Public Republic Art Studio

Интервю с Весела Люцканова

21 март, 2009 от · 2 Коментара

Интервю на Жени Костадинова с Весела Люцканова

Vesela Liuckanova

Не успях да кажа на мъжа ми “обичам те”

Добротата и човечността на Йовков прозират в новия сборник с разкази на писателката. “Часовникът със златния ланец” е тънка книжка с непретенциозна корица в ретро стил, която е по-вероятно да не забележите в книжарницата, но на всяка цена ви съветвам да потърсите. Особено ако харесвате Йовков.

Chasovnikyt sys zlatnia lanec

Сборникът с разкази на Весела Люцканова, който излезе тези дни на пазара, ще ви дари мигове на истинска наслада, защото творбите са написани със забележителна лекота, доброта и непретенциозност.

Историите много напомнят перото на големия ни класик, възвисил красотата и човечността чрез незабравимите си герои. Образите, които изследва Люцканова, са и от нашето време, и от Йовковото.

Тя тръгва по пътеката на спомените, която я отвежда при прадядовците й, дядо й, майка й, баща й, за да стигне до дъщерите си и внучките. Въпреки твърде личния характер на тези разкази, те ще ви развълнуват, защото ще ви докоснат. И в това е майсторството на големите писатели.

Вие сте майстор на краткия разказ. Колко време писахте този сборник?

Не много – 20-те разказа в него са писани тази година. А идеята дойде от едно гостуване у приятел, който събира часовници. Като ги гледах на стената, се сетих за часовника на моя прадядо. И реших да се върна доста назад – към живота на прадядовците ми, родителите ми. Всички те са ме създали като човек.

Кой днес чете разкази? Този жанр сякаш не е актуален?

Той е най-силно ощетен от новото време. Хората наистина предпочитат да четат романи. Но за мен хубавият разказ е истинско удоволствие. За радост има хора, които обичат да четат разкази.

Всъщност тази ви книга е като роман – всички разкази са свързани, обединява ги изследването на вашето минало, което сигурно е било труден процес.

Когато нещо се чете лесно, то е написано трудно. Аз се опитах с малко думи да кажа много неща. И всеки разказ да води към следваща страница от живота ми. Не е лесно да съблечеш, да оголиш душата си, но иначе писането няма смисъл. Чехов е казал: “Няма нищо по-невероятно от живота.” А моят живот е доста невероятен.

Книгата ви автобиографична ли е?

Определено. Аз смятам, че всеки писател пише през целия си живот една и съща книга. Тя малко или много винаги включва неговия живот и този на хората, които най-добре познава. В случая аз съм включила образите на тези, които най-силно съм обичала – баща ми и мъжа ми, вече покойници.

Наистина ли не успяхте да кажете “обичам те” на мъжа си преживе?

Не успях. Защото винаги съм смятала, че думите крият това, което човек мисли. И съм се стремила да показвам обичта си с дела – с грижата си, с хилядите жертви, с времето, което съм отделяла и за мъжа ми, и за трите ни дъщери.

Думите “обичам те” ми се струват много износени, спекулативни. Мъжът ми, за разлика от мен, много често ги използваше. Но аз поставях това признание под въпросителна, защото някои негови действия не се покриваха с тези думи.

Болезнен ли е фактът, че сте била осиновена?

Бях стресирана, когато го научих – тогава бях на 15 години. Това не промени отношението ми към моите родители – осиновителите, които единствено признавам. Но тогава у мен се породи любопитството да знам коя съм, да науча повече за рода си, за гена си.

Така след време установих интересни неща: че прадядовците ми са били много богати, но единият от тях докарва рода до фалит. Майка ми се оженва тайно за баща ми – работник, комунист, лежал по затворите. Той я заразява с туберкулоза и тя умира, когато съм на 3 години. Сестра ми остава при баща ни, който се жени отново, а аз съм дадена за осиновяване.

Кое ни кара да останем добри, въпреки превратностите на съдбата?

Най-вече възпитанието. Майката трябва да научи децата си на любов към всички, на почтеност и на доброта. Да не се озлобяваш, когато те споходят трудности, несправедливости, което неизбежно се случва в живота на всеки.

Vesela Liuckanova

Весела Люцканова е автор на над 30 книги – романи, разкази, новели.

Носител е на наградите за разказ “Сребърният пръстен” и “Голямото читателско жури”, както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата.

Носител е на наградата за съвременен роман на издателство “Христо Г. Данов” за романа си “Щъркели на леда”.

През 1989 г. получава престижната европейска награда “Еврокон 89″ за цялостно научнофантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международно писателско жури.

През 1993 г. става носител на наградата “Гравитон” за добро въображение. А през 2008 г. получава годишната награда за разказ на СБП за 2007 г. за сборника с разкази “Бай, бай хепинес”.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • canopy // 22 мар, 2009 //

    Сборникът с разкази “Тежък портретен грим” ми е много любим. С удоволствие ще прочета и този.
    Бъдете жива и здрава, Весела, продължавайте да творите така красиво!

  • Български писателки на фантастика | Писателките // 8 сеп, 2014 //

    [...] нефантастичния „Щъркели на леда“ (1988). По нейно мнение, разказът е един от най- ощетените жанрове в днешно [...]

Коментирай