Public Republic Art Studio

Красимир Аврамов: “Обичам да бъда обичан”

2 март, 2009 от ·

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Татяна Педерсен с Красимир Аврамов


Снимка: Васил Къркеланов

За бляскавата кариера на Красимир Аврамов – човека глас, сме чели много – за кариерата му на мим и продуцент в България, за сбъднатата му американска мечта, за неговите многобройни концерти и награди и живота му сред звездите в Лос Анджелис.

От един месец Краси е в София, подготви нов албум, както и песен за „Евровизия”09 .

Опитвам се да разбера кой е Краси като личност, какво го вълнува и мотивира и защо да гласуваме за него да представи България на този реномиран конкурс.


Концертът в Kodak Theater

Краси, ти имаш ангажименти в Лос Анджелис и Лас Вегас. Какво те накара да си дойдеш в България?

През последните години си идвах няколко пъти в страната, за да представя нов албум или да участвам в концерти. Много ми се искаше да намеря време да остана за по-дълго и да не съм само транзитен пътник в родината си.

Искаше ми се да отделя и повече време за моите родители и приятели. През лятото, докато бях на почивка с моето семейство в Слънчев бряг, се роди идеята да се включа със собствена песен в конкурса Евровизия.

Песента, с която искам да представя успешно страната в Москва, се казва ”Илюзия” (“Illusion”) и е по мой текст и музика.


Песента “Илюзия”, с която Красимир Аврамов спечели Eurovision 2009 Bulgaria

Песента вече върви по българските радиостанции и получавам много добри отзиви за нея. В диска има и клубни ремикси.

Краси ми показа снимки от клипа на песента, от които мога да го определя по един единствен начин – грандиозен! В него той е рицар, но аз оставам с впечатлението, че това не е само роля, но част от неговия свят – готов да се бори за това, което обича и цени.

Сега, когато си в България, имаш ли повече време за роднини и приятели?

Моите ангажименти са толкова много, че аз отново не мога да им отделя достатъчно време.

Майка ми живее в София и се виждаме по няколко пъти в седмицата, но времето винаги не достига. Разговаряме обаче всеки ден по телефона, така беше и когато живеех в Лос Анджелис.

Аз съм я „разглезил” с моите обаждания и ако не й звънна един ден, тя сама започва да ме търси и да се притеснява за мен. Майка ми е много силна духом жена, тя е била винаги вдъхновение и подкрепа за мен.

Моята баба (бел ред: от майчина страна), която много обичам, живее в Сливен и за съжаление не мога да се виждам с нея толкова често. Тя ми е най-големият почитател, още от малък е вярвала в мен и моя талант и ме е поощрявала и подкрепяла.

В нейния род всички пеят, майка ми беше народна певица, аз съм израснал с българската фолклорна песен. Ние живеехме близо до гарата в Сливен, където започваше ромския квартал.

Там всеки ден имаше някаква веселба, вечерите се озвучаваха от ромски песни и кючеци, подобни на съвременния поп фолк.

Разкажи ми нещо за баща си. Четох някъде, че си преживял тежко развода на родителите си.

Да, беше ми много трудно след раздялата им. Имало е години, когато не съм разбирал този развод, аз бях само на 6 години, когато майка ми дойде с нас в София, а баща ми остана в Сливен.

Аз бях много натъжен от баща ми, той много ми липсваше, вероятно съм го обвинявал за раздялата.

Най-болезнено за мен беше недоверието и пренебрежението на баща ми към моя талант, искаше да остана да работя в завода за електрически крушки в Сливен и да стана началник като него…

Години по-късно се научих да приемам баща си като приятел, разбрах, че той много ме обича и събира всичко, което се пише за мен в пресата.

Моят баща не може да пее, но на него му пее сърцето, той е много добър художник, този талант съм наследил от него, както и умението да се усмихвам дори когато имам тежки моменти.

Да разбирам ли, че ти още от малък имаше желанието да бъдеш популярен?

Винаги съм знаел, че един ден ще бъда известен. Спомням си, че когато ходихме на екскурзии и аз се криех зад ъгъла и чаках всички да се качат в автобусите, появявах се последен, исках да ме чакат и видят, когато пристигам.

Кога започна да търсиш изява пред публика, как те възприемаха твоите съученици?

Още в първи клас ме обявиха за шута на училището. В трети клас започнах да пиша скечове, спомням си един, наречен „Крадецът на банка”, който представих и на празниците на града.
Имах страхотен успех с него, ставаха с ръкопляскания на крака.

Какво дете беше?

Обичах да съм център на внимание и да ми се възхищават.

В училище и на улицата бях дори главатар на момчешка банда, която си беше поставила за цел да помага на възрастните хора. Използвахме „организацията”, за да правим някои пакости.

Как се разбираш с брат си, той е само година по-малък от теб?

Моят брат и аз сме били винаги много близки, споделяме си всичко. За съжаление все не успява да ми дойде на гости в Лос Анджелис, но и със него се чувам всеки ден по телефона.


С брат си Деян

С какво си запомнил детските години в Сливен?

Аз ходех всяка събота и неделя при родителите на майка ми. Те имаха хижа над Сливен в местността Сините камъни. Природата там е величествена.

Аз обичах да играя с моя дядо, който за съжаление бе изгубил слуха си. Вероятно заради него започнах да си измислям знаци и гримаси, май така възникна и интереса ми към пантомимата.

Краси ми показа снимки от детските години.


Краси като дете

Това е Жеравна, бяхме там на лагер в първи клас. Тази екскурзия е незабравима за мен, тук се влюбих за първи път и за първи път целунах момиче.

Обичам, когато се връщам в България, да отскачам към местата от моите спомени. Сърцето ми се изпълни с тъга да намеря това място полуразрушено.

Вероятно по време на такова пътуване реших да се върна за по-дълго в България и да се опитам по свой начин да работя за страната ни.

Бил си много известен в България, защо реши през 1998 да заминеш за Америка?

Наистина бях популярен, имах възможност да изнасям концерти, да правя постановки, продуцирах едно от първите реалити шоута по телевизията.

Спомням си как доста се замислих над един разговор с известен тогава колега, който ми каза, че е постигнал върха на своята кариера, защото има прекрасна къща, много пари и всички го познават.

За мен материалните неща никога не са били водещи, те идват с успеха. Радвам се на лукса, но за мен не е било цел да бъда богат. Аз винаги съм искал да бъда на сцената пред публика, това е, което ме прави щастлив.

През онези години често странях от шумотевиците, усамотявах се в обикновено бунгало на запустял плаж. Нуждаех се само от шума на морето, от самотата. Търсех пътя си в живота, истинското щастие.

В работата си на мим намирах удовлетворение, но чувствах и знаех, че искам и мога още. Мечтаех за по-големи международни сцени, исках и да пея.

За мен пантомимата е в кръвта ми, а музиката е в сърцето ми. Може би следвайки пътя на сърцето си, се озовах в Америка и реших да остана.

Как те прие Америка?

Америка ме промени към добро, даде ми възможностите, които търсех.

Америка ме стопли с отношението на хората, тяхната добронамереност и положително мислене. В Лос Анджелис е много трудно да успееш, животът е суров, конкуренцията е голяма, но всеки получава своя шанс, ако е достатъчно търпелив и има късмет.

Независимо от трудностите, сутрин, когато отвориш очи и излезеш на терасата, те стопля калифорнийското слънце, въздухът на Лос Ангелес те изпълва с надежда. Това е движеща енергия, дава сили да се радваш на живота и да вярваш в успеха си. Всеки ден, започнат с усмивка, носи нови шансове.


Снимка: Malte Möller

Споменавал си за трудното начало и за късмета, който те среща с известна певица от миналото, която ти предоставя да живееш в нейната къща в Холивуд. Разкажи ми за нея. Как се запозна със своя мениджър Ирена Александрова?

Аз съм много благодарен на Джой, че ме прие да живея в нейното имение в Холивуд.

Възможността да живея сред звездите на шоу бизинеса бе първата решителна крачка към успеха и съвсем различна социална среда. Когато работиш в града като сервитьор, Холивуд ти се вижда толкова близък, но недостижим.

Приятелството ми с Джой ми помогна да се установя в Холивуд без да имам страховете на имигрантите относно подслон и подкрепа в труден момент.

С мениджъра ми Ирена се запознахме на едно парти, на което бях попаднал случайно. От самото начало имаше силна емоционална връзка между нас. Ирена обожава моя глас и повярва в мен, тя и до днес е моят най-важен и близък приятел в Лос Анджелес.

С нея и чрез нея успях да намеря правилните хора, силния екип, с който работя в момента.

Аз съм чела за светския живот на Ирена, виждала съм нейни снимки с много холивудски звезди между които Брад Пит, Шон Пен и много други. Ти вероятно също пресъстваш на светски събирания?

Аз се стремя да живея здравословно и умерено. (смее се)

Обожавам да живея в Лос Анджелис!

Винаги съм се интересувал от кариерите на известни личности. Искал съм да се уча от техните успехи и грешки.

В Холивуд е трудно да намериш истински приятели, аз съм повече от щастлив, че от самото начало срещнах хора, на които можех да разчитам.

Много съм признателен и благодарен на майката на Силвестер Сталоун, Жаклин, която ми помага с контакти и ангажименти.

Често се срещам с Шон Пен. Вечерта преди церемонията на Оскарите бяхме в дома му. Аз бях толкова сигурен, че той ще спечели, той сам не вярваше, че ще получи Оскар.

Виждах се често с Мила Йовович, също с Никол Кидман и Брад Пит. Много ми е приятно да контактувам с Лиса Мари Престли. Аз участвах на скоро в един филм за Елвис Престли, наистина на Лиса не и е било лесно, името и таланта на родителите може да се окаже доста тежко бреме, макар и да отваря врати.

Холивудските звезди са под постоянно наблюдение, те работят много и искат успехът да бъде вечен, както младостта и интересът към тях. Наистина е трудно да изглеждаш безупречно 24 часа на ден.

Славата има и бруталната цена… виж какво стана с великолепният Хеет Леджер, колко жалко за таланта му, аз го видях само няколко седмици преди смъртта му!

Малко странно за един млад мъж само да си разговаря с приятели, да си стои в къщи и да чете…

Разкажи ми за някое парти.


Краси на парти с мениджъра си Ирена Александрова

Аз наистина предпочитам да работя и да бъда сред приятели, но сега като ме питаш, си спомням едно интересно преживяване.

Ирена и аз се прибирахме от работа и видяхме, че при нашите съседи всичко бе осветено с факли, пристигаха лъскави лимузини, бяхме сигурни, че е нещо специално и ние решихме да се преоблечем и да влезем вътре без покани.

Още на първия портал ни погледнаха странно, но това не ни смути, ние бяхме толкова решени да влезем, а и изглеждахме блестящо, особено Ирена.

Недоверчиви бяха и погледите на персонала, който паркира колата и на тези, които ни въведоха в имението, но ние самоуверено твърдяхме, че сме поканени, успяхме да разберем дори малкото име на рожденника. При поредната подканата да се съблечем, си оставихме само горните дрехи.

Когато пред нас се отвори вратата на градината, всички погледи на гостите се обърнаха към нас. Искаше ми се да потъна в земята от срам!

Пред нас имаше около 150-200 човека, които бяха покрити само с палмови листа или по бански, мотото на партито е било Хавай, повече от явно беше, че ние не сме поканени и сме най-обикновени „crusher” или на български натрапници.

Ние започнахме да честитим рождения ден на всеки, който ни заговори, дори не знаехме как изглежда рожденника. Чудехме се какво да правим, за да излезем от неловката ситуация, в този момент до нас се доближи един господин, който се оказа домакинът и само прошепна „не ви знам кои сте, но просто се дръжте прилично“.

Успяхме да го убедим, че наистина сме съседи и че съм певец. От ухо на ухо се е понесла мълвата, че мога да пея прекрасно, след по-малко от половин час персоналът ме повлече към хола и ми казаха „пей“.

Не си спомням как се съвзех след лекия шок от неудобството да стоиш със смокинг сред полуголи хора, но започнах да пея рефрена от „Ромео и Жулиета“. Публиката бе във възторг.

След моето изпълнение дойдоха да ме поздравяват, оказа се, че домакинът е собственика на шампанското „Корбел” и е поканил каймака на Холивуд на партито.

Чрез него по-късно се запознах и с господин Ким, продуцента на албума ми „Попера” („Popera”).


Снимка: Malte Möller

Колко време ти отне да убедиш продуцента да направите албума?

Не беше лесно да убедя господин Ким да финансира албума. Той обожаваше гласа ми, обещаваше да ми помогне, но след 2 години чакане, реших сам да предприема нещо. Беше ужасно да си в Холивуд, а да си почти отчаян.

Намерих си работа на рибарски кораб в Аляска, пресметнах, че така само за няколко месеца ще успея да събера средствата за албума. Тежката работа не ме плашеше, бях готов на всичко.

Исках да издам „Попера”! С билет в ръката и събран куфар минах през офиса на продуцента и му заявих, че заминавам.

В този момент господин Ким започна да пише нещо и ми подаде чек!

Аз онемях, а той заяви, че сега вярва не само в моя талант, моята решителност го е убедила, че наистина искам успеха. Той е продуцирал доста хора, които просто са искали да издадат албум, но не са били отдадени на музиката.

Моята издръжливост и увереност са били доказателството, че наистина искам успеха и живея за музиката.

Следват концерти, заслужени награди и успехи…

Да, така се стигна и до концерта ми в “Кодак Тиътър” (Kodak Theater), само дни преди да се проведе там самата церемония по раздаване на Оскарите.

Ти ми беше споменавал нещо за Анастейша. Как се запознахте?

Това е малко смешна история. Аз си търсех някой да открие концерта ми. Бях чул нейни демозаписи и много харесах гласа й, исках да помогна на едно талантливо момиче и реших да я наема.

Аз си нямах представа, че тя е толкова известна в Европа. Много се учудих, когато тя каза, че е звездата. Нещо се разминахме тогава, но се надявам някога да участваме заедно на концерт или да направим дует.


Снимка: Malte Möller

Виждам, че се чувстваш у дома в Лос Анджелис. Липсва ли ти?

Липсва ми слънцето, за което вече ти споменах, липсва ми и моята котка, която е много капризна. Някой я е научил да пие бира и ме тормози докато не й отворя бутилка! Представи си само, аз купувам бира за нея!

Много ми липсват учениците ми. Аз им преподавам не само пантомима, ние разговаряме и за житейските спънки по пътя към славата, изобщо за живота.

С моите ученици, които са между 7 и 14 години, сме много близки, аз осъзнавам голямата отговорност, която нося като учител и ментор не само за техните кариери, но и за изграждането им като личности.

Искаш ли да имаш деца?

Да, искам. Според мен няма подходящ момент да имаш деца, по-важният въпрос е да срещнеш правилния човек, с когото да имаш деца.

Означава ли това, че още не си срещнал жената на своите мечти, ако изобщо има такава?

Вероятно още не съм. Любовта е нещо прекрасно, аз се вдъхновявам от жените.

В този момент на откровеност Краси ми показва снимки на своите бивши приятелки.
Когато преди интервюто събирах информация за Краси, никъде не успях да прочета нещо за жените около или до него. Само предположения за връзки с една-две популярни български певици, но нищо конкретно…

Краси ми показва снимки на жени, естествени, много земни, чаровни но съвсем не ала Холивуд.


С Лиса Мари Пресли

Той вижда учудването ми и отговаря преди да съм задала въпроса…

Харесвам не лъскавото, а истинското, когато става въпрос за сърцето ми. За мен любовта е химичен момент, при мен чувствата стават по-силни в продължение на една връзка. Обичам да глезя моите приятелки, но обичам и да бъда обичан.

Когато си известен, е трудно да различиш коя жена наистина се интересува от теб. Вероятно и поради това трудно допускам някого близо до сърцето си, необходимо ми е време да опозная един човек.


На благотворително събитие в Холивуд със Сабрина Паризи

Имало ли е драма и трагедии при разделите?

Аз обичам страстно и съм много верен и посветен на връзката. Всяка раздяла боли и има горчив привкус. За мое щастие, аз до сега съм успявал да остана приятел или поне в добри отношения с бившите ми приятелки. Приятно ми е да се чувам с тях, дори да се виждаме.

Има ли някоя неприключена история, жена при която искаш да се върнеш?

Не, миналото е минало, не искам да се ровя в стари чувства. Запазил съм хубавите спомени и гледам напред.

Знаеш ли какво харесват жените в теб?

Не, но ми е приятно да ме харесват… може да им допада моята загадъчност… или защото аз мога да готвя много добре… моята мусака е най-вкусна, дори баба ми си призна…

В този момент ми минава мисълта колко много Краси се доближава до идеала за “мъжа мечта”.

Това, разбира се, не споделям с него, а продължавам да разглеждам снимките, търся да намеря нещо за неговата “тъмна страна”, нещо, което да го прави не толкова перфектен.

Не успявам да намеря нищо и сменям темата на разговор и от рецепти за мусака към шоппинг – страст за жените, ужас за повечето мъже.

Обичаш ли да пазаруваш? Имаш ли някой, който пазарува вместо теб?

Аз следя рекламите, искам, но не си купувам всичко, за да не нося същите неща както останалите около мен.

Много съм нерешителен, когато пазарувам, често се допитвам до приятели. За сценичното облекло си имам дизайнери, които ми изготвят дрехи по моя насока.

Дълго време ме обличаха от Роберто Кавали, направиха ми и промоция, като подаряваха мой диск при покупка в магазините им в Лос Анджелис.


Пред бутика на в Just Cavalli в Ел Ей

В момента обичам да нося спортно елегантни неща, харесвам черния цвят, но търся интересни елементи в облеклото, не обичам съвсем изчистените дрехи.

Аз харесвам качествените материали и продукти. Обожавам Италия, италианската мода и италианската кухня.

Някак си се заговаряме за торти и шоколади и се оказва, че точно това е сладкото изкушение за г-н Аврамов! Той бърза да ми разкаже, че тази му страст не го плаши, защото тренира редовно, в Лос Анджелис си има неговия личен треньор.


С личния си треньор в Ел Ей

Учудва ме как един толкова интересен и романтичен мъж може да бъде оставен дълго сам…

Съществува ли Евита, за която пееш в „Илюжън”?

Хм, коя е Евита… не, няма такава жена. Евита има по нещо от всички жени, които съм обичал и искам да обичам…

В момента работата и музиката са моята страст. Аз съм изпълнен с желание да представя страната ни на „Евровизия”. Ако, разбира се, бъда избран на полуфиналите и финалите на 18.1. и 20.1.2009!

Каква е перфектната жена за теб?

Бих искал жената до мен да бъде нежна, но и малко доминантна, упорита, но не твърдоглава. Трудно е с думи да опиша една жена.

Аз виждам жените в цветове, мелодии и аромати. Както един художник пред своята картина, един композитор пред своята партитура и един създател на парфюми, който търси правилните билки и цветя…


С “Мис Корея”

Ревнив ли е Краси, роден Скорпион с асцендент Стрелец?

Да ревнив съм, но умерено. Една връзка има нужда както от страст и любов, така и от въздух и загадъчност…

За какво мечтаеш? Пожелаваш ли си нещо за новата 2009 година?

Искам да отида с „Илюжън” на „Евровизия”, подготвили сме невероятен спектакъл.

Аз всъщност не обичам конкурсите, защото винаги трябва да има победител и губещи.
Според мен всеки изпълнител е уникален, всеки колега е достоен да спечели.

Ако България избере мен, аз ще бъда безкрайно щастлив да представя достойно страната ни в Москва.

Аз винаги съм живял в мечтите си. За мен са важни целите и вярвам, че когато правиш всичко от сърце, нещата се получават, понякога дори от само себе си.

Днес ми съобщиха, че моята песен „Спомени” („Memories”) е включена в албума “The best Pop Opera 2009”, който бе издаден в Турция. Много съм доволен, че са избрали моята композиция да е първа и че съм в един албум заедно с Хосе Карерас, „Златните тенори” и други известни колеги.

Аз се радвам на всеки ден и гледам напред с отворени очи и сърце.

За мен истинските бижута на живота са семейството и приятелите, живея за моята публика и моята професия.

krasi avramov
Красимир Аврамов в дома си в Бевърли Хилс

Разделяме се с Краси с надеждата ние, българите, да се научим най-после да ценим и уважаваме истинските си таланти, хората, които славят името на страната ни по цял свят.

Краси Аврамов е вдъхновение за всички млади хора, които не се страхуват да повярват в себе си и да преследват и най-смелите си мечти.

Красимир Аврамов е роден в Сливен. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Васил Инджев. Артист по душа и образование, той е надарен и с феноменален глас. Красимир прави кариера като тенор-алтино – рядко срещан висок мъжки глас. Влечението му към синтез на музикалните жанрове и към експериментите го отвеждат в друга посока. В България издава албума „Мълчаливи гласове” (1997), който го нарежда в челните музикални класации в България.

През 1998 заминава за САЩ и се установява в Лос Анджелис. За 10 години на американска земя прави впечатляваща кариера.

След много концерти по целия свят, Красимир печели наградата „Суперзвезда на годината” на музикалните награди в Лос Анджелис през 2005.

Красимир е първият българин, изнесъл самостоятелен концерт в престижния Кодак Театър – мястото, където връчват Оскарите.

Последният му албум „POPERA” носи на Красимир Аврамов признанието за основоположник на нов стил в музиката – своеобразна симбиоза между поп и опера.

Красимир Аврамов работи близо два месеца върху записите на песента „ILLUSION”. Тя е оригинален микс от съвременно звучене, соло-вокали на певеца в характерния за гласа му стил „попера”, народни инструменти и фолклорни вокали. В песента ще чуете виртуозни изпълнения на класната цигуларка Керън Бригс, станала известна от култовите спектакли на гърка Яни в „Акропола” и Тадж Махал и на световно известния български кавалджия Теодоси Спасов. Участват и певци от най-стария български ансамбъл за народна музика „Филип Кутев”.

През месец декември 2008 на музикалния пазар в Турция излезе “The Best Pop-Opera 2009, Volume 2″, който включва песни на най-големите изпълнители на поп-опера като Хосе Карерас, Марио Франгулис и други. Песента на Красимир Аврамов „Memories” открива компилацията.

Снимки: Личен архив на Красимир Аврамов

Първата публикация на интервюто на Татяна Педерсен с Красимир Аврамов е в сп. “Мода”.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 2 мар, 2009 //

    Чудесно интервю! Благодаря! Преди години гледах концерт на Краси Аврамов в Античния театър в Пловдив. Уникалният му глас силно ме впечатли.
    Дано да преодолее успешно всички проблеми около избора му за “Евровизия” и да представи страната ни достойно! И да продължава да следва мечтите си!

  • Alberta // 2 мар, 2009 //

    Браво, Краси!
    Песента е страхотна. На мен ми харесва, защото ми напомня стила на любимия ми изпълнител – Витас! Само, че тук има и български мотиви, което е плюс и придава едно мистично и различно звучене.
    Успех!

  • Diana // 11 мар, 2009 //

    Интервюто не е лошо, само дето е пиар ход, интервюиращата е от екипа на Красимир и съответно това не представя обективната реалност, а само се опитва да изгради някакъв предварително замислен имидж и образ, който би донесъл предполагаеми активи за Красимир, в което разбира се няма нищо лошо. Най-добрият и първостепен пиар на един певец е неговия глас и интерпретация, другото са допълващи и спомагащи фактори, които правят „продукта”още по-завършен. Ще ми е интересно да прочета или да гледам по тв интервюта, свързани с него от независими източници без предварителни уговорки….иначе се губи „същността” и не е според личната идея и усещането на артиста, в случая певеца, през лично неговата призма и емоции като творец, а в музиката за да стигнеш до сърцата на публиката, трябва да си искрен и да изразяваш себе си и не само чрез песните, но и в изявленията си, да бъдеш естествен човек с качествата и недостатъците си, а не просто „продукт”, на който се гради бомбастична фасада, за да се привлече повече внимание – моето внимание грабва музиката, изпълнението, останалите неща не ме интересуват, даже ми правят не особено добро впечатление – това „натъртване” на светското, показността и известността като самоцел. Пиарът му е доста натрапващ и парадиращ …на коя холивудска звезда бил приятел, на кое парти бил с тях, Анайстейша – подгряваща певица …това е някак си „студено” „поза” . Човек може да познава и най-влиятелните хора в този свят и това е хубаво, ама и те са просто хора като всички останали и основните принципи на живота важат еднакво за всички независимо от властта, парите, влиянието и известността, с някои хора се разбираш с други не и не виждам смисъл това да е отправната стратегия в една пиар акция на един музикант и с това някой да мисли че ще помогне да се „повиши” личната цена. Нужно ли е човек, който знае собствената си стойност и какво може или не може да има нужда и да иска да си изгражда подобна медийна представа за себе си, да търси „външен блясък и причини и хора” , за да докаже стойността си?!
    А иначе визуално погледнато, Красимир изглежда притеснителен и интровертен човек, съвсем различен от образа, който се опитват да наложат неговите пиари, но то знае ли се какво може да се очаква от човек със зодия Скорпион пък било то и с асцендент Стрелец, това в кръга на шегата.

    Иначе не ми хареса целия този шум дето се вдигна около неговата песен и цялата помия дето се изля върху него – ще кажеш че кой знае какво е станало, престъпление ли е извършил?!. Ми победил човека, песента му е интересна и различна – ще отиде и толкова. Пял фалшиво и какво от това – случва се, няма нужда от излишно драматизиране. Но все пак няма лоша реклама и това може да му помогне да се открои от другите песни чрез създалия се скандал. Желая успех на него и песента в Москва.

  • amberrose // 16 мар, 2009 //

    В отговор на Diana.

    Госпожо, благодаря Ви за обширния коментар към моето интервю с Красимир Аврамов.
    За мен е необяснимо, че имате претенции да познавате “обективно” ситуацията, а в коментара Ви има определено НЕВЕРНИ твърдения!
    Не трябваше ли преди да излизате с официални писания, поне да си проверите “информацията”?

    Интервюто бе взето през месец октомври 2008.
    Аз консултирах списание “МОДА” и работех по статия за жените и възрастта. По време на работата ми с Мария Илиева, Анета Сотирова, Юлияна Дончева и Анна-Мария Гюзелева бях помолена от РЕДАКЦИЯ МОДА да взема това интервю! Интереса по това време към Аврамов и неговата песен бе толкова голям, колкото и към останалите участници в БГ осминафиналите на Евровизия. Аз споделих пред радакцията мое лично мнение , че песента на Аврамов е най-интересна и той като личност е много загадъчен и би било интересно да разберем нещо повече за него в личен план. До този момент не познавах подробно биографията на Красимир, със самият него се запознах в края на септември 2008 на промоция във “Воения Клуб” в София. Срещата за интервюто бе в “Beauty box” на клуб Червило и кафе Онда, където бяха направени и снимки.
    Списание “Мода” публикува интервюто 2 дни преди полуфинала на БГ Евровизия, а текста бе предаден за редакция няколко седмици преди това. В този случай не може изобщо да се говори за активен ПР или каквато и да било медийна “манипулация”.
    Това се оказа първото интервю, в което Красимир споделя лични моменти от живота си, а единият от фотографите (Васил Къркеланов) и Красимир ме поканиха да ги консултирам като стилист при снимките за корица на песента за Евровизия.
    В началото на януари’09 в резултат на качеството на извършената от мен работа, професионален опит и образование бях поканена да учатвам в екипа за Евровизия. Но не и като ПР! Вече 2 неверни твърдения относно моята личност и функция в екипа на Красимир Аврамов!
    Всичко, което стана в медийното пространство след като Красимир спечели БГ финала ще оставя без коментар.
    За пет години БГ Евровизия всяка година има невероятни скандали, причината е българската ЗАВИСТ, ЗЛОБА и липса на социална компетентност в повечето българи. Това, че нямаме ефективни закони и етика в отношенията, улеснява всеки да си дава мнението (обидите и неверните твърдения) безнаказано в пресата и общественото пространство. В Германия също има скандали около Евровизия, но нивото на водене на “война” е друго, защото всяка обида, клевета и невярна информация има и юридически последствия!
    Не виждам къде в интервюто ми (тук е публикувано цялото нередактирано интервю; текста, публикуван в списание “Мода” в края на януари ’09, бе редактиран и съкратен поради факта, че разполагах с четири страници!) се “парадира” с познаствата на Красимир в Холивуд? Толкова ли е трудно да приемем успеха, колкото и малък да е той без да трябва да “оплюваме” или “усмиваме” някого?
    Аз лично съм присъствала, когато на телефона на Красимир се е обаждала Мила Йовович или Брат Пит и много още знаменитости. Тези хора се обадиха за да го подкрепят морално след всички гнусни нападки срещу него. Явно те не се “срамуват” от нашата песен и уважават Красимир.
    Никой от нашия екип не налага на Красимир каквото и да било. Той е творец с 15 годишна професионална история, с върхове и спадове в кариерата си, знае какво иска и търси пътища да го постигне. Сега е в БГ за да спечели Евровизия. За нас са във фокус Москва като цел и правилата на конкурса. Българският финал е факт, нашата песен спечели, но коректно и по правилата- няма никакви измами и нередности. Ако имаше такива, бъдете сигурни, че щяха да бъдат намерени, дори БНТ имаше интерес да изпрати Поли Генова в Москва, защото финансира песента и промоцията около нея.
    Целият ни екип работи сплотено и организирано. Вместо да ни обсъждат, нека си вземат пример как се работи ефективно.
    Но в БГ, в този модус на “лека и приятна работа” е по-добре да се злобее, отколкото да се похвали. Да не говорим, че ако повечето хора си вършат съвестно и почтено работата и преди да коментират със злоба и завист погледнат какво могат да променят/подобрят в собственият си живот, България би била далеч по-напред като икономически стандарт и социални удобства!

  • Diana // 26 мар, 2009 //

    В отговор на amberrose

    Уважаема Госпожо, изразих своето лично мнение като човек страничен наблюдател по определен въпрос и никъде в коментара ми не съм споменала, че имам претенции за представителност на информация, просто че мисля че това е така, а дали е така фактически е съвсем друг въпрос. За това са хора, като Вас да ни кажат как действително стоят нещата. Приемете моите извинения и много благодаря за поясненията и изчерпателния отговор. Какви ли не думи и мнения изобщо нямащи връзка с добрия тон се изляха в интернет и не само, а аз за себе си не смятам че съм нарушила добрия тон. Сайтът е публичен с предоставена възможност за коментар. Не познавам нито Вас, нито Красимир, нито който й да е от екипа на Красимир … просто прочетох в сайта му Вашето име и от там си вадя тези изводи за пр акция. Не е ли допустимо да си направя подобни изводи в днешно време и какво лошо има да споделя своята позиция без притеснение, че някой ще каже че завиждам, злобея … и прочие в този стил ?! Така съм почувствала интервюто през моята „призма” … нормално е и допустимо като страничен човек да сбъркам в някаква своя преценка и впечатления относно нещо което е базирано на информация достъпна единствено от непреки източници. Това че някой изразява някакво отношение и свое лично виждане за нещо и на вас това не ви харесва, не означава автоматично че завижда, оплюва, защото се дразни от чуждия успех, е има го и това, но не е така по принцип в глобален аспект. Хората са различни и е нормално да виждат света по различен начин. И не всички, които изказват по някакъв начин мнение и разбирания несъответстващо на 100 процента с вашите, са против Вас. За Ваше сведение подкрепям песента на 100 процента и ми беше много неприятно от чисто човешка гледна точка, как толкова хора се нахвърлиха върху него и искрено и от все сърце желая и бих се радвала Красимир да спечели Евровизия.