Димитър Ангелов
Снимка: Gael Lin
Закълни се, че няма да ме изоставиш никога! – каза тя и погледът й прониза сърцето ми в няколко точки. – Затвори си очите и се закълни.
- Заклевам се, че няма да те изоставя никога – заявих с известна тържественост, искрено и напълно убеден.
Когато отворих очи, вече я нямаше. Видях в далечината една лодка – не помня дали беше малка или голяма, а може би не си спомням дали я видях отблизо или отдалече. Никога повече не видях тази жена. Чувствам я, обаче, близо до мен, как ме придружава навсякъде и ме наблюдава дискретно.
Представям си я висока, руса, със сини очи, с умерен бюст и красота. Сигурно е била прозорлива жена, добра психоложка, пълна с добродетели, главно щедра и почтена, без други амбиции освен да разбере, че е безполезно да познава онова, което не може да промени.
Когато я усещам да докосва духа ми, питам я тихичко: “Няма да ме изоставиш никога, нали?”. Тя се отдалечава (сигурно е тя!) и в далечината се чува как една лодка стене и плаче. Може да бъде само тя. Държи се на разстояние, за да устои на обещанието си.
Как бих могъл да я изоставя, когато тя непрестанно се превъплащава в разстояние, в далечина. Та нали оттам идва всяко добро за духа, винаги вярно на своята природа, което нежно нашепва една и съща приспивна песен.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
