Public Republic Art Studio

3 март

3 март, 2009 от · 3 Коментара

Освобождението на България в дневника на Николай Н. Каразин


“Преминаването на руските войски през Тетевенския балкан” , Н. Каразин

През юбилейната 2008 г., когато чествахме 130 години от Освобождението на България от турско робство, Държавната агенция “Архиви” издаде три нови сборника, които вече свободно могат да се намерят на книжния пазар. Сред тях е едно дългомечтано издание на именитите наши учени и съставители Васил Гюзелев, Георги Марков, Дойно Дойнов, Лъчезар Стоянов, Пламен, Цветков и Стефан Андреев –

„Дунав в пламъци (Дневник на кореспондента)”
Репортажи (1877-1878 г.) на Николай Николаевич Каразин.

Сборникът включва забравените, но добре пазени от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Института по литература към БАН.

Този том, излязъл под № 49, е включен в поредицата “Архивите говорят” и е част от Програмата на Националния комитет за честване на 130 годишнината на Освобождението на България, под патронажа на Президента на републиката г-н Георги Първанов. Той се издава с подкрепата на Форум „България – Русия”.

Проф. Георги Марков – съавтор, прогнозира, че новоиздадените томове от поредицата “Архивите говорят” ще бъдат интересни както на историци, юристи, икономисти и журналисти, така и на по-широк кръг от читатели.

Първият излязъл от печат сборник през 2008 г. е “Русия и възстановяването на българската държавност” и в него има непознати досега документи, които разкриват в пълен аспект ролята на Русия във възстановяването на България като държава след петвековно прекъсване..

Следващите два са: “Граф Игнатиев – дипломатически записки в периода 1865-1874 г.” и “Донесения в периода 1865-1876 г.”, както и “Дневник на кореспондента” от Николай Каразин, в който са събрани негови репортажи през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Личността и творчеството на Николай Николаевич Каразин са почти напълно непознати в България.

Журналист, военен, пътешественик, писател – автор на над 20 тома приказки, разкази и романи, част от които са с българска тематика, художник – живописец и илюстратор, той е известен като „Руският Доре”.

От специално значение за българите е фактът, че Н. Каразин е потомък на стар български род с родоначалник архиепископ Григорий Караджа, преселил се в Русия по време на император Петър I. Дядото на Н. Каразин – Василий Н. Каразин, през 1805 г. е основал Харковския университет, който носи и днес неговото име.

Дневникът на Н. Н. Каразин „Дунав в пламъци. Дневник на кореспондента” е документално- художествено произведение, в което той, като участник в събитията, които отразява, с факти, с анализи и художествени образи пресъздава подготовката и хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и мястото й в сложно заплетения Източен въпрос.

Репортажите и илюстрациите му към тях доближават читателя до реалната картина на изобразяваните събития. Един талантлив потомък на българи споделя мислите и преживяванията си от войната за освобождението на българите.

Николай Каразин има и сериозни научни приноси в областта на природознанието и етнографията. Добронамереното отношение на Каразин към българите, възхищението му от красотите на природата ни, а и родословието му българско изискват нашата почит и уважение!
Той е един от най–талантливите кореспонденти по време на освободителната за нас руско –турска война от 1877-1878 г., който с пушка, рисувателен блок и с огромна обич към българите описва в слово и картини бита на своите предци в страшното военно време, както и невероятният героизъм на руси и българи в сраженията с османския поробител.

Забележителният художник – акварелист и военен кореспондент е редом до велики хора като генерал Скобелев и в редиците на най- известните творци като В. И. Немирович – Данченко, В.В. Верешчагин, до американския кореспондент Дженюъриъс Макгахан, дошли тук, на Балканите и в България да „видят”, опишат и се сражават във войната, делейки еднакво с тях болки и радости.

С огромно вълнение писателят-художник описва форсирането на Дунава през април 1877 г., точно предавайки думите на генерал М. И. Драгомиров: „ Братя… нас ни гледа цяла Русия! Помнете, братя, че за нас няма нищо средно, няма или отвъд Дунав или в Дунав. Отбой и отстъпление няма да има!”

Фронтовият дневник на Каразин ни въвлича в мирните моменти и в жестоките баталните сцени на руси и българи с турците край Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, Казанлък и Стара Загора….

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • босилек // 3 мар, 2009 //

    Благодаря за тази картината на Каразин! За първи път виждам изобразено преминаването на руските войски през тетевенския балкан”. Чувствам се много странно, почти като участник в събитията. Оптивала съм се да си представя този поход, но не се получаваше. Баба ми по майчина линия все ми разказваше за Дядо Руснак. Тоест прадядо ми, нейн дядо, беше им нещо като идол. Дали при това преминаване на войските се е случило?Тогава българо-мохамеданите от тетевенските села като чули , че иде войска хукнали да бягат. При бягството едно семейство изгубило или е изоставило едно от децата си. Било на седем години. Руснаците го намерили, отвели го в Русия, Киевска губерния, изучили го, и като станало на 20 години го върнали в България. Всъщност той си е избрал да се върне, помнел родното си село. До края на дните си е бил русофил. Напуснал е този свят на Кръстовден 42 година. Ако знаем какви обрати ни готви съдбата…

  • Selena // 3 мар, 2009 //

    Беше ми много интересно да науча за живота и творчеството на Н. Каразин, една безспорно талантлива и многостранно развита личност, заслужаваща нашето уважение и почит.
    Благодаря, Миленче! Честит национален празник!

  • MILENKA // 3 мар, 2009 //

    Честит празник!
    Благодаря и аз за проявения интерес към написаното за един от необикновените хора и герои от Руско-турската освободителна война! За съжаление нямам скенер да ви покажа публикуваните неверояни графики и картини на Каразин от България ! В интернет има няколко негови рисунки, но такива от азиатските и други фронтове на Русия….иначе сборникът си заслужава да бъде прочетен от всеки българин! Аз лично го намерих наскоро в книжарницата на БАН в София.

Коментирай