското парче козе месо тя захапа и една оса, озадаченото насекомо я ужили по езика, който се наду и престана да се върти в устата й. Докато умираше от задушаване, мъжете се почесваха по бръснатите глави в изумление, че това вечно мърморещо създание можело за известно, макар и кратко време, да мълчи. Два месеца старият брат живя в тръпка да не му я върне Тангра, като я види, но главното божество явно е имало по-важни работи.

После той се ожени за славянката, която му роди Асен.

Целият род възропта, но баткото каза, че тя сбъркала шатрата си, влязла в неговата, а той бил гол. Хората онемяха от светотатственото обръщане на отеческия закон и нямаха сила да се замислят за другата лъжа – та те отскоро опъваха шатри само на лов, където, естествено, жени няма, а иначе вече живееха в тия неудобни каменни къщи, в които човек мръзне, удря се в рамките на вратите и на влизане и на излизане и непрекъснато има усещането, че таванът ще му падне на главата.

Простата истина бе, че майката на Асен беше хубавица.

Пресилено би било да се каже, че всичките й съплеменнички бяха такива. Изобщо славяните умираха да съчиняват легенди за себе си – техните жени – най-красиви, мъжете им – най-великите воини! Жените им, както по-целия свят, бяха най-различни, мъжете пък ходеха схванати, сгънати на ченгел от прословутото си бойно изкуство да киснат с тръстика в устатата в някое блато, за да изненадат врага, който най-често минаваше отдругаде.

Телец, също на пияна глава, сбърка някога шатрата си и влезе в чужда, но вътре имаше гол мъж. Така той се разколеба в женитбата и се съсредоточи върху храната, а иначе никога не се задържаше при някоя от слугините по-дълго, отколкото е необходимо да се събуди във вътрешността на човека отново вълчият глад.

Впрочем батко му също не загуби ищах за ядене въпреки ударите на съдбата. По време на обяд той изведнъж изхърка, изцъкли очи и се вдърви – остана така дълго време, докато слугите се убедиха, че не прави някои от непонятните си номера и се престрашиха да го занесат в леглото. На третия ден, когато жена му и синовете му си почиваха след нощното бдение, той повика с поглед Телец и със сетни усилия протегна ръка към скрина в ъгъла. Дланта му бе схваната, беше се изпънал само средният му пръст и Телец помисли, че той показва единственото, което е научил от славянката, но батко му засумтя отчаяно и най-малкият брат най-сетне се сети да погледне, къде сочи пръстът. Дълго рови в натрупаните безсмислени дреболии, докато извади навития на руло пергамент. Завещанието! Старият брат се успокои, ръката му падна на леглото. Миг след това престана да диша с отворени очи, в които като млад лед се бе сковала надеждата, че на пълната маса при Тангра жени няма да има.

А на масата в този, долния, несъвършения свят Телец остана сам. И, без да е бил женен, се оказа заварен баща на трима сина.

- За какво ни викаш, чичо? – престраши се Винех, след като реши, че отнесеният поглед на Телец се дължи на характерните му замисляния, които понякога продължаваха чак до следващо ядене.

- Защо сте двама, а не сте трима?

Братята сведоха очи, без да отговорят.

- Слугите ми донесоха – продължи Телец – че сте сте карали пред тях за наследството. Какви боили ще ставате, като ви разнасят слугите. Писна ми от това тъпо мое племе… как пък не се случи двама братя да тръгнат в една посока… посяхме се по целия всемир! Наследство ще ми делят! Загубени недоправеници, пришки на родовото чело! О, Тангра, дай ми съвет какво да я правя тая млада пасмина!

Настъпи тишина, в която не се чу никакъв съвет от небето.

- Мойто не давам! – каза Винех.

- И аз! – веднага добави Тогай.

- Какво не давате?

- Мойто не давам!

- И аз!

- А кой го иска?

- Асен! Хем е най-малък, хем е от славянка, хем иска от нашето.

- Славянки, млавянки, българки мългарки… бащата е един! И това е моят най-стар брат – отсече Телец – Татко ви е помислил за всички. За всеки по едно село. Това му беше богатството, това ви оставя.

- Ама чичо – провлачи леко Винех – На Асен селото, Варое, от вчера премина в Ромейската държава…Ханът е подписал договор с императора.

- Значи това се опитваха да ми съобщят слугите по време на ядене! – Телец размаха заканително пръст, след като го бе извадил от носа си – Ханът напразно носи славното име Телец! Ще дойде време и с тия договори ромеите ще почнат да ни връзват на масите си като фазани…

- Ти все ни викаш, че сме идиоти, а на Асен все не му викаш нищо – повиши леко глас Винех – а пък на… ето… Не аз! Той остана без наследство!

- И аз – каза Тогай.

- Ти не, бе! – ръгна го с лакът в ребрата Винех – Ти си имаш твоето.

Телец бавно се надигна от масата и замислено каза:

- Да ти се падне в наследство имот и на другия ден имотът да се окаже в друга държава – това само на българин може да се случи!

Поопъна рамене, от което коремът му тържествено зае полагащото му се място в стаята. После издаде устни и мустаците му увиснаха назидателно във въздуха. Всичко това и за последния тъпанар означаваше, че Телец е объркан. И че, щом е объркан, ще си изпатят околните.

- Значи така – проточи той – И защо го няма сега този ромейски наследник на брат ми Испор и славянката Калина?

Винех и Тогай се приготвиха за най-лошото.

- Не съм виновен, чичо! – извика Винех.

- И аз! – изрева Тогай.

- За какво не сте виновни, момчетата ми?

- Той пръв налетя, и меч беше готов да вади… И трябваше хората ни да го… – Винех млъкна.

- Я да чуя по-добре – зловещо се усмихна Телец – Меч извади ли?

- Удари ме по-ухото – каза Тогай.

- С меч ли?

- Не! Той… меча… ръката…

- Удари му шамар! – помогна по-големия брат.

- Шамар, значи. И какво направиха хората ви?

Винех печално установи, че, ако не отговори веднага, всичко ще се обърне срещу него и каза:

- Вързаха го…

- А вие какво правехте в това време?

- Нищо – смота език Винех.

- И аз – бързо добави Тогай.

- Значи двама почти боили не правят нищо, докато слугите връзват брат им… И къде е той сега?

- В конюшнята – промълви Винех.

- А-а-а, в конюшнята. Правилно ли разбрах? – злорадството в гласа на Телец бе достигнало изтънена нотка.

Като се наслади на липсващия отговор, той застана пред Тогай и го загледа в очите. Това означаваше, че е килнал назад глава, а Тогай е свел своята като отсечена, тъй като племенниците му се бяха метнали на високия им баща Испор, Испор, на свой ред, на високия им дядо, докато той, Телец, на малоразмерната им баба, от която, впрочем, се страхуваха всички, независимо от ръста им.

- Като те плесна по ухото, ти отвърна ли му?

- Не… аз…

- Защо не му отвърна?

- Ами…

- До стената – изрева Телец и Тогай мигновено опря гръб в каменния зид – Ще караш слуги да връзват боил вместо да се справиш сам. Като се ожениш, слуги ли ще викаш в спалнята!

Телец бавно извъртя глава и ехидно погледна Винех:

- А ти, какво чакаш. Отделна покана ли?

Винех бързо се залепи за стената до брат си.

- Срива се племето – продължи чичото – На ръст като дъбове, а горе в главата, нищо. Акълът в корема! А храбростта къде? В гъза!

Телец бавно се върна на масата, седна назидателно и отправи поглед към вратата. Слугата стоеше с каменно лице, сякаш не бе видял и чул нищо.

- Донеси ми вино. Все пак едно свястно нещо дойде от ромеите – каза Телец и след като слугата изхвърча от стаята, добави към Винех и Тогай.

- Ще стоите там, докато дойде брат ви!

- Ама да пратим да го отвържат… чичо! – престраши се Винех.

- Никакво мърдане – този път Телец най-напред размаха заканително пръст и чак после го пъхна в носа си, от което последното му изречение се изтърколи малко завалено, но безпощадно ясно по смисъл – Ако не се освободи, вие ще си висите тук, а той в обора.